Все повече българи в САЩ искат децата им да учат в български университети

Българските неделни училища по света са не просто място, където малките българчета учат четмо и писмо далеч от родината. Те са място, което изгражда общност и създава принадлежност. Това са изтъквали не веднъж пред Радио България съвременните възрожденци – учители и директори на неделните ни школа в чужбина. А в днешния несигурен свят това виреене сред "свои" понякога е много по-ценно и важно за децата от всеки научен урок. И докато за българите в Европа прибирането до дома е въпрос само на няколко часа полет или път с автомобил, то има места по света, които са на хиляди километри от България и превръщат завръщането в родината в трудноизпълним и скъп блян и мечта да усетиш физически корените си. Една такава държава е Америка.

По последни данни от 2024 година на Бюрото за преброяване на населението в САЩ (American Community Survey) повече от 245 000 души заявяват, че са от български произход. Голяма част от тях са второ и трето поколение българи, родени и израснали там. Но както животът неведнъж е доказвал – нищо не е завинаги и завръщането в родината стои като избор пред много от тях. Затова и българските неделни училища са много важни в поддържането на тази възможност за малки и големи.

През настоящата учебна 2026/2027 година българските образователни средища в САЩ са 47, шест от тях се намират в щата Калифорния. "Изучаването на езика е най-прекият път за съхраняване на връзката с родината" – категорична е Живка Костова, основателката и директор на едно тези училища, Българско училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Лос Анджелис.

"Българите, които са решили, не казвам думата емигрират, но да отидат да живеят в Америка, по съвсем друг начин усещат връзката с България. За тези, които живеят в Европа, връзката остава по-силна, те много по-често се връщат в родината и не губят това усещане за близост. Докато за голяма част от сънародниците ни в чужбина, особено в Америка, тази връзка изтънява и тук много важна е ролята на неделното училище. Защото училището не е само институция, където се учим да четем и пишем, учим историята и географията на България. Училището е средище, то е център, където се събират и свързват българите. Място, където се честват празници – както български, така и американски. Място, където се чувстваме като едно семейство. Това е тази свързаност в чужбина, особено за Америка."

БНУ "Св. Св. Кирил и Методий" в Лос Анджелис е създадено през 2011 година от Живка Костова и нейни съмишленици. През миналата година в училището са се обучавали 92 българчета в двете образователни форми – присъствено и дистанционно. Настоящата учебна година за тях беше официално открита на 16 септември на две локации – основна локация в Culver City и филиала в Orange County. Две места, различни по своята атмосфера, но обединени от една обща кауза – да бъдат мястото, където българските деца далеч от България чуват българска реч, учат за историята и културата на страната ни, създават приятелства и растат близо до своите корени, гордо отбелязва екипа на школото. И въпреки усмивките, трудности за екипа на г-жа Костова има и през настоящата година.

"Трудностите са различни за различните градове. Конкретно при нас, в Лос Анджелис, най-голямата трудност са разстоянията. Много е трудно родителите да отделят един ден от времето си, който е почивен, за да отидат до училище, където децата им да продължат да се запознават с езика на мама и тате. Едно от нещата, които ни помагат да привлечем и да задържим най-вече децата в гимназиален курс, (там наистина се усеща рязко губене на децата, тъй като програмата в американските училища е много трудна и те нямат физическата възможност да посещават неделно училище), това са така наречените изпити, които са за признаване на български език и са сертификат по програмата Seal of Biliteracy, или "Печат за двуезичност", които получават като постижение в американската образователна система, като в някои щати се отразява и в дипломата на ученика. Това стимулира децата. Проблемът е, че всяко едно училище, трябва само да се бори, за да може да постигне това признаване, да осигури този сертификат за възпитаниците си. Много пъти сме поставяли това като въпрос пред българската държава с настояването то да бъде държавна политика за издействането на тези сертификати. Другото нещо, с което българското правителство може да ни помогне, това е с намирането на помещения, където да провеждаме обученията си. Защото това също е изцяло наша грижа към този момент. Някак си липсва загрижеността на държавата." 

• ABSA организира за българските ученици изпит за езиков сертификат

Съществена трудност пред училището ни в Града на Ангелите, а и за всички български неделни училища в Северна Америка, се оказва липсата на подходящи учебници и учебни материали.

