"Реченица" – да учиш български език в ритъма на съвремието

На прага на новата учебна година и преди лятната отпуска на народните представители на България отново се заговори за законодателни промени в образователната система на страната ни. В края на месец юли от управляващата партия Прогресивна България предложиха промени в Закона за предучилищното и училищното образование, които са насочени към ранно установяване на езиковите проблеми при учениците, подобряване на езиковата интеграция, развитие на нравствени, социални и граждански компетентности и въвеждане на час по добродетели и религии. Предложените изменения предвиждат стандартизирани инструменти за оценка на езиковите умения при постъпване в детска градина, в края на предучилищното образование, при записване в първи клас, както и при завръщане от чужбина или при деца с международна или временна закрила. "Всяка реформа е дълъг процес особено в образованието където резултатите ще бъдат видими след години", каза в интервю за програма "Хоризонт"на БНР по повод направените предложения един от вносителите на законопроекта Димитър Здравков, депутат от групата на "Прогресивна България" и председател на Комисията по образование в НС. Според него предвижданите промени са необходимите първи стъпки към по-добрата езикова грамотност и устойчиви ценности сред младите. Резултатите от националните външни оценявания и от участието на България в международни изследвания показват по недвусмислен начин нуждата от езикова подкрепа – посочи още той.

"Ако не идентифицираме къде е проблемът, на кой етап се появява, създаваме условия той да се задълбочава и де се пренася в класовете нагоре. С промените, които предлагаме, въвеждаме инструментариум за идентифициране на затрудненията на езиковото равнище, което владеят децата на входа на детската градина, на изхода на детската градина и на входа на училището. Това ще бъде детайлно разписано в Държавен образователен стандарт за усвояването на българския книжовен език. Ще има специализирана подкрепа към специфичните потребности на децата, независимо какви групи деца засяга това – знаете има българчета, които не владеят езика поради това, че той не е майчин за тях, има такива, които са се завърнали у нас след години живот в чужбина или пък деца, които са родени в друга езикова среда. Предлагаме въвеждането на нулев подготвителен клас преди започването на първи клас (в България това се случва на 7-годишна възраст – бел. ред.), където те да могат да усвоят българския език на ниво, което да им позволи равен старт в първи клас."

През новата пленарна сесия на НС предложенията ще бъдат обсъдени на ниво комисии и ако промените бъдат приети, те ще могат да влязат в сила най-рано през учебната 2028-2029 година, стана ясно от интервюто на Веселина Миланова с Димитър Здравков от ПБ.

Преподаването и изучаването на български език като втори и чужд език, методите и инструментите за подкрепа в условията на днешната действителност бяха обсъдени и в рамките на 19-ото издание на Годишната конференция, организирана от Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) в края на месец юли в София. Доц. д-р Венера Матеева-Байчева – преподавател по български език като чужд в катедра "Български език като чужд" на Факултета по славянски филологии в Софийския университет "Св. Климент Охридски" разказа пред присъстващите за проекта "Реченица" – интегрална система за обучение по български език като чужд (втори). Вече две години и половина екипът на катедрата разработва и обединява различни по вид образователни ресурси, изградени върху единни методически принципи. Системата е насочена към всички, за които българският език не е майчин, включително чуждестранни студенти, обучаващи се в Софийския университет, както и българи, живеещи извън страната в това число и ученици от българските неделни училища от 12 годишна възраст нагоре, или след V клас. 

"Тя включва отделни елементи, които могат да бъдат използвани както самостоятелно, така и в тяхната свързаност. Основната им цел е да създадат модели на учене, в които да бъде постигната комуникативна компетентност за обучаваните, т.е. те да могат лесно и бързо да навлизат в общуването на български език в средата ни. Ние работим по създаването на учебници, които да бъдат насочени първо към наши студенти чужденци, но всъщност знаем, че създаваме учебници, които ще бъдат използвани широко по света в различна среда. Защото темите в учебниците, които създаваме са свързани с ежедневното общуване, с пътуването, пазаруването, посещаването на социални и други развлекателни събития. Затова смятаме, че децата след пети клас в неделните училища биха могли да работят с голяма част от елементите не "Реченица" съвсем успешно."

Учебните материали включват разнообразни текстове – разкази, новини, брошури, инструкции, разписания и формуляри, подбрани според езиковото ниво и комуникативните цели. Предвидени са и методически указания за преподавателите, които преподават на университетско или училищно ниво български език по света. 

