Анелия Димитрова – звезда за пример в българския балет

Наричана "явление в българския професионален балет", 36-годишната Анелия Димитрова е завършила Националното училище за музикални и сценични изкуства "Христина Морфова" в родния си град – Стара Загора, в класа на изтъкнатата балерина, хореограф и педагог Алида Бонева. В трупата на Старозагорската опера Анелия постъпва през 2015 г. Скоро е забелязана от директора на балета – именитата Силвия Томова, която ѝ поверява сериозни солистични роли в заглавия като "Лебедово езеро" на Чайковски и "Дон Кихот" на Минкус. Талантът на младата балерина се разгръща в новата постановка на танцовата драма "Нестинарка" от Марин Големинов, представена в Стара Загора през май 2018 г. За ролята на Демна Анелия Димитрова получава възторжени отзиви в медиите, образът е определен от специалистите като ярко постижение в съвременното ни танцово изкуство и е отличен с престижната награда Кристална лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци. Преди около месец примата на Държавна опера - Стара Загора спечели още една голяма награда – в категория "Изпълнител на класически танц" на професионалната танцова общност "ИМПУЛС".

На 6 декември 2025 г. в Барневелд – Нидерландия, започна поредното европейско турне на елитната балетна трупа на Старозагорската опера. До 18 януари 2026-а танцьорите ще представят в различни градове на Германия и Нидерландия общо 39 спектакъла на любимите балети на Чайковски – "Лебедово езеро" и "Лешникотрошачката". Билетите отдавна са разпродадени, европейците познават и очакват българската трупа, а най-възторжено аплодирани са солистите, сред които блести Анелия Димитрова като Одета/Одилия, Мари и Феята Драже.

Последната изява на софийска сцена на трупата от Стара Загора беше на 2 октомври в рамките на фестивала "Софийски музикални седмици" с "Парижки нощи" - авторски спектакъл на българката с европейска кариера Донвена Пандурски. Залата аплодира възторжено дълги минути, но Анелия коментира:

"О, аз от себе си никога не съм 100 процента доволна… Перфекционист съм по природа, винаги има какво още да се желае. Но като цяло спектакълът мина много успешно. Публиката достатъчно показа това". 

В работата върху това дълго и предизвикателно заглавие най-трудна за нея е била срещата с две много различни героини: едната меланхолична и разочарована, другата – празнична, излъчваща щастие и чар. "По принцип за артиста е предизвикателство толкова бързо да влиза в два толкова различни полюса на състоянията" – казва Анелия.

Тя е от Стара Загора, но танцува в Операта едва от около десетина години:

"След като завърших Музикалното училище, бях направила една дълга пауза. Доста дълга за балерина – по принцип е трудно да се повярва, че след толкова дълго време се върнах обратно към балета. За пет години бях спряла да танцувам. Беше ме налегнало едно малко… не малко, всъщност доста голямо разочарование от състоянието на изкуството в България. Така, някак от неувереност в себе си, реших, че просто това може би не е моят път. Занимавах се с много различни, доста далеч от балетното изкуство дейности. Развивах дори собствен бизнес. Но съдбата ме върна в Стара Загора… сублимен момент в живота ми, в който аз буквално се сблъсках на улицата с тогавашния директор на балета и тя просто ми предложи да се върна. Имаше нужда от нови танцьори, имаше нова концепция, беше сменен директорът. Когато се върнах, Алида Бонева беше ръководител на балета. След половин година застъпи Силвия Томова и - съдбата си знае работата…".

Подобен случай – завръщане в балетната зала след цели пет години, е истинско чудо и говори за феноменални физически качества, невероятна психика и воля. В момента Анелия Димитрова е безспорната звезда на трупата. Но оставя впечатлението за скромен артист, който "тихо превзема своите мечтани върхове". Дори споделя, че е много притеснителна, самокритична:

"Личности всякакви по този свят и всеки си носи своите вътрешни страхове. Може би при мен това е моят постоянен страх - че не съм достатъчно добра, че трябва постоянно да се доказвам. Когато виждам несъвършенството в себе си, макар и за нетренираното око аз да съм изключителна балерина, все пак смятам, че това ме е направило толкова добра – тази самокритичност и постоянната нужда да се подобрявам все повече и повече. И постоянната битка със самата себе си. Защото смятам, че на първо място ние трябва винаги да ставаме по-добри от самите себе си. Да не се сравняваме с другите. Това е и нещото, което ме кара да бъда добър пример за своите колеги. Много субективно мнение е – какво означава да бъдеш звезда. Моето виждане за звезда е ти да бъдеш добър пример. И ако това е то – да бъдеш добър пример, да, аз смятам, че съм добър пример за своите колеги и по този начин – да, чувствам се звезда в тази трупа". 

