Ръководители на неделни училища искат представителност в диалога с институциите

Българските неделни училища зад граница отдавна не са просто образователни средища, а истински пазители на националната идентичност, чийто мащаб и значение нарастват с всяка изминала година. В този динамичен контекст част от тях са обединени в Асоциация на българските училища в чужбина, която има 20-годишна история и в момента провежда Годишната си конференция в София.

Част директорите на БНУ са се организирали и в Мрежа на българските училищни ръководители зад граница – една неформална организация, която по техни данни към днешна дата обединява ръководителите на 163 училища, или близо две трети от всички образователни структури, субсидирани от държавата. Характерно за тази общност е нейната децентрализирана структура – тя няма устав, лого или изборни органи, а се крепи на доброволното сътрудничество и споделената кауза за по-добро образование на децата ни в чужбина.

Основният проблем, който тези училищни ръководители поставят на дневен ред, е свързан с кризата на представителността и липсата на достатъчно широк диалог с държавните институции. В свое актуално комюнике, разпространено на 20 юли те изразяват безпокойство, че ключови форуми, като традиционните годишниконференции на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), се ограничават единствено до нейните членове. Това според Мрежата води до изолация на мнозинството училища и прави взетите решения нелегитимни за цялата общност, тъй като в тези формати липсват гласовете на множество действащи директори и учители.

Според тях е налице необходимост от префокусиране на държавната политика, която в момента не отразява в пълна степен реалните нужди на терен.

За да преодолеят тези предизвикателства, училищните ръководители предлагат радикално нов подход в отношенията с Министерството на образованието и науката (МОН). Те настояват за организиране на летни срещи, които да бъдат широко отворени за всички неделни училища, независимо от членството им в организации, за да се гарантира прозрачност и преки контакти с институциите. Централно място в исканията им заема създаването на структуриран диалог чрез тематични работни групи с ясен годишен график, където да се обсъждат стратегическите цели и ефективността на публичните средства, влагани в неделните училища.

Финансовата устойчивост също е ключов приоритет за Мрежата. Ръководителите предлагат въвеждане на механизъм за редовна индексация на субсидиите, която да е съобразена с реалния стандарт на живот в различните държави. Като конкретно облекчение те предлагат целево възстановяване на разходите за наем на учебни помещения – перо, което често е непосилно за училищата в големите световни метрополии.

В областта на учебния процес Мрежата залага на професионализма и свободата. Те се противопоставят на идеята за целево финансиране само на определени учебници, което според тях би наложило монопол на издателствата и би ограничило избора на преподавателите. Вместо това училищните лидери настояват за свобода при избора на учебни помагала и фокусиране върху масово обучение на учителите за работа с новите адаптирани програми. Тяхната визия включва и създаването на единна, прозрачно разработена "учебна система", която да е специално пригодена за деца, растящи в чуждоезикова среда, за да може българският език да остане техен жив и функционален мост към родината.

Със съдържанието на комюникето може да се запознаете в публикуваните документи: