За искреността и емоцията в музиката – среща с джаз пианиста Димитър Горчаков

През 2011 година, по идея на световноизвестния американски пианист и композитор Хърби Хенкок, ЮНЕСКО обявява 30 април за Международен ден на джаза. Решение, потвърдено и от Общото събрание на ООН в края на 2012 година, а целта му е да подчертае ролята на тази музика в съвременния свят и да обедини музиканти и любители на един от най-свободолюбивите и импровизационни стилове в музиката.

Всяка година инициативата има глобален град-домакин, който се избира от ЮНЕСКО и Института по джаз "Хърби Хенкок", като през 2026 г. това е Чикаго – родния град на Хенкок. Отбелязването на Международния ден на джаза се случва в много държави по света с разнообразни събития, обединени от идеята за насърчаване на междукултурния диалог и взаимното разбирателство, свободата на изказване и засилване ролята на младите хора в социалните процеси. Възникнал в първите години на 20-и век в САЩ, джазът съчетава в себе си африкански и европейски музикални влияния. Макар да е създаден отвъд Океана, този стил музика бързо се разпространява из Европа като достига и България, където става популярен, благодарение на композитора и диригент Асен Овчаров, който създава и първият джаз клуб в страната ни.

Сред значимите събития в София по повод Международния ден на джаза е гостуването на един от най-добрите алт саксофонист от новото поколение – Патрик Бартли. Той е в България, за да представи в Зала 3 на НДК своя квартет и новата си оригинална програма, но в програмата му тук е и майсторски клас в Националната музикална академия.Кино "Влайкова" пък ще бъде домакин на концерт от поредицата Just Jazz Jam с участието на пианиста Васил Спасов, Вилизар Гичев на китара, басиста Веселин Веселинов – Еко и барабаниста Теодор Тошков. 

В духа на девиза на меката на джаза Ню Орлиънс – "Нека да продължават добрите времена" – е и пожеланието на едно от младите, но вече утвърдени имена на съвременната джаз сцена в България – пианистът Димитър Горчаков:

"Пожеланието ми към всички колеги е да правят музика с любов. Намерете онова, което ви харесва и го правете с изключителна отдаденост. За джаза обикновено се казва, че е 100% свобода, разбира се има и много работа, но идеята е да се изразиш свободно и искрено и да свириш нещата така, както никой никога преди това не ги е представял както ти в този момент. Подхождайте джазово и в живота – да не забравяме този импулс да се радваме на живота."

"Ако възприемеш свиренето на различни стилове като работа, като нещо, което си налагаш рационално, то много вероятно е да не ти се получи естествено и леко" – убеден е младият пианист. Уточнява, че смесването на жанрове и импровизацията в свиренето трябва да произлиза от силна вътрешна потребност. Пример, за това е и самият джаз.  

"Естествено, че се изисква нагласа, но мисля, че класическото образование ми е дало възможността да се пренастройвам. За да изсвириш една пиеса, трябва да влезеш в определено състояние. Има огромна разлика в това да изсвириш нещо от Бах, от Шостакович, или друг композитор от 20-и век. Трябва да ти харесва идеята, че можеш да изпълняваш различи неща и така да влизаш в различни роли. Накратко – смятам, че първо трябва да разбереш какво ти харесва, за да се получи свиренето. Така или иначе винаги учиш, но когато го правиш само аналитично – не се получава. Винаги трябва да има и доза сърце, поне това ми помага да го правя доста по-лесно."

Димитър е изключително благодарен на своите преподаватели в Националното музикално училище "Любомир Пипков" и в Музикалната академия "Проф. Панчо Владигеров" – Богомила Няголова и Юлия Ценова. На тях дължи запознанството си с музиката на композитори като Бах, Бетовен, Шостакович, Моцарт, Шопен, Рахманинов, Скрябин, както и със създателите на бележити образци от родната ни музикална съкровищница – Любомир Пипков и Панчо Владигеров, използвали елементи от българския фолклор в своите произведения

Хубаво е човек да бъде напътстван музикално и технически, без значение дали ще стане професионалист или ще остане любител – убеден е Димитър:

"Първоначално младият човек не винаги разбира нещата, които слуша. Те му повлияват предимно емоционално, но с времето и опита започваш да осъзнаваш с какви средства са боравели тези композитори, така че да повлияят както на теб, като изпълнител, така и на публиката. Затова съм много благодарен, че съм имал възможността да се докосна до творчеството на тези хора."

За срещата с пианото споделя:

"Не съм аз този, който е избрал пианото, а по-скоро родителите ми решиха да ме запишат на уроци, за да се види дали това ще проработи. Изглежда е проработило, защото започна да ми харесва от малък – разказва пред Радио България младият пианист. Не скрива, че е имало моменти на трудности, дори желание за отказ: – Тези неща минаха и явно съм имал късмет да запазя усещането си за искреност във всичко, което правя. И най-вероятно ще продължа да съм такъв."

Сред съвременните си вдъхновители от родната сцена, Димитър откроява пианиста и диригент на Биг бенда на БНР Антони Дончев, майстора на кавала Теодосий Спасов, гъдуларката Христина Белева, китаристите Петър Миланов и Ангел Демирев, народната певица Янка Рупкина и  "Мистерията на българските гласове". В електронната музика важни за него са имената на Иван Шопов и Страхил Велчев, популярен под псевдонима KiNK.

През 2021 година Димитър Горчаков направи самостоятелна фотографска изложба, комбинирана с музикален пърформънс, която нарече "Тъмно Светло". Същата година излезе и дебютният му албум с авторски пиеси за соло пиано "Tomorrow’s Past", който представи със специални концерти в София и Кипър. Албумът му донесе номинация за наградата "Кристална лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци в категория "Джаз". Въпреки признанието, младият музикант все още не възприема себе си като композитор:

"Да си композитор е много специфично занимание и изисква свръх отдаденост. Аз засега съм просто човек, който прехвърля някакви идеи от сърцето и мозъка си в музика. Това, което ме насочи към композицията е желанието за свобода и изразяване по мой собствен начин. От малък обичам импровизациите. Не си поставям крайната цел да направя сериозна композиция, а по-скоро възприемам всичко това като игра, защото на повечето езици да свириш на пиано, означава да си играеш /toplay/. Процесът на композиране, според мен, не бива да бъде свръхсериозен, а да има елемент на изненада и забавление. Идеите, които са се натрупали, успявам да ги развия в някаква композиционна форма, което позволява да кажа, че съм създал някаква пиеса, която винаги се стремя да има импровизационен характер."