Повишаването на изборния вот заради нов играч е нетрайно и води до разочарование

Национална кампания "Дай глас", зад която стоят неправителствените организации "Мрежи в действие", "Национална мрежа за развитие" и "Лига на младите гласоподаватели", си поставя за цел да мотивира гражданите да осъзнаят смисъла от гласуването и да бъдат активни в политическите процеси. В краткия срок до поредните предсрочни парламентарни избори на 19 април т.г. те ще организират дебати с народни представители, образователни срещи и анкетни проучвания.

Според последните социологически проучвания избирателната активност на предстоящите предсрочни избори ще бъде значително по-висока в сравнение с последните години (при последния парламентарен вот от октомври 2024 г. – 38,94%). Желанието на повече граждани да отидат до избирателните урни се обяснява с появата на нов политически играч – доскорошният президент Румен Радев, който замени ролята си на надпартиен обединител на нацията с тази на политик.

"Такава повишена избирателна активност е временна, не е устойчива и дългосрочна и често води до разочарование – коментира Чавдар Влъчков, представител на "Национална мрежа за развитие". – Затова е важно гласуването да не бъде моментен акт, а част от нашия поведенчески модел и паралелно с това като граждани да се ангажираме в много други дейности. Моята уплаха е, че отново ще бъдем изправени пред разочарование, тъй като всеки се надява нещата да се променят бързо, но това никога не се случва."

Масовото нежелание на българите да гласуват е тенденция, която има причини, които можем да открием с поглед назад – още от размиването на политическото пространство, започнало при управлението на Симеон Сакскобургготски (в периода 2001-2005 г.) с обещанието да промени политическата система и популисткото заявление, че ще оправи България за 800 дни.

"Политиката през последните 20 години се измести от съдържанието към политиканстването – казва Чавдар Влъчков. – С други думи, говорим за политика, а не за политики. На мен като икономист ми е трудно да кажа кой за какво се бори и каква платформа има – икономическа или социална. Това размиване между ляво и дясно като идеология започва да се превръща в някаква метафора на борбата между добро и зло, но липсва заявка за промяна на обществото в една или друга посока. За съжаление, системното разочарование и изместването на фокуса от политиките върху личностите води до намаляване на избирателната активност, докато не се появи новата личност, която, каквато и да е тя, трудно може да задържи дълго време общественото доверие."

Една от целите на кампанията "Дай глас" е чрез образователни семинари в цялата страна да постави фокус върху критичното четене на новини и възприемане на публичната информация. Как обаче липсата на елементарна политическа култура, вярата в конспирации, неумението да отсяваме хибридните атаки, неосъзнаването на отговорността ни като граждани може да се превъзпита в броените седмици до изборите?

"Ще поставим началото сега, но това е дългосрочен процес, който няма да приключи с тези избори – отговаря гражданският активист. – Социалните медии и информационните канали ни заливат с фалшиви новини, с външни хибридни атаки. Съществуват много фалшиви профили – т.нар. тролски ферми, които подклаждат определени гледни точки. Бягството от медии, спазващи журналистическите принципи, също създава проблем, защото хората не могат да се информират правилно. Всичко това означава, че диалогът трябва да се измести извън социалните мрежи, тъй като е изключително непредставителен."

Необходимо е да се завърнат истинските разговори за съдържанието, за икономическата политика, за цялостната визия за България. Глътка надежда в тази посока дадоха протестите в навечерието на Новата година, поставящи конкретни искания, свързани с държавния бюджет за 2026 година. "Надяваме се общественият интерес да се измести в тази посока и гражданите да разберат защо е важно да научат какви политики ще приложат хората, на които искат да се доверят", подчертава Чавдар Влъчков.

В моменти, в които се нуждаем от гражданска реакция, но усещаме само вял полъх, чуваме крилата фраза "Българският народ е заспал". Чавдар Влъчков разчита обаче тази отдалеченост по-скоро като защитна реакция, която да ни съхрани като човешки същества в общество, в което "черешката на тортата" е случаят "Петрохан", обогатена от съставки като насилието над хора и животни. Затова и неправителствените организации си поставят задачата да ни разкрият гражданските лостове и с тях да опитаме да се справим с цялото страдание около нас. "Важно е да покажем, че има критична маса, че можем да променим нещо, започвайки от нашата малка общност и изисквайки повече от личностите, които тя излъчва", добавя той.

Като гражданин, който години наред живее в Брюксел и участва в тежката, по думите му, организация на изборния процес там, Чавдар Влъчков не пести остри думи за решението на Народното събрание да ограничи избирателните секции в страните извън Европейския съюз до 20 на брой.

"Цинизмът кой е по-по-българин в зависимост от това в коя държава живее е безобразен – категоричен е той. – Вместо да се опитваме да приобщим общности, чиито поколения има опасност съвсем да изгубим, ние правим обратното и им казваме: "Вие имате по-малко права, вие не сте толкова българи, колкото българите другаде". И това е поредното политизиране на един принципен въпрос. Беше казано също така, че решението за намаляването на секциите е противоконституционно."

•  Българи в Шотландия и Северна Ирландия: Новите правила ще затруднят вота ни
  

•  Парламентът отхвърли първото президентско вето на Илияна Йотова
  

•  Даниел Дженев от Чикаго: Няма логика в новите изборни ограничения
  

•  Дежавю: По-малко секции и повече препятствия за вота на българите зад граница
  

Според гражданския активист Чавдар Влъчков ограничението може да предизвика обратен ефект и българите в чужбина да гласуват масово, макар и с цената на многочасови пътувания и организационни трудности. А ако зад тяхната решителност – не само зад граница, но и у нас, стои и информиран вот, това ще бъде дългоочакваният знак, че гражданите са готови да платят цената за провеждането на истински реформи.

"Институциите се изпразниха от съдържание, защото те също като обществото са жертва на политическата нестабилност и непоследователността в икономическите и социалните политики на правителствата през последните 10-15 години – обяснява Чавдар Влъчков. – България в редица сфери се нуждае от дълбока реформа. Видяхме случващото се с водите това лято – проблем с натрупване от десетилетия, образованието и здравната система също имат изключително много дефицити. И за да се осъществи такава нелека реформа, ще трябва да се плати политическа и обществена цена, но не за сметка на най-бедните. Когато става въпрос например за икономическа политика, нека говорим за прогресивно подоходно облагане, а не за повишаване на други данъци, удрящи най-уязвимите."

Чавдар Влъчков заявява в заключение, че се нуждаем от държавници, които не правят нещо, за да си спечелят още един мандат, а за да постигнат трайна промяна, дори с цената на влизането им следващия път във властта.