Габриела Илиева отглежда "цветето на рая" във Врачанския Балкан

Всяка житейска история притежава драматургия – сякаш режисьор полага стъпките, по които да преминем, ала най-често след първото напътствие сами поемаме кормилото. Затова и не е необичайно сериозните занимания по пиано в музикалното училище един ден да те отведат до подножието на планината, където да отдаваш всеотдайни грижи за отглеждането на шафранов минзухар.

Това всъщност е историята на Габриела Илиева от Враца, която на пет години по идея на майка си започва да свири на пиано, но в девети клас, прочитайки учебника по неорганична химия, решава да учи за лаборант в химическия техникум. Студентският й опит в Химикотехнологичния и металургичен университет трае едва година, защото не успява да съчетае лекциите и работата, за да се издържа. Следващата приливна вълна я отвежда във Великобритания – там първоначално се грижи за малки деца, после усвоява професията на чистач и накрая заедно с приятел започва собствен бизнес за продажбата на мебели втора употреба, предназначени за хора с проблеми в гръбначния стълб. Но тъй като се определя като любопитен човек, който обича да експриментира, решава да се захване с нещо смислено и да се почувства като у дома.

"През 2016 г. се прибрах от Англия, след като бях прекарала шест години там, а през 2019 г. – малко след като се запознах със съпруга си, решихме да направим нещо заедно – спомня си Габриела Илиева. – Исках да бъде нещо със земеделието, защото имаме площи, но по-интересно, екзотично и предизвикателно. Тогава се разрових в интернет и така стигнах до шафрана. Закупихме 100 кг луковици от производителя Хасан Тахиров, защото предлагаше и изкупуване на продукцията и ги засяхме в двора, без да имаме представа какво ще се случи."

Резултатът се оказва изненадващо добър за начинаещите производители, които с първата реколта се научават, че всичко се прави на ръка, че шафранът цъфти от средата на октомври до средата на ноември, че се бере всеки ден по изгрев слънце, че за един грам продукт трябват около 150 цветчета, както и много други полезни неща – например че цветчетата могат да се използват в сладкарството. Така се ражда сладкото от шафрановия минзухар, но засега само като домашен продукт, тъй като са необходими "камара разрешителни", включително да бъде направено в лицензиран цех.

Междувременно Габриела Илиева се регистрира като земеделски производител и се озовава пред стени, които се налага сама да разруши.

"Оказа се, че Хасан Тахиров не изкупува шафрана, не си вдига телефона и се озовах в ситуацията сама да търся пазар – разказва тя пред журналиста Зорница Гъркова от програма "Христо Ботев" на БНР. – Това отново беше греда, защото у нас хората почти не познават подправката и за да продадеш толкова висококачествен продукт, трябва да обясняваш какво представлява и за какво се използва. Освен това, чувайки цената, те не искат да купуват, тъй като им е скъпо. Наистина в магазините има евтин шафран, но той е нискокачествен. Хората не разбират, че всичко правим ние и няма нито една машина, която да ти помогне."

Габриела Илиева започва да обикаля магазините във Враца и да предлага своя шафран. От трите био специализирани едва един се съгласява да вземе продукта и то за кратко, тъй като скоро намира по-евтин вариант. Впоследствие се споразумява да оставя шафрана на консигнация в друг магазин, пласира го също сред приятели и познати. Надеждата й за по-сериозен пазар е в Сдружението на шафранопроизводителите, което да успее да изнесе произведения продукт в чужбина.

През последната есен Габриела Илиева бива сполетяна от истинско бедствие, което унищожава реколтата. Под къщата, намираща се във Врачанския Балкан – "буквално в подножието на боровата гора", се спуква водопровод. Изпратените работници разкопават имота, цял месец оставят водата да тече, наводнявайки всичко наоколо и луковиците изчезват. Въпреки това Габриела не се отказва, включително да разшири дейността си с отглеждането на гъби. Каква обаче е законовата регулация, отнасяща се до производителите на шафран у нас?

"Все още няма законови разпоредби, които да го класифицират като шафран – отговаря Габриела Илиева. – Регистрирана съм като земеделски производител на етерично-маслена култура, но това не е шафран – подправка, билка, много неща. В момента нашето сдружение работи усилено по въпроса държавата да ни погледне с друго око и шафранът да стане конкретно отделно звено, защото е най-скъпата и най-ценната подправка в световен мащаб. Така че ние се борим за нещо, в което другите държави са много по-напред от нас като законодателство и подкрепа. Докато нас никой не ни подкрепя с нищо. Изследванията обаче показват, че има недостиг на шафран в целия свят."

"Цветето на рая", както наричат шафрана, рано или късно ще отвори заслужените порти пред Габриела Илиева, експериментираща не просто с едно красиво растение, но и с издръжливостта на своя дух и вярата в успеха. Началото положило някога едно момиче, което прекарвало часове наред пред клавиатурата на пианото, за да извае красива фраза или да усвои до съвършенство виртуозен пасаж.

Вижте също:

• Расте интересът към производството на шафран в България
  

Текст: Диана Цанкова (Използвано е интервю на Зорница Гъркова от програма "Христо Ботев" на БНР)