От Виена към Хага: български организации зад граница обединяват сили

Мотивиращ, полезен и емоционален – така представители на български организации от различни държави определиха двудневния семинар във Виена, посветен на моделите за създаване, управление и комуникация на сдруженията на българите в чужбина.

Сред най-важните резултати от форума са идеята за създаване на мрежа на студентските организации на българи зад граница, възникването на нови партньорства и решението третото издание на срещата да се проведе през 2027 г. в Хага.

Организатор на форума, състоял се на 30 и 31 май, беше Изпълнителната агенция за българите в чужбина в партньорство с Посолството на България в Австрия, Българската културно-просветна организация "Кирил и Методий" – Виена (най-старата действаща българска организация в Европа), както и Българския културен институт "Дом Витгенщайн".

"За мен присъствието на български организации зад граница, работата на институциите с тях иизграждането на връзки между организациите е изклюизключително важно за за общността и за това как може да се обменят добри практики. В този форум са представители от 21 държави и това е причината за тези доста бурни дискусии – всеки говори с всеки, всеки разказва какво е законодателството на съответната държава, какви са предимствата или недостатъците. Колеги обсъждат помежду си как може да бъде подобрен диалогът с българските институции, които са отговорни за комуникацията и работата с българската обществена задграница. Също така в рамките на Европейския съюз има различен вид законодателство и подкрепа към такъв тип организации. Фактът, че зад това събитие е не една държавнаинституция означава, че държавата ни иска да прави диалог, и е готова да слуша – ние сме много щастливи за тази динамика. Аз виждам в публиката хора, които са изключително млади, правейки своите първи стъпки в културните асоциации. В същото време имаме хорана средна възраст с много повече опит, може би във вихъра на своята кариера и потенциал. А също и едно друго поколение, което вече разказва за това какво е било преди 10, 20, 50, а БКПО "Кирил и Методий" дори повече от 80 години" – резюмира пред Радио България Павел Найденов, за когото това беше първото събитие като директор на Българския културен център във Виена. Също така той даде уверение, че диалогът с българските организации в Австрия, а също и възможностите за съвместна работа със сдружения на българи в други държави ще бъде един от приоритетите в работата му начело на "Дом Витгенщайн". 

Желанието за отваряне към повече младежки български организации в Европа доведе и представителите на студентското сдружение "Алеко" от Мюнхен във Виена. Тази организация съществува от 2014-а година, като спомага за решаване на конкретни затруднения на български студенти, а също прави събития, които помагат за социализацията им.

По време на семинара в австрийската столица се запознахме със студентите Дамян Калчев и Константин Георгиев, според които комуникацията на тяхната организация с институциите, представляващи българската държава, досега е била по-трудна, но това се променя постепенно:

"Доскоро "Алеко" беше доста затворена организация. В средата на май имаше събитие в консулството в Мюнхен, където ни  запознаха с организаторите от ИАБЧ и това е главната причина ние да сме тук.

Надявам се тази среща да да ни позволи да разширим контактите на "Алеко" – казва Дамян, а Константин изразява надежда за изграждане на младежка мрежа на български организации: – Реално в момента също имаме нещо като мрежа, защото всеки в "Алеко" познава някого в някоя друга държава – студент в Холандия, във Франция,в Австрия…, но ще се радваме да се възползваме от възможността да разширим тази мрежа." 

Точно като студентско формирование започва преди 80 години дейността на най-старата съществуваща и днес организация на българи в Европа. Сега Българската културно-просветна организация "Кирил и Методий" се гордее с успешен модел на работа и комуникация, множество клубове по интереси и много нови членове.

20-годишната Теодора Милева, която ръководи младежкото дружество разказа за историята и някои от най-впечатляващите инициативи, след които са и срещите на родна земя:

С какво подобни събития са полезни и кои са най-големите проблеми пред организациите ни зад граница? –  Отговорът идва от Даниел Димов от дружество "Дунав" в Дюселдорф, който беше сред специалните гости на форума:

"Миналата година бях поканен като лектор в Будапеща – това беше и пилотното събиране на този проект, който се надявам да стане традиция. На мен лично ми действа много мотивационно – да видиш други общности например. Ние сме около 150 000 българи в Северен Рейн-Вестфалия, а в Будапеща са далеч по-малко, но стопанисват недвижими имоти и са успяли изцяло да се самофинансират и самоуправляват. Не се налага да се молят на никого, когато трябва да проведат дадено събитие, а разполагат със собствена база и могат активно да продължат чрез културни събития и работа с деца и юноши да не губят връзката с България. Проблем на дружествата са помещенията, но това е свързано основно със средства" – казва ни Даниел Димов, чиято организация се издържа от такси за участие, но за да функционира е нужно и още: – Разчитаме много на доброволчеството. Целият управителен съвет на дружеството е на доброволческа база и е много трудно да спечелим нови съмишленици. Но когато някой един път вземе участие и помогне, за да се случи дадено събитие, това е като магия – той много бързо бива пленен и става част от нашия екип и продължава после с години да помага." 

