В средата на годината депутатите приеха Бюджет 2026

Пет месеца преди края на годината българският парламент прие бюджета на държавата само с гласовете на управляващата "Прогресивна България". Той трябва да влезе в сила от 1 август. План-сметката предвижда безпрецедентен дефицит в размер на 7,2 млрд. евро.

В Бюджет 2026 са заложени рекордни приходи и разходи, но остава недостиг от 7,2 млрд. евро. По тази причина  парламентът даде възможност да се тегли общо нов дълг от 10,1 млрд. евро, което, ако бъде направено, ще доведе до задлъжнялост от 37,7 милиарда евро. В тази сума е включен и заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент за сигурност (SAFE), предназначен за укрепване на отбранителната индустрия на България.

Последното редовно правителство на Росен Желязков също планираше да тегли заеми, за да покрие дефицита в същия бюджет – за 2026 г., но това провокира многохилядни протести срещу високите нива на задължения и опасения от увеличаване на публичния дълг. Протестиращите се опасяваха, че това ще увеличи финансовата тежест върху гражданите в бъдеще – въпреки че заложеният от него дефицит да беше 3%. Одобреният държавен бюджет от правителството на Румен Радев е с дефицит от 5,7% – значително над първоначалните разчети на правителството на Желязков.

"В последните години дефицитът от 3% започна да се приема за нормален. Сега управляващите предлагат 5,7%, което е изключително вредна политика във време, когато икономиката все пак расте. Това означава по-висока инфлация, обезценяване на спестяванията, по-високи лихви и увеличаване на държавния дълг. Според икономическата логика по-големи бюджетни дефицити са оправдани в периоди на икономическа криза, а не при икономически растеж, защото след това "оставаш без муниции", когато дойде кризата" – коментира пред БНР – Радио Пловдив депутатът Владислав Панев, който обясни, че парламентарната група на "Демократична България" е внесла предложение за намаляване на разходите с около 2,7 млрд. евро, което можеше да  позволи свиването на дефицита до 3%.

Въпреки многобройните предложения на опозицията по приходната и разходната част, нито едно предложение не беше прието от управляващата партия.

Това е първият бюджет на България в евро и с него държавата веднага влезе в процедура за прекомерен дефицит. По-рано този месец Съветът на ЕС прие и препоръка към страната ни, в която се очертават нетният план за разходите и графикът, които трябва да се следват, за да се сложи край на процедурата на свръхдефицит на ЕК до 2029 г. Управляващото мнозинство твърди, че се съобразява  с тези препоръки. В предаването "Неделя 150" на програма "Хоризонт" председателят на Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия в Народното събрание Стефан Белчев заяви:

"Ние сме си поставили амбициозната цел за 2028 г. нашият дефицит да падне до и под 3 процента, за да спазим Маастрихстките критерии, но тук имам да обърна внимание, че в момента сме в процедура по свръхдефицит и щем – не щем трябва да се съобразяваме с указанията на европейската комисия. Така че до 15 октомври ние трябва да представим реални процедури и реформи, които изисква Европейската комисия от нас."

В средносрочната рамка управляващите залагат дефицит 5,7% от БВП през 2026 г., 3,8% през 2027 г. и 3% през 2028 г. Намаляването му обаче не обяснява, защо в същата рамка е заложено през 2028 г. дългът на държавата  да се повиши още – до 35% от брутния продукт.

Какви са параметрите на бюджета по пера, които пряко засягат гражданите?

Разходите за персонал се запазват почти на нивото от миналата година – 12,4 млрд. евро. Тази година автоматичните механизми за увеличение на заплатите на военни, полицаи, учители, университетски преподаватели няма да се прилагат, но те не са окончателно отменени. Намалява обаче делът на разходите за образование от 4,8% на 4,5% от БВП, като до 2028 г. планът е те да се свият до 3,8% от БВП. Замразени засега са депутатските заплати, а заедно с тях  възнагражденията за шефовете на различни комисии и агенции, с които са обвързани.

Бюджетът отменя формулата за изчисляване на минималната работна заплата през 2026 г., която се замразява на 620,20 евро – до приемането на нова формула. Досега тя се определяше като 50% от средната брутна работна заплата, като от нея зависят много от социалните  плащания.

С промени в Кодекса на труда се променя и изчисляването на трудовия стаж на работещите на трудов договор: той ще се изчислява на база на действително отработените часове. Веднага след приемането на тези поправки обаче синдикатите (КНСБ) призоваха омбудсмана Велислава Делчева да оспори пред Конституционния съд и механизъма за изчисляване на минималната заплата, и промяната в Кодекса на труда за почасово изчисляване на трудовия стаж при работа на непълно работно време.

Не е прието предложението на "Продължаваме промяната"данъчното облекчение за деца в размер на 306,78 евро да бъде увеличено на 600 евро. Отхвърлени са предложенията на ГЕРБ и "Продължаваме промяната" за увеличаване на ученическите стипендии, чийто минимален размер от 21 лева (10 евро) е определен в края на ХХ век.

С 30% се увеличават винетните такси от 1 август. Вдига се и акцизът върху цигарите, но управляващите отхвърлиха вдигане с 50% на таксата върху хазарта, предложена от "Демократична България".

С Бюджет 2026 се премахва също въведената от Асен Василев от "Продължаваме промяната" "Общинска инвестиционна програма" – за всички заявени от общините проекти, които са в сравнително напреднала фаза. Целта на програмата беше финансирането на местната власт да става по общи правила. Сега проблемът връща непрозрачността от миналото като регионалният министър ще преценява за кои общински проекти да се плаща от бюджета.

Бюджетът не предвижда средства за построяването на Националната детска болница, която беше сред заявените приоритети от страна на правителството.

От формацията на бившия финансов министър Асен Василев –"Продължаваме промяната", призоваха държавния глава да наложи вето и да върне за ново обсъждане в НС Закона за държавния бюджет, за бюджета на Държавното обществено осигуряване и този за бюджета на НЗОК. До момента петицията е подкрепена от близо 30 000 души.

Редактор: Йоан Колев по интервюта на Явор Стаматов и Антония Попова