Културна мозайка между Албания и България – художникът Артан Шабани в София

В София – градът, в който историята и съвремието живеят ръка за ръка – посещението на албанския художник Артан Шабани се превърна в истинско преживяване, което надхвърли границите на едно обикновено пътуване. Породено от покана на Почетния консул на Република България в Република Албания, г-н Селим Ходжай, но съпроводено от любопитство и нуждата от опознаване, това посещение в България се превърна в истинско изживяване.

Известният албански художник, бивш директор на Художествената галерия в Тирана, има дългогодишен опит в областта на изкуството и е участвал в множество проекти, където е печелил международни награди. Той е живял и работил в различни страни в Европа, но в българската столица идва за първи път: това е първото му посещение в България.

"Това е първото пътуване, което правя до София, на територията на тази толкова красива страна, наречена България" – казва той в интервю за Радио България, като веднага свърза това преживяване с по-дълбоки чувства:

"Селим Ходжай отдавна ми беше говорил с голяма страст и висока оценка за много аспекти на една страна, която за мен беше напълно непозната физически. Една страна можеш да я опознаеш и без да я посетиш, но липсва онова, което се нарича емоционална вибрация – сякаш да се запознаеш с един човек онлайн, да знаеш всичко за него, или с един пациент, но да не усещаш телесната му температура, да не усещаш ритъма на сърцето му, да не чуваш звука на думите му."

Именно тази "вибрация" го довежда до София – град, който той описва като "впечатляващ", с контрастна архитектура, богата история и общество, което го е изненадало със своята еманципация, спокойствие и култура.

Посещението се разгръща като една мозайка от срещи, при които една среща води до друга, както гласи и италианска поговорка – "cosa nasce cosa". Сред важните моменти е срещата със студентите по "Балканистика" в Софийския университет "Св.Климент Охридски", които изучават албански език, където Артан Шабани и Селим Ходжай присъстваха на лекция, изнесена от преподавателката Анна Капитанова.

"Срещнахме се със студентите и с тяхната преподавателка – прекрасен човек, изцяло влюбена в нашата история, в нашия език, във всичко, което произлиза от Албания. Студентите бяха заинтересовани, но преди всичко – възпитани студенти. В много страни, които съм посещавал, рядко ми се е случвало да видя толкова уравновесени, спокойни и възпитани хора. Това е плод от поколенията на една държава, носеща в себе си култура. Те са запалени по този език и имат жажда за знание" – сподели впечатленията си Артан Шабани.

В Софийската градска художествена галерия преживяването му в София придобива ново измерение – пред една изложба в процес на изграждане, посветена на геометричното изкуство. С директора на галерията, Аделина Филева, бяха обсъдени бъдещи сътрудничества, включително и идеята за ретроспективна изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на Лика Янко, известна още като "Пикасо в рокля".

"Би било много хубаво и изключително необходимо, от уважение към труда на художничката и нейното изкуство, към нейната художествена кариера, защото Лика Янко е важно име в културата на България, но и на Албания – тя е мост, който свързва интересите на двете страни. Една трета от нейната колекция се намира на територията на Република Албания и е част от фонда на Националната художествена галерия. Заедно с Лика Янко и г-н Селим през 2013 г. представихме нейна изложба в залите на Националната художествена галерия в Тирана. Това бяха годините, в които работех в тази институция до 2018 г., така че все още преживявам красивата емоция от нейните творби."

Беше обсъдена и идеята за изложба на албански творци, които са учили в различни страни, включително и в България, която да разкрие метаморфозата в техните произведения.

"Албанските студенти по време на културната изолация, по време на комунизма, са учили в Русия, в Чешката република – някога Чехословакия, в Полша, но също и в България. Би било интересно да се покаже как тези артисти са поели този нектар, структурирали са на академично ниво своите знания, техниката, формата и начина, по който са създавали изкуство, и след това са останали изолирани до падането на Берлинската стена. Разбира се, изолирани от света, но не и от начина на изразяване на себе си. Би било интересно техните творби да бъдат върнати отново, тоест да се изгради изложба на тези студенти – как са създадени техните произведения и как са продължили в този преход, или трансофрмацията, която са преживели" – споделя Шабани.

