Автор:
Весела Владкова
Интервю
Нико Ланге: Европейската архитектура за сигурност трябва сами да си я направим
Какво искаме да постигнем?
събота 21 ноември 2026 11:30
събота, 21 ноември 2026, 11:30
Берлин - Коалиция на желаещите
СНИМКА: БГНЕС
Размер на шрифта
Ще участва ли Европа в бъдещи преговори между Украйна и Русия?
Като че ли този въпрос най-много развълнува България, ако съдим по коментарите на премиер и президент в деня, когато в Шънджън за първи път разговаряха "тримата големи", а в Берлин - "Коалицията на желаещите". И ако на първия форум Украйна не е била основна тема, на втория руската агресия и помощта за Украйна бяха единствена тема.
На първия форум България нямаше как да присъства, нито пък която и да е друга европейска държава. Но на втория, в Берлин, където именно се обсъждаше участието на Европа в преговорния процес, нас ни нямаше. По собствено желание. Тези, които остават на страната на жертвата - 37 европейски държави, но и Канада и Австралия, освен че ще продължат да подкрепят Украйна, се обединиха около общите позиции в преговорите за край на войната: Единствено Украйна ще определи своите граници. Отправната точка за териториалните споразумения трябва да бъде линията на контакт. Киев се нуждае от силни гаранции за сигурност след прекратяване на огъня. Едва след това може да се говори за отмяна на някои европейски санкции срещу Русия.
За Нико Ланге, бивш съветник на германския министър на отбраната, работил е за политическата фондация "Конрад Аденауер" в Киев и във Вашингтон, както и за Мюнхенската конференция за сигурност, а от скоро е директор на Института за анализ на риска и международна сигурност в Берлин, обаче това не е достатъчно:
"Коалицията на желаещите" обединява държави, които искат да допринесат за траен мир и сигурност в Украйна. Тази неформална организация възникна след скандалното изгонване на украинския президент от Белия дом. Коалицията е нещо като противовес на спонтанните и пагубни изблици на Доналд Тръмп и приятели. След всяка негова странна идея Мерц или Макрон организират среща на съюзниците. "Коалицията на желаещите" е много смислен формат за синхронизиране на позициите на Европа и Украйна, в крайна сметка за постигане на обща позиция, защото за съжаление не можем напълно да игнорираме Доналд Тръмп. Това обаче не е проактивна позиция. Намирам за изключително странно, че в Европа продължаваме да приемаме всяка дума на Тръмп за чиста монета. Ето, сега пак е така: "О, ужас, Тръмп ще ни наложи нова архитектура на сигурност!" Та той успя да фалира казино! Ето какъв бизнесмен е Тръмп. А европейската архитектура за сигурност трябва сами да си я направим. Основният въпрос е, какво искаме да постигнем? Искаме ли да приемем европейските държави, които в момента не членуват в ЕС или НАТО? Или те трябва да останат сива зона? За съжаление мисля, че в Европа се вслушваме повече в брътвежите на Тръмп, отколкото да мислим по тези стратегически въпроси."
- Още реди да отпътува от Китай Владимир Путин се подигра с европейските съюзници на Украйна и ги покани в Москва, за да обсъдят дали трябва да участват в преговорите за прекратяване на войната в Украйна. За това настоявали американците. Но така или иначе - преговори сами по себе си не могат да са стратегическа цел, нали?
- Според мен Украйна изработи единствената реалистична стратегия за преговорите - първо енергийно примирие и спиране на огъня в Черно море срещу търговските кораби, и след това идва ред на големите въпроси. Тази стратегия обаче е възможна единствено заради болезнените удари срещу руската петролна индустрия - Русия иначе изобщо не би седнала на масата за преговори. Така че следващият кръг преговори ще зависи от това дали Русия е достатъчно притисната, за да се съгласи на каквото и да е примирие. Спирането на огъня в Черно море ще позволи на Украйна да изнася селскостопански продукти, стомана, торове и т.н. Ако Украйна не може да изнася, няма да има бюджетни приходи. Ако няма бюджетни приходи, ще се нуждае от още финансова помощ от Европа. С други думи - примирие в Черно море ще намали парите, които всички ние заделяме за Киев.
- Президентът на Финландия Александър Стуб, който последен от европейските лидери е разговарял с Путин - поне официално - нарече "безотговорно" поведението на европейците, защото са оставили инициативата за разговорите с Москва на Тръмп и неговата администрация. Или по-скоро - на неговия приятелски кръг и семейство. Колко скъпо ще ни струва мир, договорен с Путин и с посредничеството на Тръмп, ако изобщо се стигне до там?
- Ако има нещо, от което Путин разбира, това са газови сделки, от които печели и посредникът. Това се нарича енергийна външна политика. Както знаете, в Цуг, в Швейцария, може бързо и лесно да се регистрира фирма. Но, за да сработи тази схема, Тръмп трябва да осигури съгласието на европейските държави и на Украйна като транзитна държава. В Германия например има достатъчно хора, които работят за интересите на Путин. Някои дори са известни бивши политици. Щом се заговори за газови сделки, те веднага наострят уши. Да не говорим, че наскоро имаше официална среща на представители на Кремъл с лидерите на "Алтернатива за Германия". Така че, когато се говори за пренареждане на европейската карта, според мен по-скоро става дума за бизнес интереси, а не за ЕС, НАТО и сигурност.
Какво иска Русия? Краткият отговор е да доминира Европа, което означава американците да се оттеглят и повече да не се ангажират с европейската сигурност. Всичко това е част от онзи ултиматум от декември 2021 година, когато Кремъл вече беше взел решение да нахлуе в Украйна. Някои в Европа смятат руския ултиматум за легитимен, защото отговарял на руския национален интерес. Помислете само - тези европейци смятат, че независимостта и интегритетът на суверенна държава нарушават нашите интереси.
