Джазменът Мартин Денев за красотата и "светещите" хора

Многоликата аудитория на Радио България познава талантливия български пианист и композитор Мартин Денев от привлекателния проект "Код 359: Музикални пощенски картички", посветен на красотата на българската природа. Наскоро Денев, който освен музикант е и страстен любител на пътешествията, живял на различни места по света, се завърна от Китай. Пътуването го е заредило с енергия, която смята да вложи във второто издание на фестивала "Хисаря джаз", което ще се състои на 28 и 29 август на сцената на Летния театър в Хисаря – любим курорт на много българи и чужденци, известен с лечебните си минерални извори, прекрасната природа и богатото културно-историческо наследство.

Мотото на музикалните празници тази година е "Хисаря джаз 2026 – две вечери безвремие", а в програмата са включени два проекта –"Код 359" на Денев и "Палома" на Мирослава Кацарова, както и изпълнения на "Борислав Ясенов квартет", Белослава и "Живко Петров Трио – JP3".

• "Код 359: Музикални пощенски картички" – проект-възхита от красотата на България

Преди известно време в специално интервю за Радио България Мартин Денев представи подробно своите "Музикални пощенски картички", а след това сподели и по-лична информация. По бащина линия произходът му е музикантски, негов чичо е изтъкнатият български композитор и диригент Любомир Денев. Баба му по майчина линия е била народна певица с огромна страст към българския фолклор, традиции и обичаи, основала етнографски музей в Любимец. Въпреки, че любовта към фолклора е останала "някъде вътре в него", днес българската народна музика няма пряко влияние върху авторския му стил с изключение на фолклорните елементи, появили се преди няколко години в проекта "Мартин Денев ETHNO VENTURE".

Мартин получава класическо образование в Музикалното училище в Пловдив. Най-важният ментор от детските и младежките му години е учителката му по пиано – Соня Кеседжиян, която нарича "невероятен човек":"Тя беше много възрастна, вече пенсионирана. Много изискана дама от старата генерация, завършила френски колеж, с висока класа и перфектен френски език. Когато ходех у тях на уроци си спомням, че като че ли влизах в някакъв филм от друга епоха: картини, мебели, въобще целият ѝ стил… Винаги беше много елегантна, говореше по определен начин… Много държеше на мен и много ми помагаше. Аз бях доста голям калпазанин и бунтар като млад. Тя съумя да ме задържи в правилния път, защото имах известни залитания…".

След обучението при г-жа Кеседжиян Мартин е приет в Музикалната академия в София: "Бяха мътни времена – началото на 90-те години. Не беше много време за изкуство. Исках да уча в чужбина, но нямах средствата на този етап да си го позволя. Тогава ми се отвори възможност да замина. Свирих с групи в Швейцария, в Люксембург, успях да събера някакви средства и можех да си позволя да се замисля за обучение в Европа. Кандидатствах в Ротердам (Нидерландия) – в университета Codarts, наистина много сериозна институция, която отвори мирогледа ми, защото там има много различни отдели. Можеш да учиш танго, индийска или арабска музика, поп, джаз, класика, филмова музика… Приемат студенти от целия свят, мисля, че по мое време имаше над 70 националности".

Следва една година в прочутия музикален колеж "Бъркли" в Бостън. Преди това обаче Мартин прекъсва обучението си за една година и живее на Карибите. След пребиваването в САЩ заминава за Сантяго де Куба, за да специализира латино пиано. Завършва в Нидерландия, където остава в следващите 15 години, а после прекарва около десетилетие в Индонезия, на остров Бали. В почти всяко интервю Денев разказва за невероятното усещане да се живее на този остров, където всеки ден излизаш и виждаш океана: "Да, липсва ми океанът и това усещане за безбрежност… Ако човек види картата на света и Западно Бали – там, където е Индийският океан, отсреща вече няма нищо, няма земя. Австралия е леко на югоизток… Там свършва земята".

Музикантът счита, че сериозните му интереси в областта на мистика, езотерика, религии и легенди са се развили точно на Бали: "Защото то наистина е много спиритуално място. Хората са много духовни, това е в културата им, много са вярващи, много религиозни. Дори животът им така е подреден, свързан с техните ритуали, всички церемонии и тези големи техни общности". На въпроса дали той самият е вярващ, Мартин Денев отговаря абсолютно убедено: "Да, православен съм, но мога да кажа, че вярванията ми са по-обширни от… християнството… но това са лични неща". Преди време е казал: "Битката за красотата не е загубена". Дали днес води битки – за красотата, или за нещо друго?

"Това е извадка от едно интервю, където говоря за… тя не е непременно красота… Не става дума точно за гледки и за природа само, или за изкуство… Говорим за красотата в начина на общуване, на възприятие на околните, на света, на заобикалящата ни среда – за тази красота става дума. Тя е във всеки наш жест и ход, във всеки един момент от всеки ден. За този стремеж говоря по-скоро… Често се налага да защитаваме красотата и да се борим за нея. Тази битка не е изгубена по никакъв начин, но просто не трябва да "сваляме гарда".

Говорим и за документалния филм, посветен на един от проектите на Денев – "Synth Sense".

Във филма Мартин споменава "светещи хора", които веднага предизвикват аналогия с популярната "Песен за хвърчащите хора"  на Георги Генков и Валери Петров. "Хвърчащите мисля, че са малко по-различни" – казва Мартин. "Те могат да са и светещи, някои от светещите също могат да са хвърчащи, но аз ги разграничавам по някакъв начин. Светещите – ние ги забелязваме, знаем кои са те, виждаме ги. Добре е да можем да ги оценяваме. Има и някои, които присветват на моменти, а има и такива, които си светят непрестанно" – смее се той и отбелязва, че често среща такива хора сред своите колеги, музикантите. Себе си определя като "присветващ": "Иска ми се да съм постоянно светещ, това е вече следващият стадий".

Счита, че е абсолютно успешен: "Аз правя нещата, които наистина са ми на сърце. Първо може би трябва да дефинираме успеха, но при мен не се изразява в материално благополучие. По-скоро какво точно върши човек, с какво се занимава, какви са хората около него, реализацията му и доколко следва мечтите си. В този аспект съм успешен". На сина си пожелава същото: "Да следва мечтите си, да не се притеснява, да не се съобразява непременно с хорски мнения и каквито и да е било самолимитирания … и да дерзае, той може да бъде каквото си иска". На финала Мартин Денев има и пожелание към всички, които харесват България и се интересуват от нея:

"Естествено, че здраве – на първо място! И второ – бих казал да наблегнат над красотата в ежедневието. Да се фокусират върху този аспект и тази посока. Защото за мен красотата е навсякъде, по всяко време, просто човек трябва да реши да ѝ обърне внимание. А знаем, че върху каквото се фокусираме, то става все по-голямо".