Българи в Шотландия и Северна Ирландия: Новите правила ще затруднят вота ни

Предсрочните парламентарни избори на 19 април за българските граждани  в страните извън ЕС ще се проведат в до 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства. Това беше решено окончателно от депутатите, след като преодоляха наложеното от президента вето на промените в Изборния кодекс. Държавният глава Илияна Йотова наложи ветото на 5 февруари, с мотив, че промените поставят в риск конституционният принцип на всеобщност на избирателното право, както и че "конституционната гаранция за неотменимост на избирателното право изключва възможността […] да бъдат създавани със закон препятствия от процедурно естество, които да затрудняват или да правят невъзможно неговото упражняване".

Промяната в Изборния кодекс, постигната с гласовете на 126 народни представители, идва едва 53 дни преди вота, с което парламентът за пореден път не се съобразява с препоръките на Венецианската комисия да не се извършват основни промени в този закон по-малко от една година преди вота, за да бъде гарантирана неговата сигурност. Гласуването в залата предизвика и разлом в парламентарната група на БСП, в която 8 от народните представители гласуваха "за" преодоляването на ветото, с което изиграха ключова роля за приемането на новите правила. Лидерът на партията Крум Зарков посочи имената им – Драгомир Стойнев, Кирил Добрев, Мая Димитрова, Деян Дечев, Петър Кънев, Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов и Иван Иванов и увери, че те няма да бъдат част от листите на партията за 52-ото Народно събрание.

•  Парламентът отхвърли първото президентско вето на Илияна Йотова

Превес на политическите пред правните аргументи в дебатите преди гласуването видя бившият председател на ЦИК Александър Андреев. По думите му, ограничаването на правото на глас на избирателите с презумпцията, че ще гласуват само за определена партия, не е нормално:

"Това не може да бъде солиден аргумент, когато говорим за всички държави извън ЕС, а ние видяхме, че те са насочени конкретно към Турция. Но същевременно беше ограничено правото да се гласува в други държави, където българските общности са не по-малки – САЩ, Великобритания и др. Така поставихме в неравностойно положение български граждани в ЕС и извън него, защото намаляването на броя на секциите доведе до фактическата невъзможност да бъде упражнен вотът. Тази дискриминация не може да съществува между българските граждани" – обясни Андреев пред БНР. По думите му, парламентът е заложил подводни камъни в закона, които ще бъдат използвани от недоволните от изборите, защото невъзможността да бъде упражнено равно избирателно право от всички български граждани автоматично означава, че може да бъде оспорен вотът на това основание.

С приетите промените в изборните правила се отлага формирането на многомандатен избирателен район "Чужбина" – нещо, за което сънародниците ни зад граница настояват от години, а президентът Илияна Йотова го беше включила в издадения преди дни указ, с който определя номерацията, наименованията на избирателните райони за произвеждане на предсрочни парламентарни избори на 19 април 2026 г. Сега възможността българите зад граница да имат свои избраници в българския парламент се отлага с две години. Въпросът е как ще се отрази всичко това върху желанието на сънародниците ни да проявят гражданска активност и да упражнят конституционното си право на вот:

"Идеята ни беше, че ако има директно избираеми депутати, които да представляват българите в чужбина, би се засилила активността и представителността – припомня сънародничката ни, която живее в Единбург Нели Олова. – Смятахме, че ще бъдат хора, които ще общуват по-конкретно с нас и да се грижат за интересите и нуждите на диаспората. Наред с това се борехме и за електронно гласуване."

Ако секцията за Шотландия остане само в Единбург, това ще повтори случилото се на изборите през 2021 година, когато в града гласуват над 1000 души – припомня изборният доброволец Нели Олова. А това означава сериозно струпване на хора, дълго чакане и удължаване на изборния ден.

Възможност за избор – гласуване с хартиена бюлетина или на машина – ще има във всички избирателни секции с изключение на тези в страната, в които на предишните избори е имало по-малко от 300 избиратели, както и при гласуване в подвижна избирателна кутия, в секции в лечебни заведения и социални институции. Машинен вот зад граница ще има в избирателните секции, за които заявление за гласуване са подали над 300 граждани. За целта до 24 март българските граждани, които имат право да избират и желаят да гласуват извън страната следва да декларират това чрез писмено заявление по образец или чрез електронно заявление през интернет страницата на ЦИК. Броят на подадени заявления, освен че ще повлияе на възможността да има машина за гласуване в дадената изборна секция,  ще облекчило сериозно процеса в самия изборен ден, тъй като ще се избегне  необходимостта от попълването на декларации в деня на вота и ще се намали времето, в което ще се наложи гласоподавателите да изчакат на опашка. В тази връзка Нели Олова апелира и за увеличаване на броя на членовете в изборните комисии зад граница:

"Нещо, което бихме искали и то вероятно зависи от ЦИК, е увеличаването на броя на членовете на комисиите до 9 души, за да може повече хора да бъдат обработени. Специално за Единбург, където вече има консулство, сме говорили за опция с 9-членна комисия и оттам подкрепят това. Надяваме се и посолството да подкрепи и да бъде повдигнат този въпрос и за секциите в други градове."

• ЦИК: До 24 март българите зад граница трябва да подадат заявление за гласуване

Силно разочарована съм от ограничаването на броя на секциите, тъй като това затруднява нашето конституционно право на глас – категорична е сънародничката ни Нина Георгиева, която от много години живее в северноирландския град Енискилън и също има опит като доброволец при провеждане на избори за български парламент извън страната. Според нея обаче, проблемът не е само в броя на секциите и това как ще гласуват българите:

"Имаме проблеми изобщо в избирателния закон, защото населението ни е разпределено по области, а живеещите там, вече не са същото количество хора, като преди 10 или 15 години. От своя страна, районирането не е променяно и има райони, където с много малко гласове може да бъде излъчен народен представител, и други, където трябват хиляди гласове и това не е сигурно. Според мен самата методология трябва да бъде преразгледана и то винаги на базата на преброяването на населението и как актуално то се движи."

Нина Георгиева е бивша учителка, живяла райони у нас със смесено население, т.е. в които има етнически българи и турци – Хасковско и в Смолян. Първата ѝ година като учител у нас съвпада с масовото изселване на българските граждани от турски произход, започнало през юни 1989 година. Изчезването на половината ѝ клас за една нощ остава траен отпечатък в съзнанието ѝ. Споделя, че нежеланието на управляващите в България да се допитват до гражданите по въпроси, които ги засягат пряко, различава родината ѝ от мястото, където живее днес – Северна Ирландия.

Разочарование от ограничаването на правото на вот на българските граждани е изразил и новоназначеният почетен консул на България във Великобритания и Северна Ирландия д-р Робърт Иди – разказа ни още Нина Георгиева:

"Почетният ни консул се присъедини към групата на изборните доброволци тук и започна да обсъжда с нас идея да направим на границата с Република Ирландия секции, за да може тези хора да имат, все пак,  възможност да гласуват. Смешно, а и тъжно е, когато чужденци се стараят направят каквото е възможно, за да помогнат на българите повече, отколкото го правят нашите политици."

Вижте също:

• Посолството ни в Австрия публикува разяснения за изборите на 19 април
  
  
• Даниел Дженев от Чикаго: Няма логика в новите изборни ограничения
  
  
• Дежавю: По-малко секции и повече препятствия за вота на българите зад граница
  
  
• Български граждани в Турция настояват за по-активно участие в политиката