Автор:
Йоан Колев
Първан Симеонов с анализ отвъд процентите, определили новия български президент
вторник 3 ноември 2026 17:49
вторник, 3 ноември 2026, 17:49
Първан Симеонов
СНИМКА: БТА
Размер на шрифта
Илияна Йотова е първата жена – президент на България. Фактът, че за първи път при демократични избори българските граждани довериха ролята на държавен глава и главнокомандващ на българската армия на дама, дава интересна посока на анализа на изборните резултати от президентския вот на 1 ноември 2026 г., който правим със социолога Първан Симеонов от агенция "Мяра", партньор на БНР при отразяването на вота.
Новоизбраният президент ще встъпи
официално в длъжност през януари 2027 година, но дотогава Илияна Йотова ще
ръководи президентската институция, довършвайки мандата на Румен Радев –
настоящият премиер беше девет години държавен глава с вицепрезидент Илияна
Йотова, но се отказа от поста, за да влезе в изпълнителната власт
Илияна Йотова по време на кандидат-президентския дебат преди балотажа на 1 ноември
СНИМКА: БГНЕС
"Тепърва ще видим какъв ще бъде управленският стил на Илияна Йотова, но фактът, че една жена се състезава за поста държавен глава, не се оказа тема в предизборната кампания" – коментира Първан Симеонов, според когото опонентите ѝ в кампанията са направили опит да я лишат от "женското ѝ предимство", организирайки една по-скоро негативна кампания. Това обаче е мобилизирало своеобразен феминистичен вот:
"Интересно е, че според екзитпол на агенция "Мяра", вотът за нея не е толкова женски на първи тур, а на втори – подчертано женски. Оказва се, че България няма проблем с избора на жена президент, но имаше много ниска активност на президентските избори, което означава, че България не е много наясно със самата институция на Президента. Тези избори за първи път от много време не бяха две в едно, когато имаме стандартни активности. Сега бяха само президентски и активността от 1.5 млн. гласували на първи тур и 1.9 млн. на втори означава, че не им се придава голямо значение."
СНИМКА: БГНЕС
Яркото противопоставяне и близката дистанция на основните двама опоненти Илияна Йотова и Андрей Гюров след първия тур на президентския вот провокира леко повишаване на интереса към балотажа, но въпреки това твърде малка част от имащите право на глас 6,59 млн. български граждани изразиха своите предпочитания. Активността на балотажа (около 25,5%) обаче дава определена легитимност на тези избори, посочва Симеонов:
"Получиха значение, защото легитимират нова опозиция и геополитически израз, но въпреки това активността е ниска, за да смятаме, че има кой знае какво значение за българите тази институция."
При първия тур вотът на българите зад граница беше коренно различен от този на гласуващите в България. На балотажа тази разграничителна линия се затвърди и отново кандидат-президентската двойка Андрей Гюров – Георги Кандев получи значителна преднина, макар да не спечели надпреварата.
"Системно в чужбина се гласува или за нови фигури, или за либералната общност. Илияна Йотова трудно може да разкаже себе си като нова фигура. Затова аз не съм изненадан от вота в чужбина, но очаквах по-сериозен вот от чужбина, но като че и гласуването зад граница сподели ниската избирателна активност в България."
СНИМКА: cereport.eu
Според Първан Симеонов вотът на сънародниците ни в Турция, където по традиция се гласува най-масово на български избори, този път не представлява някаква интрига. Факт е обаче, че Гюров-Кандев водят в южната ни съседка и в град Кърджали – два района, в които традиционно изборите печелят кандидати от Движението за права и свободи. По традиция ДПС се регистрира за участие в президентските избори на страната, но сега без да издигат собствен кандидат, както и без да изразят явна подкрепа за нито един от двамата претенденти на балотажа.
