Един германец из дебрите на българския език

По повод най-обичания и тачен български празник – на българския език и култура 24 май, и след евровизионната еуфория от победата на DARA и нейната "Бангаранга", ви срещаме с един млад западноевропеец, страстен почитател на песенната надпревара и отдаден в ежедневието си не на друго, а на историята на  българския език и неговата лексика. Той е Леонид Моц – студент в Института за славистика към Виенския университет, специалност "Славянска филология" с фокус историческа лингвистика и основен работен език – български. Леонид е носител на наградата "Най-добър студент по българистика" за 2025 година, присъждана от посолството на България в Австрия.

Леонид Моц е само на 24 години. Роден е в Южна Германия, в градче близо до Щутгарт, откъдето е баща му. Славянските му корени са по майчина линия – от Беларус. Като дете дълги години живее със семейството си в Южна Италия, а в ученическите си години мечтае да следва на едно определено място и една конкретна специалност – "Славянска филология" в един от най-старите и престижни университети в Европа – този във Виена. И с положен труд и знания успява. Но вместо да избере като водещ език в обучението си добре познатия му матерен руски, решава да се впусне в историята и дълбочината на по-екзотичния за мнозина български език. 

"Аз имах опит, защото моя приятелка следваше в Медицинския университет в град Плевен и през 2017 година за първи път посетих страната ви. Тогава разбрах, че българският език е много интересен, защото до някаква степен е много близък до руския език, обаче си има свои специфики, има структури, които ги няма в другите славянски езици. Затова реших, че непременно трябва да го изучавам, защото според мен българският е най-интересен от всички славянски езици. За мен   като човек, който се интересува от структурата, от историята на граматиката е много интересен, защото консервира някакви лингвистически структури от старобългарското време, което допринася за сложната му глаголна система. Българският език има, вие всички добре знаете, минало неопределено време, минало свършено време и т.н., това са много древни структури и там има една иновативност, защото езикът е еволюирал в още други глаголни структури. Обаче има и   процеси на опростяване –например в системата на номиналната морфология  – български език няма падежи и това е голяма разлика в сравнение с останалите славянски езици. Тази граматика беше най-интересното за мен по времето на следването ми и затова реших да се фокусирам именно върху историята на българската граматика." 

Отдадеността на Леонид Моц към завещаното от светите братя Кирил и Методи и техните ученици го отвежда и до станалия вече традиционен конкурс за студенти, който Българското посолство във Виена организира от 2012 година насам. 

"Според условията на конкурса трябваше да представя една научна статия за еволюцията на българският език. По това време работех по тема, която не е много силно проучвана от българистите – за писмеността на банатскитебългари. Те са отделна етно-религиозна група, изповядват католицизъм, имат свой особен диалект, пишат отдавна с латински букви и имат своя първобитна, уникална култура. Най-интересното при тях е, че имат една специфична латинска азбука, с която упражняват и до днес фонетичен правопис от XIX век. И ако го сравним, от гледна точка на типологията на правописните системи на другите славянски народи, това е необикновено, защото в България от IX век вече има исторически и морфологичен правопис. А там, в Банатската област, е запазен фонетичният правопис. С тази разработка спечелих конкурса на българското посолство, което за мен като славист е огромна чест да получа наградата." 

Отличието дало възможност на Леонид да прекара близо два месеца през 2026-а на специализация в Кирило-Методиевския център към БАН, да открие отлични ментори и да черпи от извора на своите интереси чрез достъп до всички библиотеки на Академията. И като човек, който владее на много високо ниво немски, английски, италиански, руски и френски език, той дава интересен отговор на въпроса ни – защо все пак е избрал един "малък език" като българския, за свое вдъхновение и работно предизвикателство: 

"От научна гледна точка с малките езици е по-лесно да работиш, защото за големите езици почти всичко е изследвано и проучено. При по-малките винаги има някакви моменти, които не са описани, за които няма научни статии и разработки. Който иска да учи историческа граматика или история на езика, непременно трябва да избере по-малък език, но за който има извори. И при българския език това е много интересно, защото има голямо количество ръкописи, които не са изследвани Именно с архивите искам да се занимавам професионално в бъдеще – да проучвам и изследвам тези извори." 

В момента Леонид Моц подготвя своята магистърска тема, посветена на развитието на номиналната морфология, на отклонението на съществителните имена в Супрасълския сборник (Codex Suprasliensis,наричан още Ретков сборник) – ръкопис от средата на X век, смятан за един от най-големите и важни старобългарски извори за изучаване на лексиката. След това гледа към доктурантура и, разбира се, да бъде в София през май месец следващата година, за да присъства лично на песенния конкурс на Евровизия 2027, домакинстван от България. Извън научните си вълнения Леонид с усмивка признава: "На 16 май тази година мисля, че в София и Виена наистина можеше да се почувства истинската еуфория от победата на България на Евровизия": 

"Трябва да кажа, че победата на DARA е наистина знак за това, че ако имаш талант, ако имаш решителност, ако имаш правилната насока и възможности – трябва да продължиш да се трудиш. Победата на това момиче е нещо абсолютно вдъхновяващо за всички." 

Вдъхновяващо е и това, което сме дали ние, българите, на славянския свят – писмеността, категоричен е Леонид. И призовава българите да бъдат горди и да продължат да изучават историята на езика си, да го изследват и популяризират.

Разбира се, не скрива надеждата си, че един ден ще има и повече финансови ресурси хора като него да проучват езика ни. А Виенският университет е доказателство, че българистиката може да бъде академично интересна.

Леонид Моц има любима дума на български – това е "живот", с едно намигване към употребата на думата в майчиния му руски език, където тя означава "корем". А ето как изглеждаме ние, българите, в очите на този млад европеец:  

"Българите са много южен, много позитивен, много отворен народ – това бих казал, категорично. По отношение на езика, трябва да ви кажа, че българите обичат много умалителните форми на съществителните" – казва за Радио България Леонид Моц, и с усмивка се потвърждава, че днес сме просто малки "бангаранчета".  

• Думата"бангаранга" заживя свой живот в българския език