125 години Иван Табаков – забравеният класик на българската живопис

На 18 септември 1901 г. в София се ражда Иван Табаков – един от големите български художници, чийто фин усет и умение с индивидуален почерк да пресътворява визуалния свят от ранно детство биват възпитавани под звуците на класическото изкуство. Така съчетанието на художествена чувствителност и музикална култура оформят неговото възприятие към цвета, светлината и човешкия образ.

От ранно детство Иван Табаков проявява интерес към цигулката, а сестра му Цветана Табакова един ден ще се нареди сред известните български оперни певици. Въпреки семейната музикална среда той постепенно открива истинското си призвание в живописта. В Художествената академия в София завършва при големите творци  проф. Никола Данушев и проф. Никола Маринов, след което заминава за Париж.

"Той пребивава във френската столица до 1932 г., където се школува и активно излага свои творби – разказва Христо Божков, уредник в Художествената галерия "Иван Фунев" във Враца. – С популярните си дамски портрети от 1930 и 1931 г. участва в Есенния салон, а година след това показва свои картини и в Салона на независимите артисти. След завръщането си у нас започва да рисува морски пейзажи, вероятно повлиян от дружбата с известните маринисти Александър Мутафов и Марио Жеков. През 1933 г. открива първата си самостоятелна изложба в родината предимно с картини от парижкия си период, но излага също така портрети и творби с битови сцени от селския живот. Освен че пресъздава множество сюжети, почерпени на родна земя, художникът пътува по целия свят и произведенията му се приемат добре. На Венецианското биенале през 1942 г. участва с портрет на писателя Георги Райчев и привлича интереса на италианската преса. Миланската академия на изкуствата пък го обявява за свой почетен член."

Врачанската галерия притежава 12 творби на Иван Табаков. Тук са "Утро на Сена" със силната светлина по реката и вдъхновената от родните маринисти "Лодки за ремонт", изображенията на катедралите "Сен-Северин" и "Сент-Женевиев", големият портрет на оперната прима Цветана Табакова и на "Жена ми", пейзажът "Есен" с импресионистичен подход...

"Иван Табаков оставя трайна следа основно като портретист и пейзажист, но изкуствоведи го причисляват и към творците, които силно се влияят от импресионизма – добавя уредникът в галерията. – В парижката Académie Julianнеговите професори Албер Бенар и Марсел Баше го стимулират да се докосне до високата академична школа на Стария континент, където той преоткрива интересите си към портрета, пейзажа и натюрморта. Баше е един от водещите портретисти на своето време, а Бенар е ревностен последовател на импресионизма. Иван Табаков умело рисува светлината, което прави образите по-живи, така че е взел нещо и от Албер Бенар. Ето защо е интересна фигура, школувана в престижни европейски академии, но и в българската, която полага основата на академичното му образование."

Житейският път на художника завършва през ноември 1977 година. През цялото си отредено време той работи предимно на свободна практика и осъществява трийсет самостоятелни изложби. Създава свой стил, отличаващ се с жизнерадост и цветни хармонии със смело използване на светлина и обеми.

"За съжаление, още приживе остава незаслужено в сянката на по-шумните имена на своето поколение, а след неговата смърт името му се покрива със забрава", изтъква изкуствоведът Людмил Веселинов. През последните години отделни галерии опитват да извадят от забвение един от класиците на българската живопис.

Текст: Диана Цанкова (по интервю на Соня Валериева от Радио Видин на БНР)