Гражданските права на фокус в отношенията с Турция, Сърбия и Северна Македония

Обзорът на двустранните връзки на България на Балканите през 2025-а продължава с поглед към Турция, Сърбия и Северна Македония – държави, в които има исторически формирани български диаспори, които днес разчитат на активната дипломация от българска страна за запазване на мира, европейската интеграция, но и за защита на гражданските права. При усилващите се военни действия в Черно море съседните страни от ЕС България, Румъния и Гърция активно работят за съхраняване на мира и разбирателството на Балканите, за изграждането на пътни и енергийни магистрали по оста север – юг. Затова и Турция като държава съюзник от НАТО е все по-ценна за утвърждаването на архитектурата на мира в региона.

Ще е нужна активна дипломация за промяна на газовия договор с БОТАШ

Анкара се превръща във все по-значим стратегически партньор за ЕС и западните съюзници.

"Колкото и да е неудобен, Ердоган е незаобиколим фактор за своите европейски партньори. От тази гледна точка това важи с пълна сила и за България –София следва константно поведение в политиката си към Анкара. Правителствата се сменят, но линията остава устойчива, няма остри завои. В отиващата си година това, което направи впечатление и се отличава беше в защита на човешките права. Защото в Турция наистина се влошава състоянието на спазването им" – коментира за Радио България Мехмед Юмер – журналист от сайта obzornews.bg. 

На този фон той изтъква посещението на кмета на София Васил Терзиев в Силиври, за да защити арестувания кмет на Истанбул Екрем Имамоглу.

"Терзиев тогава каза, че затворът Силиври не просто държи в плен само кмета на Истанбул, но и волята на милиони турски граждани. Ето това беше много силен нюанс в отношенията между двете страни", подчертава Юмер и припомня, че изявата на софийския кмет е била съвместна акция с мрежата на големите европейски мегаполиси Eurocities. София се въздържа от самостоятелни публични реакции по отношение на човешките права в Турция, запазва добри отношения с югоизточната ни съседка, и от друга страна, България продължава да балансира европейското отношение към Турция – обобщава Мехмед Юмер.

В икономически план събитието на годината между България и Турция е сагата с договора за газови доставки между турската държавна фирма БОТАШ и българската компания Булгаргаз, смята наблюдателят. "Това, което остави като усещане целият спор е, че някак си България наистина може би плаща за това, което не може да изразходва", казва Юмер и смята, че "Турция също трябва да прояви воля по този договор? А дали ще го направи е въпрос на дипломация" и възникването на други реалности през 2026 г.

Още за акцентите в двустранните отношения през 2025 година чуйте в интервюто с Мехмед Юмер.

Българското малцинство, като цяло, не се включи в сръбските протести

2025-а година в съседна Сърбия беше доминирана от граждански протести, насочени срещу управлението. Как се позиционира българската общност в страната, концентрирана в най-източните, често определяни и като най-бедни райони на Сръбската държава?

"По принцип националните общности в Сърбия на ниво ръководства са силно контролирани от сръбската държава. Това е традиция още от кралска Югославия", коментира д-р Бисер Банчев, изследовател от Института по балканистика в Българската академия на науките, по отношение на гражданските протести в съседна Сърбия през 2025 г. – Като цяло протестите не засегнаха ядрото на българското малцинство. Общинските съветници и активистите на политическите партии общо взето следваха модела, който задават техните партии. Активистите от опозиционните партии подкрепяха протеста, но те не са толкова многобройни. Съответно местните активисти от управляващата коалиция подкрепяха президента Александър Вучич.

…Българите в Сърбия, които са патили много от Белград, този път не бяха излъгани и не се включиха особено масово в протестите, защото не очакват, че са възможни промени в държавната политика спрямо етническите общности, независимо от това кой управлява, обяснява изследователят.

Той определя като "смехотворен" опита на президента Александър Вучич да пришие България към един "антисръбски военен" съюз между Хърватия, Албания и Косово.

"Всъщност се оказва, че това нито е съюз, нито е военен, а е едно обикновено споразумение за военно техническо сътрудничество. Толкова е абсурдно, че дори предизвиква учудване сред българските дипломати", допълва Бисер Банчев в интервю за Радио България по повод важните теми в двустранен аспект през настоящата година и очакванията за 2026-а – чуйте повече:

Трагедията в Кочани е събитието, което обедини България и Северна Македония

"Времето, което изминава между Северна Македония и България, не може да се измерва с години. Мярката е несъответна", казва за Радио България журналистът Владимир Перев. От камбанарията на своите 80 години той разглежда отношенията между София и Скопие в светлината на оставащия нерешен въпрос за човешките права на македонските българи.  

"Във всеки случай, едно положително събитие на годината, за голямо съжаление на всички нас, беше трагедията в Кочани, където 63 млади хора загубиха живота си при катастрофален пожар в дискотека. Цялата европейска общност предложи и осигури помощ. Но помощта на България и особено на българския народ беше безценна. Тук не говорим само за линейките или медицинския самолет. Говорим за всеотдайността на цялото българско общество да приеме ранените от Кочани и техните близки като подкрепа за лечението им. Това стана ясен пример за солидарност и единение на народ в Северна Македония и в България. Дългите, безкрайни опашки от доброволни кръводарители пред "Пирогов" говориха за неразривното единство на съдбата на хората, обвързани кръвно, семейно и приятелски", казва Перев пред Радио България.

Връщайки се на темата за човешките права журналистът изброява продължилите над век акции на българите от Македония да запознаят света с нарушаването на техните човешки права в бивша Югославия. Като продължение на тези петиции той описва и посещението през октомври 2025 г. на малка група, водена лично от него в Съвета на Европа. В Страсбург заедно с Георги Църномаров и Християн Пендиков те са запознали европейските представители с реалностите в днешна Северна Македония.

Въпреки преживяното от журналиста в Скопие физическо нападение в края на годината, Владимир Перев остава оптимист за новата 2026 г. Вярва, че българската държава и дипломация са ключовият фактор за развитие на демократичните отношения на Балканите и най-вече между Северна Македония и България.

Чуйте цялото интервю: 

Вижте също:

• България на Балканите – Първа част: Държавите от ЕС в Източните Балкани укрепват своите отношения през 2025 г.