Български учители от 15 държави дискутират опазването на националната памет

Домакин на форума е българското училище "Азбука" - Дъблин

Обща снимки на участниците във форума в Дъблин

Обща снимки на участниците във форума в Дъблин

СНИМКА: Красимир Мартинов

Размер на шрифта

Над 60 участници от 15 държави са част от започналия в Дъблин форум "История без граници. Съхраняване на българската памет в чужбина", организиран от Българското училище "Азбука" в ирландската столица в сътрудничество с Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", с финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката по Националната програма “Роден език и култура зад граница” и със съдействието на Посолството на Република България в Ирландия.

Преподаватели в български неделни училища от Австрия, Хърватия, САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Германия, Румъния, Гърция и други, дискутират новите пътища към историята, включително чрез използването на изкуствен интелект в помощ на учителите по история.

"Българската памет е жива там, където хората я споделят и предават на идните поколения" – подчерта в началото на събитието организаторът Радостина Стефанова, директор на училище "Азбука".  

"Историята не е просто поредица от факти и дати. Тя е нишката, която ни обединява. Българските общности по света са жив пример за това, че културата, езикът и традициите могат да се пазят, развиват и разпространяват независимо от разстоянията. Всяко българско училище и всяка културна инициатива на сънародниците ни в чужбина е мост, който свързва България и света. Именно затова темата на днешния форум е толкова важна. "История без граници" – показва, че културната памет не се ограничава в географски понятия, тя живее там, където има хора, които я опазват, изследват, създават и споделят" - каза директорът на училище "Азбука" в Дъблин Радостина Стефанова.

Радостина Стефанова

СНИМКА: БУ "Азбука" - Дъблин

Изпълнителният директор на ИАБЧ Райна Манджукова изтъкна ролята на българските неделни училища в чужбина за съхраняване на езика, културата и идентичността и посочи, че мечтата й българските училища по света да се познават отдавна е осъществена. „Тя е минал етап в развитието на българските неделни училища“ – каза Манджукова и заяви, че сега е в ход нейното надграждане – като учителите от тези школа да обменят опит и методики на преподаване.

"Виждам как заедно работят български училища от емигрантските общности и български училища от историческите общности - продължава Райна Манджукова. - Това, че виждам тук представители на български училища от Молдова, от Румъния и Украйна е другата ми сбъдната мечта. Защото няма значение по кое време, по какви причини българите сме се озовали зад граница. Важното е, че сме се опазили досега и че вие сте тези, които полагате усилията нашите деца да се запазят българи и в бъдеще. Точно затова тези форуми са необходими. Точно затова се радвам, че Министерството на образованието чрез своите програми вече финансово подпомага не само учебния процес, а и такъв тип форуми. Без тях образованието, обучението във вашите училища би било непълно. И още нещо много важно – това е сътрудничеството между български училища в чужбина и България чрез нейните университети и чрез училища, с които имате контакти, чрез неправителствени организации. Вие тук показвате, че да се запазиш българин е усилие – нещо, което във България го смятаме за даденост – че говорим на български и си знаем историята. Да, но се оказва, че не е точно така. Оказва се, че във вашите училища в чужбина децата знаят повече историята ни и, не се срамувам да го кажа, макар че ме боли - във вашите училища децата са по-патриоти и по-родолюбиви, отколкото, за съжаление, при нас в България. Не искам да обобщавам, не навсякъде е  така. Но именно българските училища в чужбина в един момент станаха флагман на това движение. Именно българските училища в чужбина показаха, че изучаването на български език, литература и история не е възможно без патриотично възпитание. Така че, аз ви благодаря за това, което правите“.

Райна Манджукова

СНИМКА: Красимир Мартинов

Специален гост на форума в Дъблин е и бесарабският българин Иван Думиника от Министерството на образованието на Република Молдова.

В първия ден от форума бяха представени иновативни подходи за преподаване на история чрез дигитални инструменти, интерактивни сценарии, сторителинг и методи, които събуждат любопитство и ангажират учениците, живеещи и растящи в мултикултурна среда. Беше разгледано и как междупредметните връзки между история, география и литература изграждат по-пълноценен културен и ценностен контекст за учениците, насърчавайки тяхното критично мислене и чувство за принадлежност. Лектор в тази част беше Божана Михайлова от образователен център "Креативност". 

"Специално за целите на форума в Дъблин направих промпт генератори. Това е система, с която учителите създават богати контекстове (промптове) към изкуствения интелект - обяснава Божана Михайлова. - Тези промт генератори са съобразени с националността на децата, но и с културата на държавата, в която живеят. Т.е. идеята е децата да могат да правят паралели между държавата, в която живеят, и  своята собствена държава. Това е свързано не само с езика, не само с историята и културата, географията, но и ще им помогнат да направят паралели между различните езици. Тъй като поколението Алфа е поколение, което обича да работи на практика, да вижда, нещата са отнесени към техния собствен начин на живот. Затова е изключително важно инструментите, които използваме да са съобразени с потребностите на поколението. Ценното в това нещо е, че докторант Мими Ничева изпробва, пробира предварително всичко в реална учебна среда в Българското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Атина. Това ни помогна ние да ги направим възможно най-добри, да изчистим всички технологични грешки. Така че, в момента сме създали богати ресурси, които могат да се използват от всички страни по света".

Божана Михайлова

СНИМКА: Красимир Мартинов

Доколко използването на изкуствения интелект няма да подведе преподавателите по отношение на фактологичната част от историята, например?  

"Изкуственият интелект се използва само от хора с богат естествен такъв. А, тъй като учителите са такива хора, имат богата култура, всичко трябва да се проверява винаги. Това е ясно. Но идеята е, че инструментите са направени така, че да се ограничат възможно повече проблеми, свързани с различни фактологични грешки". 

Лесно приложима ли е тази методика? 

"Изключително лесна приложима и не е ангажирана към нито един тип генеративен изкуствен интелект. Може всеки да го използва откъдето и както прецени". 

Утре домакин на образователния форум в Дъблин ще бъде Посолството на Република България в Ирландия. Посланик Ваня Андреева-Малакова ще отправи приветствие към участниците, а след официалната част те ще се фокусират върху практическите ресурси и учебните помагала, които улесняват преподаването на българската история извън България.

Д-р Валентина Александрова, проф. Любка Липчева-Пранджева и доц. д-р Борислава Петкова-Костова ще представят разнообразни подходи за използване на налични материали и създаване на адаптирани ресурси според нуждите на децата от конкретната диаспора, в която се преподава.

Форумът ще завърши с кръгла маса на тема "Историята като жива памет". В нея доц. д-р Адриана Любенова и Илияна Нанчева ще предложат на участниците свободно пространство за дискусия, споделяне на предизвикателства от практиката, лични истории, вдъхновения и съвместно търсене на устойчиви решения.

"Радио България" на БНР е медиен партньор на инициативата.

По публикацията работи: Красимир Мартинов

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!