Автор:
Елена Каркаланова
Новина
"Среща на родна земя": Организация "Кирил и Методий" от Виена гостува в Бургас
вторник 28 юли 2026 11:50
вторник, 28 юли 2026, 11:50
Христина Лазарова-Милев и Рами Спасов
СНИМКА: Елена Каркаланова
Размер на шрифта
Българската културно-просветна организация "Кирил и Методий" от Виена ще гостува на 5 август на Дома на писателя в Бургас. Предстои една вълнуваща "Среща на родна земя" – инициатива на българите от австрийската столица, която повече от десетилетие събира членовете на творческите клубове на организацията с творци и публика в България. Програмата включва литературни четения, откъс от театралната постановка "Не е време за любов" на Марк Павлин и концерт с участието на оперни изпълнители от Виена и Брюксел, а на следващия ден гостите ще се отправят на музикална екскурзия до остров Света Анастасия.
БКПО "Кирил и Методий", която миналата година тържествено отбеляза своята 80-годишнина, е уникален пример за устойчивост и дух. Днес тя обединява цели 16 творчески звена – от театрално студио и литературен кръжок до фолклорни състави и спортни клубове, които превръщат организацията в живо средище на българската общност във Виена. Сред емблематичните ѝ инициативи са ежегодните "Ботеви дни" в Голс, българското хоро по повод 24 май, както и традиционните "Срещи на родна земя“, провеждани в различни български градове – София, Пловдив, Варна, а вече трета година и в Бургас.
Поклонението пред паметника на Христо Ботев по време на "Ботевите дни" в Голс
СНИМКА: БКПО “Кирил и Методий” - Виена/Фейсбук
Ключът към това организационно дълголетие е комуникацията и координацията между различните творчески звена и групи – разказа пред Радио България оперната певица Христина Лазарова-Милев, част от ръководния екип. Рами Спасов, ко-водещ на литературния кръжок и член на Управителния съвет на БКПО, допълва и "желанието за връзка с други българи в чужбина, липсата на родината" и инициативността на сънародниците ни, която намира благодатна почва за реализация в рамките на организацията. И въпреки промяната на облика на българската диаспора през годините, желанието им за общуване е все по-голямо:
"Нашата мисия като културна организация е да играем ролята на обединител и на поддръжник на българските корени, на българския дух, на нашите изконни ценности. И тази роля на обединител, това приобщаване и общуване на родния език са водещото нещо, от което смея да твърдя, че българите в чужбина имат нужда" – обяснява ни Христина Лазарова-Милев. Тя, заедно с Рами Спасов представиха историята, принципа на вземане на решения и функциониране на най-старата действаща българска организация в Европа по време на среща на подобни български обединения, която се проведе по инициатива на Изпълнителната агенция за българите в чужбина в началото на юни във Виена.
Представянето на дейността на БКПО "Кирил и Методий" по време на срещата на българските организации във Виена
СНИМКА: Елена Каркаланова
Тогава стана ясно, че БКПО успява да привлече в редиците си и много млади хора, а Рами Спасов разсъждава върху причините:
"От една страна броят на българите се е увеличил, има и доста хора, които се задомяват тук, често това са смесени бракове и донякъде тези хора искат да покажат тази част от себе си, която е създадена в България и която някак си може би техните деца не я виждат, затова има интерес да участват в кръжоците ни. Влияние оказва и броят на студентите, лесното пътуване и също така възможността хората, които са завършили бакалавър да правят магистърска работа тук – всички тези улеснения допринесоха да има много повече студенти и деца в ученическа възраст."
Адресът на дружеството и българския посолски комплекс във Виена
СНИМКА: Елена Каркаланова
За Христина Лазарова-Милев силата на организацията е в това, че всяка идея намира подкрепа и съмишленици.
"Процесът е много динамичен, но когато има желание и тази самоинициатива, за която говори Рами, нещата се случват изключително лесно и, смея да твърдя, дори бързо. Традиция е да имаме много събития в рамките на един сезон от септември до юни, а и "Среща на родна земя" през лятото... има комуникация и можем да се допълваме взаимно. Едно от големите събития, за което австрийците и хората във Виена знаят, е голямото хоро, всяка година по повод 24 май. Невинаги може да се спази датата близка до празника, но това е утвърдено от много години събитие, което е голям празник не само за нас, а и за хората от Виена. Дори много австрийци идват, гледат, дори се хващат и те на хорото.
Голямото българско хоро на площад "Карлсплац" във Виена
СНИМКА: БТА
Така че има събития, които са не само достъпни, ами и събуждат интерес у австрийското население. Нашата организация като цяло има насоченост към българите – да правим културни събития за българи, от българи, на български език. Но работим много и с Българския културен институт "Дом Витгенщайн", който пък има основна насоченост да популяризира българската култура сред австрийците. Така можем да си бъдем взаимно полезни."
Предстоящата "Среща на родна земя" е част от дългогодишна традиция, която цели да поддържа живия диалог с родината.
"За мен България винаги е била и ще си бъде "вкъщи" – споделя ни Христина Лазарова-Милев. – Аз не се чувствам емигрант, прекъснал връзките с България. Слава богу, живеем вече в такова време, в което е лесно да се пътува навсякъде и този културен диалог е възможен. Затова ние започнахме да организираме последните 10-15 години редовни срещи на родна земя, в които се включват не само представители на нашата културно-просветна организация, ами хора от България, на които гостуваме и хора от други културни организации от чужбина. Тоест, стараем се да има и такъв диалог. Така че за мен вкъщи си е вкъщи, а дали съм в Австрия, в Белгия, в Англия или в някоя друга държава, България е навсякъде."
Христина Лазарова-Милев
СНИМКА: Елена Каркаланова
Наполовина ливанец, наполовина българин, роден в Украйна, живеещ в Австрия – за Рами Спасов идеята за национализъм е "от абсурдна до смешна и ограничаваща", но след толкова години работа за българската кауза на австрийска земя, допълва с усмивка:
"Аз свързвам България с хората, които аз познавам в България, с детството, с роднините, с изживяното и усетеното там. Не мога да я дефинирам, но 100% е доста голям диапазонът – той сигурно върви от любимата ми книга "Туфо рижият пират" до баницата."
По публикацията работи: Иван Петров
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!