Отец Максим от манастира Кикос – с любов и грижа към България

Поклонници от цял свят се стичат всекидневно в планината Троодос, за да се поклонят на чудотворната икона на Света Богодорица Умиление от манастира Кикос в Кипър. А особено оживено е по време на големите християнски празници. Много българи също посещават светата обител. 

"Българска следа" в съвременното развитие на манастира откриваме и при иконома му отец Максим. Той е българин по баща и кипърец по майка, възпитаник е на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски”, често е канен и в Българското неделно училище "Родна стряха” в Кипър.

Как отец Максим става част от светата обител?

Историята му ни връща в 2007 г., когато посещава за първи път манастира, заедно със свои съученици. Пленен от духовната му сила, той се влюбва в него и на всеки по-голям празник, както и през ваканциите ходел там. Така се запознава и с настоящия си духовен наставник.

"Преди да завърша 12 клас, не издържах и си казах, че искам да се преместя в манастира – споделя отец Максим. - Живях почти 8 месеца тук, а след това ме изпратиха да уча богословие. Положих изпити в Солун. Но с един от братята в Кикос, митрополит Исая, посетихме Пловдивската митрополия. Там, с благословията на митрополит Николай, се записах в Пловдивския университет. След като го завърших, изкарах аспирантура и докторантура в Москва, върнах се в Кипър и през 2021 г. се замонаших. Малко след това, по умиление на митрополит Никифор (б.а. игумен на манастира Кикос), който видя в мене някои качества, ме издигна на най-високата административна длъжност – иконом на централния манастир. Като такъв, отговарям за посрещането на гостите, за близо 100 работници, които са част от 250-членния персонал на манастира, както и за икономическите му дейности и за всичко, което има отношение към управлението му. Манастирът Кикос е голяма институция с няколко подвория. Тъй като задълженията на игумена са от друг, много по-широк мащаб, неговото седалище не е тук, а в столицата Никозия". 

Въпреки че манастирът Кикос е ставропигиален, той се подчинява само духовно на Светия синод на Кипърската православна църква. Икономически е напълно независим от него. Затова и всички реализирани приходи остават за нуждите на манастира. С тях той се самоиздържа, но осъществява и редица други дейности в полза на обществото – подпомага бедни семейства, поддържа свои социални институции – дом за възрастни хора, за деца и за хора с увреждания, подпомага работата и на други социални организации. Манастирът Кикос има собствена полиция, противопожарна служба, бърза медицинска помощ, музей с 9 магазина и свои стопанства.

"Манастирът не е аскетически. Ние сме отворен манастир и имаме социално монашество. Отворени сме за всеки един човек – за гости, за поклоннически групи, за туристи. Манастирът отваря вратите си в 4:30 сутринта и приема посетители до 18:30 часа през зимата и до 19:30 часа през летните месеци. Нямаме ограничения. И това прави нашия манастир специален. Открит е за всякакви дейности, които поставят в центъра човека. Затова се ползва и с огромен авторитет в обществото. Когато игуменът на Кикос говори, всички показват уважение. А самият той е човек с голямо сърце и с огромен принос за светата обител. Основното предназначение на манастира е да се фокусира върху нуждите на всеки един християнин. Затова и със средства на манастира са построени много училища, детски градини, университети".  

Всъщност, подобна роля манастирът играе още в първите години след своето основаване. С това е свързана и легендата на чудотворната икона, която сега се съхранява в храма на Кикос. 

"През ХI век, още преди да бъде изграден храм и манастир, тук живеел монах, на име Исая. Той бил голям аскет. Често при него идвали византийски управници. Военният управител на кипърската част на империята Емануил Вотомид се запознал с монаха и получил просветление от Богородица – че трябва да пренесат иконата на Богородица Умиление от Константинопол в Кикос, в годините преди франките да влязат и да заграбят всичко. Емануил и Исая отишли при византийския император Алексей Комнин. Той обаче не повярвал, че това е просветление от Богородица. И тя му се явила. След това той предал иконата и предоставил земя за изграждането на манастира и всичките му подвория. Целта била да се поддържа войската на византийския император в тази част на империята. И още в тези ранни години манастирът започнал да процъфтява."

Легендата говори и за това, че именно по разпореждане на император Алексей Комнин иконата на Пресвета Богородица е била покрита и остава така и до днес. Предавайки иконата на манастира, Комнин казал: "След като аз няма да виждам лицето на Богородица, тогава никой няма да го прави!". 