"Най-голямата трудност е подготвянето на учебни материали – потвърждава пред Радио България Венелина Димитрова, преподавател по български език и литература, история и география в училище "Св. св. Кирил и Методий"-Лос Анджелис. Аз преподавам на горните класове след VII клас. Изключително трудно е да се работи с учебниците, подготвени за България, за българските училища и това е така, защото има много голяма разлика в преподаването на български като наследствен език. Децата, с  които ние работим, говорят български като наследствен език и това е различно от децата, които го учат като първи или като втори чужд език. Децата, които говорят наследствен български, говорят езика вкъщи и вече имат познания по него, но тези познания ние трябва да ги установим какви са и да ги доизградим. Те имат много пропуски. Също така в гимназиалния етап, след VII клас, работата ни като преподаватели е изключително трудна, защото материали специално за училища в чужбина няма. Работим обикновено с три-четири учебника, от които отсяваме материалите, които биха били посилни за нашите деца, които те биха могли да разберат. И друго – изучаването на български език като втори език е задължителен в програмата ни, но за него изобщо няма подходящи материали след VII клас за деца, израснали в чужбина. По този начин върху преподавателя пада голяма тежест да чете учебниците за българските училища в България, да синтезира материала, да прецени кой е подходящ и да го преподаде по интересен и интерактивен начин." 

• "Реченица" – да учиш български език в ритъма на съвремието 

Вече шеста година Венелина Димитрова е част от екипа на БНУ "Св. св. Кирил и Методий" в Лос Анджелис. "Аз съм преподавател по сърце", казва за себе си тя. Признава, че съботната ангажираност в училището е отдушник от американското й ежедневие и както децата, така и възрастните имат нужда от общност, да се чувстват свързани. "Училището ни е едно голямо семейство и много обичам да прекарвам време с колегите си и с децата, които са прекрасни" – споделя ни тя и е категорична, че всяко българче, което е останало в училището до X или XI клас е специално. Но, за да се случи това е необходима мотивация:

"Първо, много е важно да създадеш общност на тези деца. Ние правим няколко събития през годината – тържества за Коледа, за Трети март и включваме децата много активно в тях. По-големите ученици доброволстват за организирането на празненствата и по този начин се сближават като общност. На тях им липсва тая общност когато пораснат. Това е най-важното според мен – да имат приятели, да усещат и възрастните, учителите, родителите като някаква общност, към която принадлежат. Нещо, което е много важно за Америка – не знам дали знаете, но тук е изключително трудно да се влезе във висше учебно заведение, не само защото е скъпо. Добрите училища имат много условия. Системата на прием в университети в Калифорния е много популярна и предпочитана, и при кандидатстване те все повече ценят принадлежност към някаква такава емигрантска култура. Това показва постоянство, показва, че си различен, че имаш по-отворен мироглед. И за децата това е един от най-големите стимули – да им покажем, че неделното  училище има смисъл в кандидатстването им във висше учебно заведение. Другото, което все по-често чувам от родителите, е, че цените в американските висши учебни заведения са изключително високи и те отказват да ги плащат. Не мислят, че има смисъл, дори и да могат да си ги позволят. Все повече родители възнамеряват за изпратят децата си да учат в Европа или в България. Затова ние трябва наистина да положим колкото може повече усилия да задържим тези деца в гимназиалния етап на неделното училище, за да могат те да научат добре български език, което е задължително за тях, ако искат за продължат в български университет" – пояснява ни Венелина Димитрова.  

И на прага на шестнадесетата учебна година на БНУ "Св. св. Кирил и Методий" в Лос Анджелис питаме директорката Живка Костова, много или малко са 15 години история за едно българско училище отвъд океана? Тя с усмивка отговаря:

"Малко! Макар че много по-лесно беше да се създаде училището, много по-трудно е да продължаваме и най-вече да задържим децата, с които започнахме. Аз съм безкрайно щастлива, че тази година ние имаме вече и свой XII клас, имаме абитуриенти за първи път. И нека както годините ни растат, така и броят на децата в училище да расте" – пожелава си пред Радио България Живка Костова.