Роман Цвятков от молдовския град Тараклия: В България се чувствам у дома

Населението на град Тараклия, разположен в южната част на Молдова, се състои преобладаващо от българи – около 76 %. Тук сънародниците ни повече от два века пазят своя език, изучават миналото на предците си, дошли от земите на България. Младите са възпитани как да защитават ревностно своята българска принадлежност и корени. В това се убеждаваме и от срещата с Роман Цвятков – млад човек, който понастоящем е студент в Австрия, но дори и там се свързва с групата на студентите от България.

Роман Цвятков е възпитаник е на Теоретичния лицей "Олимпий Панов" в Тараклия. Младежът беше сред участниците конкурса за есе, организиран от Българското национално радио за ученици и студенти от българските общности в чужбина по темите: "С какво България може да помогне на Европа (света)?" и "Каква кауза може да обедини българите по света?".

По покана на общественото радио и на Държавната агенция за българите в чужбина той беше сред гостите на церемонията по награждаването в средата на септември в София и сподели пред Радио България своето виждане за  приноса на българите за развитието на съвременния свят:

"Образованието, традициите, историята – нашата българска история и обичаи – те са сред най-хубавите по света. Толкова диалекти имаме и ги използваме до днес.  Това е много удивително, защото другите народи повече пренебрегват своите култури и традиции. Не ги спазват. А ние държим на тях и ги поддържаме. И днес, за разлика от другите държави, младите българи, на по 19-20 години носят патриотизъм у себе си и спазват старите традиции, удивен съм как се случва това. И независимо в България ли си или в Молдова, в Украйна, в САЩ, всичките българи по света спазват общи традиции. Ако продължаваме така да държим на нашите корени, на този патриотизъм, който виждаме сред българите по света, ако заложим и на образованието – то там е силата на нашата нация. Първо, днес българските специалисти работят по целия свят, във всички сфери – има много добри специалисти, които работят и в металургията, и в училищата, в университетите, защото в България образованието е много добро. Университетът, който аз посетих е във Велико Търново. Много ми харесаха отношенията между хората там и съм сигурен, че българското образование е на високо ниво. Това явно се държи на нещо взаимно между студентите и преподавателите – намират общия език и това ги води заедно към общ успех. Няколко пъти бях в Велико Търново като турист. След това посетих и Великотърновския университет, защото приятелката ми се учи там. Тя много пъти ми разказваше за университета, така имам оглед и към българското образование.

Ако българските студенти завършат стабилно образование и не напускат страната, а останат тук да се развиват в различни сфери, то ще се развива и  българската икономика, политиката. Държавата ще е  на по-високо ниво. Това е начинът да успеем! Това важи за всяка държава – успешните хора създават по-добри времена. А на тези, които се страхуват, че не виждат своето бъдеще в България, бих казал да имат търпение. С търпение и труд нещата ще се подобрят. Защото днес няма бедни хора. Днес има мързеливи,  разглезени хора."

• Президентът Йотова връчи наградите в Конкурса за есе за ученици и студенти

Роман Цвятков в момента е на 19 години и в София дойде като представител на  университета в Кремс, който е на 50 км от австрийската столица Виена (Crems Austria IMC of Applied Science). Младежът с българско потекло е роден в град Кишенев, но живее в т.нар. столица на бесарабските българи – град Тараклия, в едноименния район на Молдова. Говори прекрасен български език, но уточнява, че в тараклийския район има специфичен говор, който се различава във всяко едно село: "Например, ако отидем на 30 км от Тараклия, в Твърдица – там говорят вече на друг диалект. Но ако минем 200 км и отидем в Украйна – там ще говорят на нашия тараклийски диалект".

Роман вече е студент втори курс, като овладява изкуството на бизнеса и мениджмънта. Споделя, че е избрал да следва в Австрия не само защото харесва тази държава, но и защото културата и образованието там са на много високо европейско ниво. "След това може с моята специалност да се работи и в дипломацията, и в бизнес компания, и за предприемачество сме подготвени. Но няма да остана в Австрия! Решил съм, ще завърша там, а след това със сигурност ще се върна при моите хора в Молдова" – казва Роман Цвятков.

"Всичко е възможно, но искам да се върна в моето родното място, защото не съм заминал, за да остана някъде другаде, а за да се върна. Това е родното ми място и там имам планове. Заминал съм, за да получа чудесно образование, да имам някаква специалност и да върша някаква работа, така че да помогна на държавата ми да има по-добро бъдеще. Ако живеем в по-старо време, това на моите родители например, тогава всичките са имали някаква специалност и са били сигурни, че ще имат работа с дипломата си. Днес всичко е променено и всеки един човек, ако иска да бъде на високо ниво, трябва да търси по-добро образование.Имаконкуренция. Особено в Европата и в другите по-развити държави. Най-главното качество, което развих благодарение на следването си е да работя съвместно с другите хора. И да развиваме в себе си повече интелектуални качества,  така че да можем да работим с всякакви възрастови групи.

Аз уча в университет, в който 90 процента от програмите са на английски.

Не е лесен, аз го научих, а когато трябва – минавам на немски, защото в свободното време уча. Вече освен български език, говоря руски, румънски, украински, английски и малко немски. Езиците са важни, защото днес живеем в такава среда – обкръжени сме от хора с различни националности и трябва да можем да общуваме. Може да не е лесно за мен, но пък се радвам, че в моя курс аз съм единствен студент, който знае толкова езици и с всеки говоря на неговия език. С българите на български, с украинците на украински или руски и т.н. Единствено с унгарците говоря на английски, защото унгарски не знам и ми изглежда труден."

Най-голямата страст за Роман от Молдова си остава пътуването и опознаването на различни забележителности в България. Признава, че за трети път в живота си идва в София и българската столица много му харесва. Обича да се разхожда тук през нощта и да наблюдава как всички паметници и големи сгради са осветени и изглеждат по един романтичен начин. Тук младият мъж от Тараклия не се чувства като турист, а като човек, който идва у дома си. Това усещане произтича от владеенето на български език и от познанията за историята на неговия род "Цвяткови", които се преселили от София в Молдова преди повече от два века. А техните правнуци днес са като Роман, който с гордост заявява: "България, това е неотделима част от мен. Аз съм българин, това е моето  самосъзнание и независимо дали днес уча в Австрия или в Молдова, аз винаги ще се наричам българин и ще разказвам, че имам български корени".

• Каузата, която обединява българите по света, са неделните училища