Как един български свещеник превърна иконописта в общ език в сърцето на Цюрих

Старинният Цюрих веднага ни потапя в духа на отминали, но непреходни времена. Бродейки из тесните улички в подножието на Университета и Техническия факултет, ще откриете в един тих двор школата по иконопис на протойерей Йордан Пашев – българския свещеник за града и немскоезичната част на Швейцария.

Курсът по иконопис на отец Йордан се е превърнал в истинско духовно средище. В него се събират хора от различни националности и професии, за да извървят заедно своя път към Бога. За тях българският свещеник е наставник във вярата и същевременно учител в изкуството на иконописта. Той напътства ръката им като начинаещи иконописци и ги води в първите им неуверени стъпки по пътя на вярата. Като майстор зограф им помага да нарисуват своите икони, а после като свещеник ги освещава, придавайки им духовно, свято измерение.

• Димитър Димитров от Цюрих – когато Небесният Иконописец държи четката

Цветин Лакич е точно такъв – млад  мъж от енорията в Санкт Гален към Сръбската православна църква. Професионално се занимава с банково дело, а в същото време свири на цигулка. Това, което името му само загатва, е неговата богата и цветна душевност с пъстра палитра от християнски добродетели. За него определящи са православната вяра и дълбокото осъзнаване на живота и на всичко, което правим, като служение Богу. Цветин е от хората, които внасят светлина и смисъл наоколо – не чрез гръмки думи, а чрез начина, по който живеят ценностите си всеки ден.

Той изминава десетки километри, за да посещава курса на отец Йордан, и за първи път преживява благодатта на Литургията на български език. С него разговаряхме в храма – за впечатленията му от това преживяване:

"Как преживявам всичко това? По един наистина особен начин. В Швейцария не е лесно човек постоянно да участва в богослужебния живот, тъй като няма православни енории навсякъде. Днес изминах повече от 60 километра, за да мога да присъствам на литургията. Невинаги е лесно да бъдем редовно в храма, но това не може да бъде оправдание. Който има желание, намира начин."

Чудни са пътищата, по които Бог привежда човешката душа към Себе Си. Понякога пътят към вярата не започва с думи или с изпитания, а с мелодии и образи. "Именно чрез изкуството постепенно стигнах и до иконописта, а, разбира се, и до православната вяра, която е част от живота ми още от най-ранна възраст. Така започнах да проявявам все по-голям интерес към иконописта", казва Цветин. За него изписването на икони не е просто хоби или занаят, а начин да служи на Бога безкористно – талант, който не заравя в земята, а развива за слава Божия, молитва без думи и начин да се взре по-дълбоко в Небето и в собствената си душа:

"Как точно реших да се занимавам с иконопис – и аз не знам. Но винаги съм имал по-специално отношение към иконите. Те наистина са прозорец към Небето. Чрез тях ние се срещаме духовно с нашия Господ и с Пресвета Богородица. Разбира се, ние, православните християни, не се молим на дървото или на боите, а на самия Господ, на Божията Майка и на светците. Това изкуство винаги силно ме е привличало. Пожелах да го науча единствено, за да служа на Бога – без никакви материални или други подбуди, а единствено в служба на Господ."

Благодарение на съвременните технологии той открива своя учител и духовен наставник в лицето на един всеотдаен български свещеник, който го въвежда както в тънкостите на иконописта, така и в дълбините на духовния живот.

"За отец Йордан научих чрез интернет. Търсех къде има курсове по иконопис, тъй като, като всички грешници, се опитваме да служим на Бога по възможно най-добрия начин. Така открих отец Йордан, свързах се с него и така станах част от курса. Отец Йордан е прекрасен духовник, достоен свещеник и изключителен човек."

Именно това търсене го отвежда до българската църковна общност и до празничната литургия, оглавена от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний. Там, под сводовете на храма, той сподели своите впечатления:

"За първи път участвам в българска православна литургия. Дойдох, защото днес по всяка вероятност ще освещаваме иконите ни. Но преди всичко – българската литургия в същността си е същата като сръбската, различава се единствено по езика. И тук ясно се усещат Божията благодат и духовният мир. Оставам с много положителни впечатления от днешната българска литургия."

Тази Божия благодат и мир в душата той ще отнесе и в своето ежедневие, осветено от Божието присъствие и белязано от постоянния стремеж към Него.

Чуйте епизодите от специализирания подкаст "Мост на вярата", посветени на живота в Българската православна църковна община в Цюрих:

• Българската православна църковна община в Цюрих – I част
• Българската православна църковна община в Цюрих – ІІ част