"Анализите по тази тема тепърва започват, защото текат спекулации за подкрепата на ДПС – коментира Първан Симеонов. – Данните, които екзитполът показва, демонстрират ясно, че на втория тур са излезли повече привърженици на ДПС, спрямо първия. Ако на първия тур излязоха около 50 000 привърженици, този път са около 100 000, като първо гласуваха по-скоро за Йотова, а сега – за Гюров. Това означава, че нещо се е случило между двата тура. Вотът в Турция не е изненадващ, защото се вписва в тази тенденция. В същото време текат спекулации доколко това е била реална мобилизация от страна на ДПС. Аз смятам, че има белези, по които да разпознаем мобилизацията. През последните месеци не си спомням да съм виждал много високи проценти на доверие към ДПС. Винаги са били около 4%, което означава, че те горе-долу толкова гласове (около 100 000) могат да мобилизират при изборна ситуация, ако не активират мрежите си. Затова въпросът е дали това не е една от сериозните възможни мобилизации на ДПС. Защо са избрали по-скоро Гюров? Вероятно заради създалата се ситуация, че властта като че ли застана срещу кажи-речи всички опозиционни формации, без Възраждане. От електоралните профили, които публикува агенция "Мяра", ясно си личи, че подкрепата на ДПС е по-скоро за Гюров. Не толкова, колкото подкрепата на ГЕРБ, но доста отчетливо има мобилизация и обръщане на вота на тази общност. Вероятно на първия тур се е гласувало по-скоро само по сърце, а на балотажа – пък по сърце, но по-партийно, по-дисциплинирано."
СНИМКА: БНР - Кърджали
Солидното доверие, което двойката Гюров-Кандев получи от над 750 хиляди избиратели е сериозен политически капитал, коментира социологът. В тях освен подкрепящи коалицията "Продължаваме промяната – Демократична България", която застана зад кандидатурата на Андрей Гюров за държавен глава, има сериозен мажоритарен вот, както и "анти"- съставка. "Не забравяйте, че близо 250 хиляди гласа са дошли от ГЕРБ и ДПС", напомня Симеонов. Тепърва предстои да се анализира дали подкрепата за ПП и ДБ не набъбва до степен да се изравнят с ГЕРБ, което може да се окаже стъпало напред в количествен аспект за тези формации. В качествено отношение това е шанс за ново лидерство и отношения, които да преодолеят разликите между формациите в десния политически спектър и последваща хомогенизация на това пространство. Процеси, които според Първан Симеонов предстои да наблюдаваме.
Андрей Гюров и Георги Кандев
СНИМКА: БТА
В настоящата ситуация в България политическата сила на премиера Румен Радев се радва на отдавна невиждан комфорт, осигурен от мнозинство в парламента и поддръжник, в лицето на президентската институция. Възможна ли е еманципация на държавния глава Илияна Йотова от управляващите, въпреки силна подкрепа на "Прогресивна България" по време на изборната надпревара? При какви обстоятелства президентът може да се превърне в критик на управляващите?
Румен Радев и Илияна Йотова
СНИМКА: БГНЕС
"Опитът ни показва, че често се получава така. Спомняме си, че президентът Росен Плевнелиев не беше в най-добри отношения с премиера Бойко Борисов, Георги Първанов не беше в най-добри отношения с тогавашния премиер Сергей Станишев, Жельо Желев в някои моменти също не беше в добри отношения със Съюза на демократичните сили. Мисля, че предпоставки съществуват и те са конституционно заложени, тъй като президентът е свръх легитимна фигура по силата на мажоритарния си избор и е предпоставено той да бъде нещо като народния глас срещу гласа на властта. Затова и не бих изключвал такава опция, но засега не виждам белези за това. При всички положения скоро ще разберем, защото в хода на кампанията чухме на няколко пъти взаимни очаквания. Вероятно, сравнително късното лично включване на Румен Радев в тази кампания, както и на партията "Прогресивна България", може би издава някакви напрежения, но мисля, че е твърде рано за такива спекулации."
Вижте също:
- Контролираният вот и разделението остават предизвикателства за България
- Какво искат българите зад граница от седмия президент на страната?
- Къде се къса връзката между българите и президентските избори?
По публикацията работи: Иван Петров
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!