- Защо Съединените щати се хващат на това хоро?
- Не са Съединените щати, а Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Посредниците на Тръмп нямат нищо общо с трансатлантическата традиция. Те разбират от имотни сделки. За тях дълбоките ценности, които споделят съюзниците в НАТО, нямат значение. Е, с течение на времето все пак понаучиха нещо за Алианса. А Тръмп очевидно наистина вярва, че може да спечели от сделки с Путин.
- След преговорите в Абу Даби украинският президент Володимир Зеленски съобщи за американското предложение за компромис - териториални отстъпки срещу натовски гаранции за сигурността на Украйна. В интервю за датското радио обаче Зеленски поясни, че всъщност американците не били готови да гарантират членство в НАТО, ако Украйна се откаже от Донбас, а само "нещо подобно" на чл. 5 от Договора за НАТО. Неясната американска позиция ли ще остане най-големият риск?
- Защо бившите социалистически страни се стремяха към членство в НАТО? Защото само членството в Алианса гарантира сигурността. И имам предвид не само военната сигурност, а сигурността на чуждите инвестиции, на икономическото развитие и на демократичния напредък на източноевропейските общества. Това е единствената известна към момента рецепта за сигурност, а от там - за просперитет. Защо тогава на Украйна да не й бъде позволено да се развие по същия начин? Участвал съм във всички конференции за възстановяването на Украйна и мога да ви уверя, че посланието на бизнеса винаги е едно и също - да, готови сме да инвестираме, но само ако сигурността на инвестициите ни е гарантирана. Така че конкретно на вашия въпрос - дали неясната американска позиция е най-големият риск, бих отговорил с въпрос: Какво сме готови да направим ние, европейците, за сигурността на нашия непосредствен съсед Украйна? Американците с право питат, защо трябва те да се занимават с този въпрос, а не европейците?
Затова намирам формата "Коалиция на желаещите" по инициатива на бившия британски премиер Стармър, а сега под ръководството по-скоро на Франция, за смислен и добър. В този формат се обсъждат гаранциите за Украйна, които Европа може да даде, така че както украинците, така и бъдещите инвеститори да се чувстват сигурни.
- В Берлин се събраха лидерите от "Коалицията на желаещите", а в Полша се провежда първото военно учение в рамките на инициативата с участието на 2800 военнослужещи от 11 държави. Фокусът по време на учението е логистиката, а според изявление на британското министерство на отбраната целта не е подготовка за мироопазваща мисия след постигане на примирие или мирно споразумение. В такъв случай какво тренират европейските военни там?
- Напълно осъзнавам, че дебатът по тази тема е труден. Щом стане дума за гаранциите, които Европа може да даде на Украйна, медиите веднага започват да рисуват мисия "сини каски" на фронта. Тази картина не отговаря на ситуацията, в която се намираме. Украйна не е разделена Корея, където трябва да се охранява буферна зона. По-скоро говорим за възпиране, след като се постигне примирие. Но така или иначе, основната работа ще вършат самите украинци. Украйна има едномилионна армия от добре обучени и опитни войници, има добре развиваща се отбранителна индустрия. Те сами ще охраняват фронтовата линия. Ние можем да помагаме там, където украинците изпитват трудности и това на първо място е въздушната отбрана. Украйна няма достатъчно изтребители, няма достатъчно военни пилоти. Друга област е Черно море. Как ще гарантираме сигурността на търговските кораби? Кои кораби се нуждаят от ескорт? Това трябва добре да се обмисли, защото Конвенцията от Монтрьо ограничава военното присъствие на нечерноморски държави. Великобритания или Франция не могат просто да изпратят свои плавателни съдове в Черно море, това ще е задача за България, Румъния и Турция. Това са само две сфери, в които Украйна има нужда от европейски гаранции за сигурност - по въздух и вода. Всички държави, които споменах досега, членуват в НАТО. НАТО не е само Америка. А настояването на Америка европейците да поемат грижата за собствената си сигурност, не се изчерпва с увеличаване на бюджета за отбрана. Повече пари за отбрана означава инвестициите да бъдат изпълнени със съдържание - повече военни, повече учения, повече способности и воля да бъдат използвани. Това всъщност е възпирането. И точно тук Европа е най-уязвима.
- Американският посредник Стив Уиткоф се подигра, че много по-лесно ще бъде Русия да бъде принудена да се съгласи на примирие отколкото европейците да посочат свой представител за преговорите. Но, ето, вече има излъчени пет държави и по един представител на ЕС и на НАТО. Връщаме се към началото на нашия разговор и въпросът е, какъв смисъл има от преговорен екип, който няма преговорна позиция?
- Всъщност, не е съвсем вярно, че Европа не участва в преговорите между Украйна и Русия с посредничеството на Съединените щати. Във всички досегашни етапи са участвали правителствени представители на Великобритания, Франция и Германия. Чиновници, представители на службите, които независимо от смяната на властта в трите държави са запазили постовете си. Но изказването на Тръмп за "прекрасната голяма сделка", която ще преначертае картата на Европа, накара много хора в Европа да се завайкат, че не сме на масата. Който сам се представя за слаб, го възприемат за слаб. Това важи особено за начина, по който Русия гледа на Европа. Трябва да спрем да се вайкаме и да изработим своя позиция. На немски език има една поговорка: "Когато не си поканен на една маса, сложи своя маса."
Цялото интервю с Нико Ланге чуйте от звуковия файл.
По публикацията работи: Александра Никова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
