Да преподаваш български език в Банат

Първата учебна година (2025/2026) за Светлана Караджова като преподавател по български език в Западния университет в Тимишоара премина под знака на изненадващ интерес. В интервю за Радио България тя сподели, че е пристигнала в Румъния без големи очаквания, но за осемте месеца на своя престой е успяла да постави основите на една активна и сплотена общност. Около изучаването на езика се събират изключително различни хора – от студенти (главно етнически румънци) през етнически сърби до представители на местната общност на банатските българи, които показват старание, интерес и изразяват надежда скоро да посетят България.

Специалната христоматия с банатски български текстове

Едно от най-значимите постижения през годината е успешното прилагане на специализирана христоматия, изготвена от Българската академия на науките (БАН), която събира текстове, написани от банатски българи и за реалностите в Банат и на тяхната общност. Караджова обяснява, че за да се задържи вниманието на банатските българи, които пишат на латиница и живеят в региона от близо три века, е необходим специфичен подход. Историческите периоди на изолация са ги отдалечили от културния живот в родината. Поради тази причина учебните текстове трябва да резонират с техния дух.

• От палкенски към книжовния език – в Тимишоара стартира лекторат по български

Светлана Караджова прави паралел с миналото, като посочва, че когато през 1948 г. в Стар Бешенов са изпратени учители от България, обучението не е постигнало желаното "сцепление" между двата варианта на езика, тъй като тогавашните преподаватели не са били подготвени за специфичната местна култура. Пропуските от времето на комунизма, когато не е намерен правилният подход към тази консервативна католическа общност, днес се преодоляват именно чрез текстове, свързани с тяхната собствена история. Светлана Караджова споделя:

"Видях, че когато се четат такива текстове на католически автори или адаптации на текстове на Яку Ронков, който е представител на банатските българи, те с особено вълнение ги възприемат и комуникацията, както и самото запомняне при ученето, са много по-лесни. Така че съм благодарна на главен асистент доктор Магдалена Абаджиева и на целия екип от колеги от БАН, с които работихме по тази христоматия, тъй като тя намери своята най-естествена среда именно в този лекторат – срещна студенти, срещна курсисти, които да отварят страниците ѝ и да ползват тези текстове."

Мостове към местната общност и беседите в Стар Бешенов

Освен академичните си задължения в университета, Светлана Караджова активно се включва и в културния живот на банатските българи. Основна сцена на тази дейност става село Стар Бешенов и неговият културен център "Карол Телбизов". Там тя организира 11 срещи-дискусии, обхващащи теми от историята, културата и съвременните граждански проблеми.

Спомняйки си за изминалите месеци и динамиката на тези дискусии, Караджова разказва:

"Идеята ми беше да се организират такива беседи, да се разглеждат различни теми от историята, от културата, различни граждански проблеми, да се случи един диалог между представителите на общността, най-вече с цел да се активира мисленето и говоренето по темите, защото без артикулиране на знанията те изчезват. Дебати върху определени книги, дискутиране по определени теми, представяне на различни интересни възгледи – всичко това мисля, че се случи през тези 11 срещи. Разбира се, можеше и да е по-интензивно, но в един момент всички някак си се умориха от интензивността през първите месеци. Затова през есента ще започнем с една по-разредена периодичност, но с по-фиксирани теми."

Литературни проекти и дипломатически визити

Учебната година е белязана и от няколко оригинални събития. По инициатива на Караджова, около 24 май – официално признатия Ден на българския език в Румъния – в университета е организирано голямо българско събитие. На 22 май по покана на университетското ръководство гостува българският посланик Радко Влайков, който проведе интензивни срещи с ръководството и младите хора.

Българският език намира място и в градската среда на Тимишоара чрез поетичния проект "Поетично пътуване: май в трамвая". В него се включва и един от най-добре подготвените й студенти – етническият румънец Дориан Ерина, който превежда две български стихотворения – на Иван Вазов и Димчо Дебелянов на румънски. В рамките на инициативата в градския транспорт се раздават листчета с кратки откъси от поезия на двата езика.

Летни семинари в България и поглед към бъдещето

Успешният баланс на годината се изразява и в конкретни възможности за студентите. Благодарение на Министерството на образованието и науката на България, университетът в Тимишоара получава три стипендии за летни езикови семинари. През втората половина на юли двама банатски българи – Иван Василчин и Кристиан Пенков – ще заминат за Софийския университет, а студентът от румънски произход Каталин Анекитей ще посети Великотърновския университет.

Мандатът на Светлана Караджова продължава и през следващата учебна година, като очакванията са още по-големи, тъй като предметът вече е обявен за избираем за студенти от всички факултети на Западния университет. В края на разговора тя очертава визията си за бъдещото развитие на лектората:

"Мисля, че и българският език ще намери своето достойно място в групата на славянските езици, които се изучават в Западния университет в Тимишоара. Вярвам, че ще има условия да се развие и по-интензивна културна дейност в общността на банатските българи. Приобщаването им към езика на България, който за тях към момента е донякъде екзотичен, ще става по по-лесен начин чрез различни културни събития, които се надявам да бъдат по-интензивни. Представянето на книги или други инициативи от този вид ще стимулират хората да идват на подобни сбирки, за да се срещат с една култура, която им е хем далечна, хем близка."

Вижте също:

• Светлана Караджова е "градежен камък" за общността на банатските българи