БНР Трафик+

българите в чужбина завръщане

Една трета от живеещите в чужбина биха се завърнали в България

Милен Великов: Независимо от възрастта и периода на напускането, както и в коя държава отиват да живеят, хората посочват недоверието в институциите и функционирането на държавата като причина за напускане и условие за завръщане.

петък, 20 ноември 2026, 17:19

Една трета от живеещите в чужбина биха се завърнали в България

СНИМКА: БАН

Размер на шрифта

Проф. д-р Надежда Илиева и д-р Милен Великов от секция "Икономическа и социална география" на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН участват в разработването и провеждането на научно изследване сред българите, живеещи извън страната. Целта им е да се установи не само каква част от българите в чужбина обмислят завръщане, а и кои професионални, икономически, семейни, институционални и обществени условия могат да превърнат общото намерение в реално и устойчиво решение.

Въпросникът разглежда причините за напускане, връзките с България, установяването в настоящата държава, професионалната реализация, семейството и децата, жилищната и финансовата осигуреност, качеството на публичните услуги, институционалното доверие, данъчните стимули и условията за дългосрочно оставане след евентуално завръщане. Специално внимание е отделено на разликата между мерки, които хората оценяват като полезни, и мерки, които действително биха могли да променят тяхното поведение.

Изследването разглежда и личната готовност на респондентите за участие в процеса на завръщане – чрез професионална адаптация, използване на собствени ресурси, предприемачество, живот извън столицата или споделяне на придобития в чужбина опит. Анкетата е анонимна и е предназначена за българи, които в момента живеят извън страната. Данните ще бъдат обработвани и представяни единствено в обобщен вид. Резултатите обобщава Милен Великов в предаването "Следобед за любопитните".

"Направихме това проучване, което траеше почти два месеца от август до септември, като се опитахме да достигнем до максимален брой българи, живеещи извън България, за да можем да разберем първо – кои предпоставки са ги накарали да напуснат страната ни, защото ако искаме да върнем някого ние първо трябва да се позаинтригуваме защо си е тръгнал. Интересни са изводите- на първо място е недоверие в институциите и функционирането на държавата. Интересно е, че независимо от възрастта и периода на напускането, както и в коя държава отиват да живеят, хората посочват недоверието в институциите и функционирането на държавата. На второ място са ограничени възможности за професионална реализация, но това не е само липса на работа, а липса на реални условия за кандидатстване. Третото, което посочват е по- сигурен и предвидим живот. След това следват – международен житейски опит и професионален такъв, образование, допълнителна квалификация, недостатъчни доходи и нисък жизнен стандарт, партньор, семейство или близки.

От проучването съм извадил и сравнение по пол и възраст, като в някои случаи нещата са много логични. Хората, които са между 18 и 29 години са напуснали държавата, поради търсене на по-добро образование. Т.е. ако ние към днешна дата 2026 година искаме да задържим или завърнем младите хора, то какво е по-различното от нивото и качеството на образованието днес от онова, което ги е подтикнало да напуснат България преди време. Минимална е разликата по пол и възраст. Като някои от нещата са и демографски обусловени, защото ако някой иска да работи хибридно – хората над 50 години се интересуват много по-малко. Жените, показва анкетата, са онези които с около 10 процента повече са потърсили партньор или семейство, когато са решили да емигрират. Като причина- недостатъчни доходи – разлика няма между двата пола.

Около 51 процента от тези 475 анкетирани обмислят завръщане, 36.8 % не обмислят изобщо завръщане, а 12.6 % не могат да преценят. По пол нещата стоят така – 55.4 процента от жените и 42.4 на сто от мъжете обмислят завръщане. От гледна точка на държави – от Обединеното Кралство – 64.3 процента от сънародниците ни обмислят завръщане.

Тук трябва да кажа, че тази тема за завръщането детайлно трябва да се изследва с конкретни данни, защото аз, като следовател, до тук на такива не съм попадал. Трябва да се изследват и мотивите – защо човек се завръща, защото в България е станало по-хубаво или защото там, където е бил е станало по-лошо. Това наистина ще изследваме по-прецизно. С проф. Надежда Илиева имаме идеята, това да го развием през следващата година с фокус групи и по-дълбочинни интервюта, за да разберем защо е така. Защото не става въпрос само за завръщане на човекът като индивид, защото той е носител на човешки капитал." – разказа в предаването "Следобед за любопитните" доктор Милен Великов.

Цялото интервю на Ани Костова с доктор Милен Великов можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Росица Михова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!