Сред основните цели на проекта доц. д-р Венера Матеева-Байчева открои  изграждането на комуникативни умения съобразно Общата европейска езикова рамка за нивата от А1 до С2. Създаването на новите изпитни тестове е важен елемент от всяка езикова система, но те имат и своята значима административна функция, защото биват използвани за включване в университетското образование в България, както се използват и за придобиване на българско гражданство – отбелязва доц. Байчева. "Ниво А2 е нивото на български език, което се очаква от нашите официални власти", обяснява тя. 

Пред Радио България преподавателката каза, че новите учебници за нивата А1 и А2, които ще използват за преподаване на български език като чужд, вече са създадени в рамките на проекта "Реченица" от езиковедите на СУ "Св. Климент Охридски". Тяхното съдържание беше обсъдено и по време на 63-тия Летен семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти, който се проведе от 12 юли до 1 август в най-старото висше учебно заведение в страната – Софийския университет. След приключване на тестовия период и нанасяне на необходимите корекции, се очаква те да бъдат отпечатани от Университетското издателство през септември.

Разработен е и многоезичен тематичен речник за нивата А1 и А2, който съдържа над 1800 думи на български, английски, немски, руски и чешки език. Речникът включва тематично организирана лексика, най-често използвани етикетни формули, словосъчетания и приложения и е предназначен както за работа в учебна среда, така и за практическо общуване.

През следващата академична година предстои разработването и на учебниците за по-високите езикови нива. "Това е голямо събитие за нас и нашата общност на българисти, защото последното издание на университета е от 2014 година", казва доц. Байчева, която ясно разбира, че темповете на промяна на света, в който живеем обуславят и езиковите промени при нашето общуване и новите предизвикателства пред изучаването на българския език. По време на презентацията й и в рамките Годишната конференция на АБУЧ за пореден път беше отбелязано, че изучаването на езика ни може да се случва като учене на втори, чужд, но и като форма на наследствен език. 

"Този термин "наследствен език" навлиза в последните години и няколко пъти вече се спомена, че неделните ни училища имат ученици, които са второ и дори трето поколение мигранти, т.е. вече езикът остава дори като втори за родителите на тези деца. Това е наследственият език в семейството, но този език не е активен никъде – те общуват помежду си, в ежедневието си на вече придобит друг първи език за тях. Тази терминология – първи език, втори и наследствен език – и в нашите научни теории не е напълно ясно поставена, но разграничението идва по линията на степента и активността на употреба. Тоест ние можем да имаме ситуация, в която майка българка разговаря с детето си на български, като това е по стария термин негов майчин език, но в социалното развитие на това дете този майчин език не е неговия първи език, защото то се обучава на английски, френски, немски или испански. Знаете в учебните системи на други държави децата започват да посещават училище много по-рано от българските си връстници – още на 3-4 година възраст. Това не би трябвало да ни притеснява – такава е ситуацията на българите по света в момента, но активира усилията ни българският да не бъде загубен. И всъщност тук колегите от неделните училища имат своя огромен принос,защото дори вече в позицията на наследствен българският език е богатствоза растящите деца с български корен и с български произход."

Методически и организационно разликите при изучаването на българския език като втори, чужд или наследствен не са големи, уверява доц. Байчева. Затова тя и екипът учени от проекта "Реченица" изхождат от опита на своите предшественици за преподаването на българското четмо и писмо като чужд език, но вплитат тази методика и теория в новите ситуации на днешния ден.

"И правим това със знанието за мисията, която имаме пред всички хора, които биха желали да владеят български добре. Без значение дали това ще бъдат чужденци, които са попаднали в страната ни, за да учат или работят, дали това ще бъдат хора, които са загубили пряка връзка с българския език и не живеят тук или това ще бъдат децата на семейства от българските малцинства. Ние смятаме, че бихме могли да създадем модели, по които българският език да бъде активен като официален език на нашата страна."

С усмивка доц. д-р Венера Матеева-Байчева казва, че учебниците и системата, която изграждат учените от СУ ще бъдат от голяма помощ както на преподавателите в българските неделни училища по света, но също така и на много родители на българчета от различна националност. "Колегите са споделяли за групите на бащите, например, за много роднини, които искат да се впишат българската езикова реалност на своите деца и тогава тези учебници могат да бъдат използвани от цялото семейство", обяснява доц. Байчева. И в заключение признава, че "българският език не е лесен, но има своите вдъхновени посланици по света, които не спират да правят нужното, за да бъде той по-популярен за изучаване и проговарянето да бъде прагматично улеснено. А езикът ни вече набира сериозна популярност", уточнява тя.

Проектът "Реченица" е безсрочен и ще бъде напълно отворен за всички потребители, защото мисията му е такава – българка реч да звучи навсякъде по света, където има нужда от нея.