Старозагорският балет е известен с огромното количество чужденци от цял свят, които танцуват там. Какво ги привлича и какво ги задържа в Стара Загора? 

"На първо място смятам, че ги привлича репертоарът, който те имат възможност да танцуват, защото в световен мащаб вече малко компании могат да поддържат високо професионално ниво. Това като цяло е приоритет на всички танцьори. Когато някой танцьор си търси работа, той първо гледа портфолиото на даден театър – какво му предлага като работа. Ние се превърнахме в работилница за таланти. Защото в повечето случаи ги взимаме много млади, току-що завършили училище, придобиват много добър професионален опит. За съжаление не можем да ги задържим достатъчно дълго време, защото просто не можем да им предложим материалната база, от която те имат нужда". 

На какъв език се говори в многонационалната трупа? 

"Рядко се случва да имаме затруднения в комуникацията. В работата в балетната зала ние общуваме по-скоро на балетен език. Не си говорим за стандартни теми, не водим дълги разговори. Всичко е свързано и се върти около балетните движения… Радвам се, че вече много чужденци, които са тук по-дълго време – три, четири, дори седем години, вече доста добре разбират и се опитват да говорят български. Но не ни се и налага в интерес на истината, защото, както казах, ние говорим на езика на танца". 

За Силвия Томова – художествен ръководител на Старозагорския балет, примата казва: "Тя е много силна личност! И такава трябва да бъде, защото за да се бориш, да печелиш, да буташ толкова много хора напред, се иска много здрава ръка. С либерално отношение трудно би се постигнало нещо. Лично аз не съм имала проблеми, защото съм войник в работата си. Слушам и изпълнявам под команда всичко, което ми се казва. И винаги съм се стремяла да я подкрепям във всичко, което прави, независимо какви решения взима... Аз винаги съм зад нея, защото знам, че за да бъде успешен всеки състав – няма значение какъв, трябва да има здрав център, здраво ядро. И ако започнем да се клатим и да недоволстваме – това автоматично се отразява на целия климат на групата".

За Анелия Силвия Томова е "не само ментор, а и вдъхновение, пример… Първо ми даде крилете да повярвам, че мога да бъда звезда. Ето тук идва плюсът на нейния характер. Тя доста години постоянно ми натякваше – как може да съм толкова скромна? Трябва да се радвам на това, което съм, защото го заслужавам! Повтаряше: ти си звезда и трябва да започнеш да вярваш в това! Така че – да, определено тя е мой ментор". 

Партньор на Анелия от доста време в почти всички балети е албанецът Фиорди Лоха – един от най-впечатляващите танцьори в трупата на Стара Загора: "На първо място като човек в негово лице намирам приятел. Той вече осма година е при нас и сме изминали много дълъг път. Споделяли сме толкова трудности, радости и неволи, това толкова много ни е сближило, че наистина е мой приятел – определено. Той в началото беше едно малко, диво албанско момче с рошави коси, което не знаеше английски, също като мен беше притеснителен и не вярваше изобщо в способностите си. Още от самото начало си го хванах под ръка и вървяхме заедно този път. Той е много всеотдаен колега, винаги помага, винаги можеш да разчиташ на него – подкрепящ, разбиращ. На първо място е човек и това много се отрази в нашите взаимоотношения. Неведнъж са ми казвали, че се вижда и на сцената – ние имаме някаква специална връзка помежду си. Просто хармония, симбиоза някаква. Той много се отвори в последно време – да рискува, да поема повече и повече и се превърна в прекрасен артист. Много се радвам за него". 

А къде мечтае да танцува Анелия Димитрова? 

"Може би тук, както и в много други неща, не смея да се виждам в други театри. Намерила съм си пътя и много се радвам на това, което ми се случва. Да, разбира се, звучи страхотно, ако танцувам в Гранд опера или в Балета на Ню Йорк Сити, или във всички световни центрове – модата на танца излиза от там все пак. Естествено, би било прекрасно, ако се видя някой ден там, но съм щастлива с това което съм в момента". 

Вижте също:

•  "Андре Шение" в Стара Загора – триумфът на една столетна трупа