Лина Гладийска-Георгиева живее във Виена от 35 години. Тя е един от създателите и дългогодишен ръководител на театралната трупа към БКПО "Кирил и Методий":

"Най-ценното е общуването между хората от различните европейски страни – казва тя по отношение на ползата от форума, на който нейната организация бешедомакин: – Нещата не са много различни, има винаги нещо обединяващо и това не е само езикът. Това са и новите технологии, които навлизат – приемствеността може да се осъществи по този начин. Нови идеи се получават, запознанства. За да се осъществи този обмен, съществена роля играе, разбира се, и Агенцията за българите в чужбина, която е обединител и координатор на тези изяви, което е чудесно."

Сдруженията на сънародниците ни в Германия бяха силно представени на срещата във Виена.

Димитринка Никлина е ръководител на българското неделно училище в Дортмунд и председател на сдружението, което го администрира. Впечатленията ѝ от срещата:

"Не очаквах това нещо като резултат, а бях изключително приятно изненадана от организираната конференция и от начина, по който бяха разисквани въпросите в нея. Доста от нещата, които чух от колегите, които се занимават с организиране на неделни училища и сдружения на българи в чужбина са неща, които интуитивно съм разбирала по пътя си. Научих много неща, които ме обогатяват и мога да приложа в работата си с училището и хората в Дортмунт. Едно от тях е, че трябва да правим това, за което ние чувстваме вдъхновение – трябва да следваме усещането си, мислите, искреността си и те неминуемо ще доведат до резултат, койтоще бъде положителен за общността" – споделя впечатления г-жа Никлина и пояснява че българските граждани , които живеят в Дортмунт "преобладаващо са хора, които до голяма степен са зависими от социалната система, т.е. работата, която работят, не предполага да могат да се издържат самостоятелно". Но пък в другата крайност е добре представената  лекарска българска общност: "Шегуваме се сред колегите в училището, че ние сме "лекарското училище", защото 14 семейства при нас в училището са лекари."

Много импулси, опит, добри практики, с които да разгърнат още дейността на сдружение "Мартеница" в Дортмунт и училището към него – такава е ползата от двудневния форум за Иванка Брокман, която от 28 години живее в Германия.

Не е склонна да разглежда другите български организации в съседство като конкуренция, а "по-скоро като услуга за близостта на българския език и култура до районите, където живеем. За празниците примерно в Щутгарт имаме българска църква, където си събираме всички". Тръгва си от Виена с много нов ентусиазъм за работа в полза на българската общност:

"Запознах се с други сдружения – от Кипър, Гърция, Дания, Швеция, където може да направим кооперация с нашите деца, с културните дружества. Всичко това е едно такова огромно богатство, което в момента все още не мога да го обгърна. Тази положителна енергия е невероятна и аз ще имам много дълъг доклад пред нашето дружество, защото всички чакат с нетърпение да споделя това, което тук съм научила."

Сътрудничеството между студентските организации на българи в различни държави е на път да придобие реални очертания.

По идея на Венета Ненкова от Рим вече бяха набелязани конкретни стъпки за изграждането на такава мрежа и за уреждането на необходимите административни детайли.

Сред основните предизвикателства, отчетени по време на дискусиите, беше слабата видимост на дейността на българските организации зад граница в самата България.

Това затруднява популяризирането на техните инициативи и намирането на допълнително финансиране, посочи председателят на ИАБЧ Райна Манджукова в заключението на форума.

По думите ѝ резултатите от срещата са надминали очакванията. Ако трябва да се определи с една дума новият формат на работа, чието второ издание приключи във Виена, то това е "устойчивост".

Следващата среща ще се проведе в Хага, като домакин ще бъде българската студентска организация в Нидерландия, която е активна в девет града в страната.

Вижте също:

• Как се пази българското далеч от родината – идеи и опит се срещнаха във Виена