Киберпрестъпниците не хакват просто телефона, а психиката на подрастващите

Затворени в привидната сигурност на дома, момчета и момичета пребивават часове наред във виртуален свят, в който невидима заплаха – без да оставя физически следи, нахлува в детската стая през екрана на електронните устройства. В паралелната действителност те най-често не осъзнават, че от отсрещната среда невинаги стои човек, а изпечен киберпрестъпник, който използва като оръжия изкуствен интелект, фалшиви профили и психологически техники, затвърдени в практиката.

Най-големите опасности, на които са изложени подрастващите в интернет, са три – манипулация, от която се възползват дигиталните хищници, финансови измами от игри в различни приложения и изтичането на лични данни, служещи за изнудване и шантаж, казва проф. д-р Илин Савов, доктор на науките и международен експерт по киберсигурност и киберпревенция с над 25 години професионален опит в системата за сигурност на МВР. Според него основният риск днес не е технологията, а доверието, което се намира в криза. "Децата мислят, че общуват с връстници в игралните платформи, но често това са престъпници", пояснява той.

"Киберпрестъпниците действат многопластово – не хакват просто системата или телефона, те хакват самата психика – продължава киберспециалистът. – Подхождат с изграждането на доверие, а това става чрез създаването на фалшиви профили, изграждането на общи интереси и емоционални връзки или с помощта на някакъв вид услуги. Те искат първоначално снимки, после лична информация, адреси и впоследствие въвличат децата в игра, която постепенно се превръща в изнудване. Всичко това се подсилва с изкуствения интелект – гласове, снимки, дори цели личности вече могат да бъдат симулирани. С други думи, 2026-а ще бъде и година на интелигентното копиране на реалността. Социалното инженерство е новото оръжие – първо печелят доверието, а после го използват като оръжие срещу самите деца."

Как обаче родителите да усетят навреме, че нещо се случва с техните деца?

"За да се разпознае дали едно дете е в дигитална беда, е много важно родителят да е подготвен", отговаря проф. Илин Савов. Първият сигнал е промяната в поведението – детето започва да се затваря, да крие телефона си, да проявява агресия или тревожност в домашна среда. За съжаление, много родители подценяват истинския дигитален риск и го неглижират, но той е реален, всекидневен, затова и работата с тях е толкова важна, колкото и с децата.

"Това трябва да бъде държавна политика, насочена към ограмотяването и информирането на родителите какво предстои – убеден е киберспециалистът. – Децата не казват, те показват чрез поведението си, а мълчанието им е най-опасният сигнал. Родителят трябва да бъде дигитално грамотен, а не просто загрижен и притеснен."

Реакцията на институциите е съществена в овладяването на превръщащата се в обществена епидемия явление. Доколко сериозно се гледа на този вид престъпност у нас, има ли статистика за тяхната разкриваемост, какви наказания са предвидени – все въпроси, на които тепърва ще се търси адекватен отговор.

"Тези престъпления са нови в съвременната ера, но притеснителното е, че не сме подготвени да ги разкриваме и разследваме – казва проф. Илин Савов. – Те са едни от най-сложните – продължават във времето и се предават каскадно към всички членове на семейството. Включени са в Наказателния кодекс, но реалността е, че се развиват по-бързо, отколкото системите за противодействие. Разкриваемостта им е предизвикателство, защото престъпниците действат трансгранично, а доказателствата, които са дигитални, са лесно манипулируеми. Тук трябва да прибавим и факта, че българските полицаи в голямата си част не са подготвени да ги разкриват. Борбата вече не е само правна, тя е технологична и психологическа, защото законът съществува, но престъпниците еволюират по-бързо. Киберпрестъпността няма граници – нито географски, нито технологични. Психическите граници са безгранични – нов тип хибридна престъпност в дигиталния свят."

Киберспециалистът е категоричен, че Наказателният кодекс трябва да бъде осъвременен, Наказателно-процесуалният кодекс – усъвършенстван и пригоден към най-съвременните методи и инструменти за събиране на доказателства, а полицаите – "въоръжени" с изключителни инструменти, с които да боравят в дигиталния свят.

"През последните няколко години държавата започва да се пробужда, макар и бавно, но не навсякъде и не достатъчно системно – заявява проф. Илин Савов. – Когато влизам в дадено училище, виждам, че учениците искат да разберат, а учителите – да помогнат, но често нямат инструменти. Учебните планове не са запълнени с предмети, които да помагат на децата. Ако ли пък има споменаване на дигитални рискове, това е направено периферно и взето от глабалната мрежа. Затова и киберобучението трябва да трябва да стане част от образованието. Превенцията започва с това, което родителите посочват и показват в дома си, а учителите – в класната стая."

Напоследък все по-често се говори за ограничаване на употребата на социалните мрежи до определена възраст като средство за намаляване на киберпрестъпленията. Ако се предприеме, това обаче може да отвори нов проблем – да доведе до психически последствия за младите хора, които вече са свикнали с тях и са развили някаква зависимост.

Според проф. Илин Савов забраната не е изход, тъй като не създава решение, а скрит риск. Той е убеден, че съвременното дигитално поколение ще намери друг начин, още повече, че не е възможно да изключим света, а трябва да подготвим децата за него. "Решението е единствено чрез образование, обучения, контрол, изграждане на доверие. Дигиталната култура е новата грамотност и трябва да я приемем", изтъква специалистът.

Проф. Илин Савов ще бъде един от лекторите на националния фестивал "Намеренотопоколение: Завръщането", който ще се проведе на 18 и 19 април в Националния дворец на културата в София. Той ще насочи участието си към рисковете "без украсяване, имитация и страх, а с примери и решения".

"Ще говоря за това как децата стават мишена, как работят престъпниците, как да ги рапознаваме, както и как всеки родител, учител, институция може да бъде част от защитната мембрана на нацията – пояснява той. – Моята мисия от години е една – да изградим общество, държава, която не реагира след атаката, а я предотвратява и е подготвена. Това е нашето бъдеще."