"Естествено може да се каже, че това е легенда – казва отец Максим. –  Истината е, че иконата стои покрита, за да се предпази от увреждане, тъй като е изработена от мастикс и восък – материали, чувствителни на метеорологични влияния. За иконата знаем, че е изписана от свети апостол и евангелист Лука и е пренесена от света императрица Елена през IV век в Константинопол. Както и че тук се построява този императорски манастир, който има голямо влияние за разцвета на Православието".  

Освен че е свързан лично с България, при отец Максим идват и много наши сънародници, живеещи в Кипър. Самият той преподава религия в едно от българските неделни училища. Казва ни, че за него България е нещо много скъпо и ценно. Обича да общува с български свещеници, както и с хора, които посещават Кипър. Но, оказва се, България е и болна тема за отец Максим.

"Състоянието на България не ме радва, не ме радва начинът, по който действат политиците – казва ни той. – Не ме радва начинът, по който действат и миряните. Но ме радва начинът, по който действа църквата, защото тя се старае да работи, колкото й позволяват. Държавниците трябва да разберат, че ако не помогнат на църквата, просперитет българският народ няма да види. Аз се радвам и виждам действията на българските йерарси, които работят усилено и усърдно за техните паства и се моля, смирено се моля и недостойно се моля, Бог да им дава сили. Българите трябва да знаят, че където и да сме – в Америка, Канада, Австралия, Кипър, Испания или в Италия, ние оставаме българи. И ни боли за това, което се случва. И се молим за просперитета и духовното израстване на българската държава и българския народ".

По думите на отец Максим, пътят към просперитета е, когато и малките деца израстват в общение с Бога. И така отваря дума за вероучението в училище.  

"Вероучението в училищата е много важна част. Трябва да се разбере, че то може да донесе само добро и да изгради добри хора – убеден е отец Максим. – Когато дечицата израснат, те ще имат онова семенце, което Бог ще може да полее и така детето да се превърне в едни красив човек. За съжаление, българските държавници, водени от различни интереси и задкулисни игри, не помагат. Те трябва да го правят искрено – не само дипломатически с приказки, а и с действия. По-добре е да не говорят, а да действат".

Питаме отец Максим и какъв е опитът на Кипър? Първият президент на страната, всъщност, е монах от манастира Кикос. Как историята и настоящето се преплитат в общуването между църква и държава днес?

"Да, първият президент на Кипърската република е бил архиепископ Макарий, брат от манастира. Манастирът го изпраща да учи в чужбина. А след това, още по време на английското управление на Кипър, той се връща и става митрополит. Макарий е и един от хората, поддържали тезата за обединението на Гърция с Кипър. Това не се получава, но пък Кипър извоюва своята независимост. Знаем, още от турско и английско време кипърският народ се е управлявал от свещенослужителите. Те са били мостът, който е свързвал управниците – франки, латини, англичани или турци, с кипърския народ. И когато нещо не е вървяло добре, те са наказвали свещениците. Затова и архиепископ Макарий бива избран за първи президент на Република Кипър. Това става с 98% от гласовете. В същото време кипърската църква се впуска в едно управление за просперитета на кипърския народ. За съжаление, през 1974 г., след задкулисни игри и заради гръцката хунта, архиепископ Макарий пада от власт, а три години по-късно – умира. Църквата винаги е играела важна роля. Затова вероучението е част от ДНК на кипърската просвета. И за всяко важно решение по отношение на учебните програми, министерството на образованието се съветва с кипърската църква… Църквата е основата на всяка християнска държава. Може някога езикът й да е остър, но трябва да се вслушаме, защото йерарсите говорят това, което е говорил Христос".  

Как малките българчето от неделното училище, в което отец Максим преподава, възприемат божието слово?

"Има доста училища, които искат да добавят религията в училищата си. За съжаление, аз нямам тази възможност, защото имам и административните си задачи в манастира и се занимавам само с едно училище. Но това, което виждам, е, че дори деца от смесени бракове показват интерес. Когато отивам, за да преподавам, идват всички деца, дори родители. Това е едно съобщение, което ни казва, че хората търсят Бога. Децата и те искат да научат. Но е важно да има една добра програма, която да не ги натоварва и всичко да идва с възрастта. Българите тук са много открити за богословската мисъл, стига всичко да става внимателно, с любов и без критика. Така са и децата". 

Разгледайте и галерията от мемориалния комплекс в памет на кипърския архиепископ Макарий, издигащ се над манастира Кикос в планината Троодос.