Рисуваните великденски яйца – традицията е жива в Ихтиман

Традицията да се изписват Великденски яйца със цветен восък е жива и днес и се предава от поколение на поколение. Как точно става изписването на тези много характерни български символи на Възкресението може да разберете ако посетите гр. Ихтиман, недалеч от София. Тук ревностно се пази вековната традиция на ихтиманските писани яйца, а за предаването ѝ във времето допринася Историческият музей в града. Сред кръжоците по етнография и занаяти, там се организират и занимания за изписване на Великденски яйца, които се посещават от деца на възраст между 5 до 17 години. Колекцията от изработените ихтимански яйца привлича любопитството на много от посетителите на  музея.

В Ихтиман всяка година изписването на яйца по старите техники започва още през януари и продължава до Великден. Само една майсторка пише около 600 яйца. След това музеят гостува с изложби из цяла България и дори в чужбина.

"Традицията за изписване на Великденски яйца с пчелен восък е много характерна за нашия край. Има я в още няколко района на България – Велинград, Етрополе, Долна баня и село Костенец" – обяснява Велина Минева, директор на музея и ръководител на кръжок по краезнание, етнография и фолклор от град Ихтиман.

"От 19-ти век се изписват яйца в град Ихтиман. Ние изписваме яйцата по два начина – с геометрични и с растителни мотиви. Геометричните мотиви изписваме върху суровото яйце с восък, след това го топим в стипца или оцет. Нашите прабаби са го топили в сок от кисело зеле, а след това са го варили в "памучна боя". Оцветяваме яйцето в червена боя и след това отстраняваме восъка. По-късно бабите ни решават, че по-добре е да остане черният контур върху бялото яйце и започват да го изписват с растителни мотиви – така се появяват двата начина на изписване на яйцата ни. Винаги първо изобразяваме кръста – символ, който е може да бъде във вариант като църковен кръст или във вид на цвете. И тогава вече пристъпваме към изписване на другите елементи върху яйцето" – разказва Велина Минева пред журналиста Дарина Арнаудова.

Шарейки яйцето, ние го натоварваме с положителен смисъл и значение – казват етнографите, които изследват старинните традиции по изписване на яйцата с различни християнски символи върху тях. Така този символ на живота се превръща в изразител на пожеланията ни за плодородие, за късмет, за развитие, за пълнота и изобилие. В същото време красивото изрисувано яйце е обреден дар за близки, роднини и обичани хора, като тази символика се запазва и до наши дни.

"В Ихтиман много от местните жителки и сега боядисват великденските яйца с опушен пчелен восък, като го нанасят със специален писец върху бялото яйце" – разказва още Велина Минева.

"Ние изписваме с пчелен восък, който се нагрява до 200 градуса, при което се опушва. Когато изписва яйце, човек трябва да е спокоен и да си мисли само добри неща и пожелания. Така са ни научили нашите стари майсторки. Всеки е напътстван от някоя майсторка, в случая аз съм учена от майсторката Веселка Гълъбова. Това се е предавало от поколение на поколение, което се стремим да направим и в днешно време чрез кръжока към музея. Този занаят искаме да остане в град Ихтиман и тези дечица успяват да го разпространяват. Много от децата се справят, имат интерес към изписването на яйца и се гордеят, че тази техника е от нашия регион. За изписването на яйцата използваме специална паста – това е "вълнена боя", примесена със жълтък. В получения контур оцветяваме самото яйце и се получава едно многоцветно яйце. Няколко са начините за изписване на яйцата. Единият вид е с обикновена боя и многоцветна техника при която яйцето се изписва, определените елементи се запълват, след това се потапя в боя и отново се нанасят други елементи… След многократно повтаряне и редуване на цветовете от по-светли към по-тъмни се получава многоцветно яйце. Но другият вид, който е традиционен за нашия град, е червеното яйце с геометричните мотиви. Първо се изписва яйцето, което има мотив на кръст, и се поставя пред иконата на Богородица. След това започваме да изписваме другите яйца."

Всяка година около Великден този старинен занаят се възражда, а майсторките от Ихтиман превръщат стотици яйца в малки произведения на изкуството. Техният труд остава за спомен – като семейна реликва или като експонат зад витрините на музеите.

Вижте също:

• Мария Малчева и богатството на велинградските писани яйца
• Българите в Бесарабия пазят традицията на специална игра с великденски яйца