Във Виетнам има хиляди приятели на България

Днес отправната точка за пътуване с Радио България е Виетнам, не за да търсим паралели между съдбата на двете държави като част от социалистическия блок, който макар да се разпадна в Европа, продължава да има своята устои в тази част на Азия. От близката история на Виетнам знаем, че въпреки разрушителната война до 1975 г., последвалите реформи превърнаха многомилионната държава в една от най-бързо развиващите се и привлекателни за чужди инвестиции държави. След 1995г. държавата запазва политическия си монопол, но отваря вратите за частна инициатива, семеен бизнес и пазарни механизми. И от тогава до сега Виетнам е държава в икономически възход, а визитите в Ханой на президенти на САЩ или на Китай, са доказателство за значимостта на Виетнам като партньор и незаобиколим фактор на картата на Азия. Характерна за страната е дипломацията на принципа "бамбукова пръчка" – гъвкава, но и много устойчива на външнополитически влияния.

Дългата ивица земя по западното крайбрежие на Южнокитайско море, обширните заливи, безкрайни тераси от оризови насаждения и екзотичната природа превръщат Социалистическа република Виетнам в истински рай за туристите, включително и от България.

• Виетнам е все по-модерна празнична дестинация за българския турист

Макар на хиляди километри разстояние, връзките между азиатската държава и България са живи и минават през съдбата на стотици виетнамци, които през втората половина на XX век са идвали за по-дълго у нас – на работа или за обучение. Днес те не просто говорят езика ни, но също гледат българско кино, слушат българската естрада и дори в домовете им често има окачена карта на България. Често това са хора, които са прекарали младостта си в България – българската диплома, добита по времето на социализма, отваряла възможност за кариерно развитие в братската на нас социалистическа държава. И макар религиозно и културно да не си приличаме, младите виетнамци отнесли със себе си спомена за българската роза, за красивите народни носии, за вкусната ни храна и въобще за и културата на българите.

В наши дни рядко виждаме виетнамски туристи в София, но споменът за страната ни във Виетнам е толкова топъл и жив, че "българските виетнамци" успяват да развълнуват с него една българка, избрала Азия за свой втори дом.

Христина Стоименова е от София, но приключенският ѝ дух и бизнес заниманията като фитнес инструктор я отвеждат в Азия. Covid пандемията я заварва във Виетнам и се налага по неволя да остане там за две години. Тогава за пръв път чува признанието – "Помни, че при нас във Виетнам ти винаги имаш свой втори дом!". Това е здравата нишка, която всяка година я връща при "българските виетнамци". В момента Христина е в България, но се надява към края на есента отново да пренесе работата и живота си в Южна Азия, и пак във Виетнам:

"Като човек-пътешественик това е мястото, което най-силно ме е докоснало и мога да кажа, че това е моят втори дом. За първи път се озовах там през 2019 г. – любовта ми към спорта ме поведе към Виетнам.

По време на пандемичнатаобстановка, аз бях там плътно 2 години без изобщо да се прибирам в България. Но това бяха прекрасни времена, свързани с много спомени. Въпреки трудностите – да не можеш да бъдеш близо до семейството и близките си, да се притесняваш за тях – толкова много топлина, почит, радост, позитивизъм съм срещнала от хората във Виетнам, че наистина беше едно невероятно изживяване. После ми беше трудно даже да се аклиматизирам и да се прибира в България. Сега половината от годината съм тук, другата – в Югоизточна Азия. Има една немалка общност от виетнамци,  които по време на войната са били тук. Работили са в нашите заводи, фабрики, учили са в нашите учебни заведения. И са запазили един изключително скъп спомен за нашата родина България.

До ден днешен те се събират, шият си български народни носии и пеят български народни песни, танцуват на българската народна музика. Те са едни скъпи и верни приятели на България. Станаха и много скъпи и близки мои приятели. Неведнъж са ме разплаквали от тази емоция. Те дори си държат картата на България в домовете, слушат плочи  на Лили Иванова. Изключително големи почитатели са на Росица Кирилова. Даже я канят във Виетнам много често. Тя изнася концерти, посрещат я с червен килим. Правят едни прекрасни големи партита, събирания по-български. Много обичат да пеят нашите стари градски песни. И когато съм при тях всеки път се обличаме в българските носии и започваме да си правим записи. Пеем, танцуваме и всички питат за България. Всеки път им нося кашкавал, сирене, ракия. Наистина там умеят да се забавляват. И в целия Виетнам може да се открие същата привързаност към България. Разбира се, преди 50 години във всички руско говорещи държави е имало много виетнамци, пребивавали са в различни държави от Източния блок. Но с българо-виетнамската общност е запазила връзките си и все още е солидна там." 

Град Хошимин е главният търговски център на Виетнам. И това е един мултикултурен град. Там населението е 10 милиона, има много чужденци. Съответно има много хора в моята сфера, които са от цял свят и са отишли да се развиват. Там всъщност натрупах много опит в работата ми с хората. Аз с много любов и сърце си върша работата, преподавам йога във фитнес зали, когато съм тук в България. А 90% от хората във Виетнам изповядват будизма. А в будизма медитацията е тясно свързана с тяхната религия и бих могла да кажа също философско течение. Той е сред причините хората там по-начало да са много усмихнати, много позитивни, много дружелюбни, приятелски настроени  и изключително много да ценят таланта на другите. Също така са много единни като общество. Това, което те са ме научили, е именно това братство, единство, тази взаимна подкрепа, любов и обмен на позитивна енергия. Освен всичко, там два пъти в седмицата преподавах английски в държавни училища и детски градини, което ми позволи да се запозная още по-отблизо с културата и бит им. Разбрах, че те много държат на семействата си, грижат един за друг. Това е държава със стремглаво развитие в последните 45 години. И според мен това също се дължи на самото им единство като общност. И днес там младите хора нямат желание да излизат от държавата си и да ходят някъде в чужбина да се развиват. Защото те разполагат наистина с неограничен брой възможности.  Разбира се има много студенти от Виетнам, които отиват да учат, например в Канада, Австралия, това са предпочитани за тях дестинации. Но след това се връщат отново в родината си и не я напускат."

Вижте също:

• От алгоритмите към глината… историята на Ву Нгуен и живота му в България