В неговите размисли изкуството се разкрива като процес на непрекъсната трансформация. "Художниците се променят… самият човек се променя", казва той, свързвайки това с времето, опита и средата на живеене. Дори когато говори за различията между художествените школи, той избира една проста метафора: "както при един десерт… всеки го персонализира според своя темперамент и среда".

"Българското изкуство произлиза от кралско изкуство, според мен те бяха по-напреднали, по-близо до Виена, по-близо до Европа. Албания имаше други референции и нюанси – трябваше да се докосне до Европа, за да ги разбере, да ги възприеме и да ги донесе обратно, докато тук това беше нещо естествено, присъстващо. На мен лично ми харесва българското изкуство – харесва ми, защото има елегантност, има сила и има динамика", добавя той.

В пространствата на Софийската градска художествена галерия, където всяка стена говори на езика на изкуството и всяко произведение отваря прозорец към мисълта, разговорите не остават просто думи – те естествено се превръщат в идеи. Именно тук бяха обсъдени и нови възможности за сътрудничество, споделени бяха визии и бяха положени основите за бъдещи инициативи. Всичко това не се случи случайно, а беше възможно благодарение на Почетния консул г-н Селим Ходжай, който ясно формулира своята мисия:

• Проф. Златимир Коларов представи романа си "По тънката повърхност на леда" в Тирана

"Почетното консулство има програма за културни и търговски дейности, за различни концерти и за културен обмен между България и Албания. Моята идея е да популяризирам българската култура и традиции, тъй като и в Албания живее българско малцинство, което вече почти девет години е официално признато – от 2017 г." – напомни г-н Ходжай, който се върна към спомените си от организирането на изложбата на Лика Янко в Тирана: "Артан ни помогна, защото не е лесно да се организира изложба в Националната галерия", каза Ходжай, подчертавайки значението на сътрудничеството и взаимното разбирателство.

Посещението в ателието на Васил Стоев в София отвори нова глава от разговорите за бъдещето:

"Няма как да не спомена, че веднага след като пристигнахме от Албания, отидохме директно в ателието на Васил Стоев. Разговаряхме дълго с него за взаимни изложби – не само негови, но и на други художници, които да дойдат в Албания и да представят своите творби, както и за албански художници, които да дойдат в България", казва г-н Ходжай, като дава да се разбере, че това е само началото на един по-дълъг процес.

Посещението в София на почетния консул на България в Албания Селим Ходжай и албанския художник Артан Шабани се определя като ползотворно не само от художествена гледна точка. Беше проведена и среща с Албанската търговска камара в България относно възможностите за сътрудничество между двете страни. "Разговаряхме с ръководството за увеличаване на контактите и разширяване на търговския обмен, както и в сферата на туризма", заяви г-н Ходжай.На фона на тези дейности стои дългогодишна история на стабилни отношения между Албания и България, които, както подчертава почетният консул, „никога не са имали противоречия“ и са основани на хармония и взаимна подкрепа – от периода на Възраждането до днешните европейски стремежи.

• Доц. Раки Бело: Албанците са толерантен народ и ценят българите

Въпреки това, тази връзка днес изисква нов ритъм на комуникация и внимание: "Струва ми се, че информацията за Албания е намаляла. Необходим е по-силен тласък, повече новини". В този смисъл културните инициативи, артистичните посещения и обменът между институциите не са просто дейности, а конкретен начин да се поддържа този силен мост между народите.

И може би в края на това пътуване остава едно просто, но съществено послание – философия, която надхвърля изкуството и засяга самия начин, по който избираме да живеем. Да не търсим лукса, а да пътуваме, да опознаваме, да докосваме. "Знанието, само знанието!", казва Шабани. "За да не живеем в невежество, което е най-голямото нещастие,  човек трябва да пътува, да открива, да опознава света и едновременно с това да осъзнава собственото си място в него".

Прочетете също:

• Плитка от култури – когато албанската душа говори на български