Между науката и вярата – Радослав Парашков за българите в Нидерландия

Българинът, който посрещна екипа на подкаста "Мост на вярата" на Нидерландска земя и ни запозна с особеностите на страната, както и с живота на българската общност там, е Радослав Парашкòв.

Професионалното му развитие го води последователно в Германия и Франция, но понастоящем той живее със своята съпруга и сина им в Амстердам. Професионалната му специалност е органична електроника, защитил е докторат в Техническия университет в Брауншвайг, Германия. В Лудвигсхафен работи като началник лаборатория в областта на полимерната физика в централния изследователски център на химическия концерн BASF. В Париж работи като постдокторант, там печели стипендия "Мария Кюри" и работи в лаборатория по квантова и молекулярна физика. Понастоящем работи в Европейския патентен офис в Хага като експерт в областта на органичната електроника. Към и без това впечатляващата му биография ще добавим само, че от есента на 2025 г. следва в магистърската програма по богословие в Софийския университет.

Радослав Парашков живее в Холандия от 16 години, а от 2019 година е в настоятелството на Българската православна църковна община в Хага, която носи името на св. преп. Паисий Хилендарски. Разказа за "Мост на вярата", че сградата на настоящия български храм в Хага е преустроена като църква по времето на св. Йоан Шанхайски, когато е бил архиепископ на Западна Европа. Храмът е бил към Руската задгранична православна църква за нуждите на руските бежанци след Октомврийската революция.

През 2000 година руската църковна община "Възкресение Христово" в Хага престава да функционира поради драстично намалелия брой на членовете ѝ. По това време една от основателките на БПЦО "Св. Паисий Хилендарски", Фимия Маргаритова тер Хорст, се черкувала в тази църква и разбрала, че руснаците ще напускат. С благословението на тогавашния Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон и със съдействието на отец Румен Калайджиев през 2000 година българите създават своя църковна община, поемат наема на сградата и тя става българска църква.

• Храмът "Св. Архангели Михаил и Гавриил" в Хага – малка частица България

По думите на Радослав Парашков, през 2007 година поради заболяване отец Румен Калайджиев напуска Холандия. На негово място в края на 2008 идва отец Йоан Манев, който от 2009 поема църковната община в Хага. "Нашата община преживя голям удар през 2024 година – отец Йоан почина. Но, слава на Бога, след това митрополит Антоний успя да намери отец Николай, който станат новият духовен отец на нашата община“ – продължава своя разказ Радослав Парашков. На въпроса, какво им дава тази община в забързания делник в Холандия, той отговаря така:

"В един момент човек осъзнава, че не само материалното е важно в живота. В един момент осъзнаваш, че всъщност всеки има нужда да даде малко на обществото, по някакъв начин да върне нещо на обществото. Тази църковна община дава шанс на българите в Нидерландия да водят духовен живот. Повече от 40 000 българи живеят в тук и това е единствената българска църква. Това ни дава възможност да водим духовен православен живот, да имаме света Литургия и служби, които се водят на български език."

От цяла Нидерландия идват наши сънародници на служба в българската църква "Св. архангели Михаил и Гавриил" в Хага. Идват и грузинци, украинци, руснаци, сърби, гърци, както и православни нидерландци.

"Вратите ни са отворени за всички православни християни, които са в евхаристийно общение с Българската православна църква" – казва Радослав.

Грузинците нямат щастието да имат свой собствен храм в Нидерландия и нашите сънародници им дават възможност в събота или в неделя, когато няма служба на български език, те да се събират в българския храм и да си провеждат службите. Белег за това съжителство на двете сестри поместни православни църкви под купола на храма на улица "Bakkerstraat" № 57, а също и за универсалността на Православието, е иконата на покръстителката на грузинския народ св. Нина, която е окачена редом до иконата на покровителя на българския народ св. Йоан Рилски Чудотворец.

"Тази икона на света Нина ни беше подарена от грузински епископ и посланика на Грузия. Дойдоха тук и беше един малък празник тогава. Те много ни помагат. Тази икона на Света Троица също е от грузинците" – спомня си събеседникът ни.

"Християнството е навсякъде. В един момент душата на човека знае кога е откъсната от Бога. За нас, българите, които сме възпитани в Православието, евхаристийната връзка с Бога е жизнено необходима" – казва Радослав Парашков и споделя своята рецептата за оцеляване в съвременния секуларен свят: – Аз имам само едно дете, той е малък, на четири годинки, но го водим редовно на църква и го причастяваме. Надявам се това да спомогне за духовното му оцеляване."

Негово съкровено желание е с времето още повече хора да бъдат ангажирани с Българската православна църковна община в Нидерландия, да успеят да осъществят нужния ремонт и да направят своя храм още по-хубав.  "Църквата винаги да е пълна, да има литургия всяка неделя и да се води духовен живот, български православен живот в Нидерландия“ – е надеждата на сънародника ни за бъдещето на БПЦО "Св. Паисий Хилендарски" и българския храм в Хага.

Вижте също:

• Асен и Ривка – едно православно семейство в Нидерландия

На Българската православна църковна община "Св. Паисий Хилендарски" в Хага са посветени първите две издания за 2026 година на подкаста "Мост на вярата" – очаквайте ги на страницата на Радио България на 30 януари и 27 февруари 2026 г.