Там, където езикът и традициите срещат поколенията

153 ученици се обучават през настоящата учебна година в българското училище в унгарската столица и в неговите два филиала – в градовете Халастелек и Сентендре, а 32 са децата в българската детска градина. И училището, и градината създават естествена среда за усвояване на български и унгарски език още от най-ранна възраст. 

За приемствеността между двете учебни заведения, за обучението на българчетата зад граница и за сътрудничеството с българските университети разговаряме с директора на просветното средище Ваня Которова.

Детската градина е целодневна и предлага възможност за паралелно усвояване на български и унгарски език. Специфичното в организацията на работа е, че децата всекидневно общуват както с български, така и с унгарски учител, а заниманията се провеждат и на двата езика.

"Това, което преди обяд учат на български, следобед се преподава на унгарски. На следващия ден е обратното. По този начин децата овладяват двата езика успоредно в сравнително естествена среда, тъй като прекарват почти целия ден при нас", обяснява Ваня Которова.

От тази година в градината за първи път е сформирана група за най-малките – деца на възраст между 2,5 и 3 годинки, които постепенно се адаптират към новата среда.

В детската градина се приемат не само деца от български семейства, но и унгарски деца. Благодарение на всекидневния контакт с българския език те успяват да достигнат добро езиково ниво, което им позволява, при желание, да продължат образованието си в българското училище. 

Важна стъпка в развитието на двете образователни институции представлява обединяването им преди две години. Решението беше взето от Българското републиканско самоуправление в Унгария, което изпълнява и ролята на настоятелство. А целта е именно тази - да се осигури по-тясна връзка между детската градина и училището, както и по-плавен преход за децата – от първите им стъпки в образователната система до завършването на училищното образование.

"Това ни дава възможност да работим заедно с децата от 3-годишна до 18-годишна възраст. Детето, което вече е свикнало да идва при нас в детската градина, много по-лесно продължава в училището", обяснява директорът Ваня Которова. И допълва, че резултатите от тази приемственост вече са видими - по-голямата част от децата, завършили голямата група на детската градина, сега са първокласници в българското училище:  

"Това е повод за удовлетворение и надежда, че все повече семейства ще избират този път за образованието на децата си".  

Български език и народознание след унгарското училище

Въпреки че по традиция подобни образователни структури често се наричат "неделни училища", в Будапеща занятията се провеждат в делнични дни. Децата посещават българското училище веднъж седмично, обикновено след занятията си в унгарското училище. В рамките на три учебни часа те изучават български език и народознание. Четири часа седмично са предвидени за български език, а един учебен час – за народознание, като разпределението е организирано според учебната програма. Предметът "Народознание", характерен за образователната система в Унгария, тук обединява знания за историята, географията, културата и етнографията на България. 

Така децата не само усъвършенстват езиковите си умения, но и опознават страната на своите родители и предци, нейните традиции, историческо наследство и културно многообразие.

Студенти от България носят нови идеи и черпят опит 

Важна посока в развитието на училището е сътрудничеството с български университети. Поредният пример е от началото на октомври 2026 г., когато екипът на Българското училище и детска градина в Будапеща посрещна две студентки по българска филология – Моника Калчева и Христиана Германова, които провеждат своя стаж в Будапеща.

По думите на Ваня Которова, интересът от страна на българските висши училища към работата на образователната институция, ръководена от нея, е значителен. Повече от година училището си сътрудничи с Бургаския държавен университет "Проф. Асен Златаров" и с Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", които изпращат свои студенти за практическо обучение.

Младите филолози работят по осем часа седмично, като се включват в различни дейности и подпомагат учителския състав там, където има нужда. За тях престоят в Унгария е възможност да натрупат професионален опит в различна езикова и културна среда, а за училището – начин да обменя идеи и добри практики с бъдещите специалисти по български език.

"Те са ни изключително полезни, за да можем да обменяме идеи, а те да се учат в една по-различна среда, отколкото в България. Помагат ни навсякъде, където имаме нужда, и се надяваме тези програми да продължат", споделя директорът Ваня Которова. 

Съществува обаче и чисто битово затруднение – осигуряване на подходящо място за настаняване на студентите по време на стажа им. Тъй като престоят обикновено е около два месеца, намирането на жилище за сравнително кратък период се оказва предизвикателство. Въпреки това училището полага усилия да поддържа партньорствата си с българските университети и да създава условия за продължаване на студентските практики.

Среща на българския дух и общност зад граница

Пред Българското училище и детска градина в Будапеща съвсем скоро предстоят и нови инициативи. През ноември унгарската столица ще бъде домакин на фестивала на българите по света "Аз съм българче", паралелно с който ще се проведе и кръгла маса, посветена на проблемите и предизвикателствата пред българските училища зад граница.

Двете събития ще дадат възможност както за среща на българските общности по света и за представяне на културното богатство на страната ни, така и за професионален разговор за бъдещето на българското образование извън пределите на страната.

Българското национално радио е медиен партньор на инициативата.