Къде се къса връзката между българите и президентските избори?

Първият тур на президентските избори вече е история, но рекордно ниската избирателна активност поставя съществени въпроси – защо има спад на електоралната вълна, под заплаха ли е демократичният процес в България и защо фигурата на президента не провокира желание за избор?

"Ако изборите на президент на страната, които се провеждат без друг тип избори в същия ден, успяват да мобилизират само милион и половина избиратели, при това след като наскоро (през април т. г.) е преминала електорална вълна, трябва сериозно да се замислим над това как се гледа на институцията и личността на президента в България – коментира пред Радио България социологът Първан Симеонов от агенция "Мяра", партньор на БНР в отразяването на вота. – Със сигурност инцидентът с журналистката Соня Колтуклиева, убийствата (две убийства на знакови бизнесмени в София и Пловдив- бел.ред.) и дроновете в Черно море, очертаха кампания, която не е в услуга на властта в България. Част от тези събития се случиха след последните оповестени данни на социологическите агенции, т.е. ние не успяхме да отчетем тяхното влияние, но изглежда, поне засега, това демобилизира привържениците на Илияна Йотова и мобилизира тези на Андрей Гюров, както и тези на останалия трети в надпреварата Костадин Костадинов."

Безпрецедентно ниската избирателна активност на първия тур – около 22%, следва да бъде сигнал да започнем да се боим за демократичния процес в страната – изтъкна Първан Симеонов. Въпреки непредсказуемостта на изхода от втория тур на 1 ноември, президентските избори са с позитивен дневен ред, смята анализаторът.

"Когато гласувахме на парламентарните избори през април тази година, част от дневният ред беше негативен, тоест срещу статуквото. Президентските избори, от своя страна, до голяма степен са по-скоро "За" това кой да бъде президент. Съответно да гласуваш негативно и протестно е малко по-трудно. Разбира се, тепърва изследователите трябва да дадем своя отговор кое е онова, което прави възможно "изчезването" на 2 милиона избиратели. През април гласуваха около 3 450 000 души, а сега гласуваха около 1 450 000 – два милиона души са били един електорален прилив, който сега го няма. Това вещае непредсказуемост на балотажа."

• Избори на разочарованието – предупредителен сигнал за управляващите в България

Социологът коментира и изключително ниската избирателна активност на сънародниците ни в Турция, които пуснаха едва 7000 бюлетини в урните в южната ни съседка:

"Това не са парламентарни избори, които по традиция будят по-голям интерес, защото всеки по места вижда интереса си, води си кампания и си събира преференции. Когато обаче става дума за президентски избори –този избор е абстрактен. Следователно, за какво да действат хора и структури, особено онези, които го правят прагматично? Затова смятам, че това е много интерес симптом за демократичния процес в България, защото изглежда някъде се къса връзката, когато се гласува за президент у нас " – казва Първан Симеонов, припомняйки че президентските избори през 2021 г. се проведоха заедно с предсрочни парламентарни, а през 2016 се случиха заедно с референдум, свързан с въвеждане на задължително гласуване и мажоритарен вот за народни представители.

"От доста време не сме виждали президентски избори сами по себе си. Сега видяното задава много въпроси."

Социологът не е изненадан от изразителната победа на Андрей Гюров сред сънародниците ни зад граница:

"В чужбина обикновено се гласува за новата политическа формация или за прозападните либерали, с изключение на Турция, където случаят е специфичен. В момента, когато нямаме нова формация, е имало по-сериозно гласуване за прозападните либерали. Това е обяснението ми за ситуацията, в която в чужбина води Андрей Гюров, а у нас – Илияна Йотова. Разбира се, предстои да видим какво ще се случи на втория тур, където се сражават два основни разказа за страната."

Затова и дебатът, който предстои между двамата кандидати е толкова очакван, макар според Симеонов в него ще  се сблъскат два предвидими разказа. В този смисъл той не очаква дебатът да привлече нови привърженици на двамата опоненти, а по-скоро ще послужи като начин да се стегнат редиците на поддръжниците им. Съществена роля ще изиграе присъствието и подкрепата на текущата власт в България, в лицето на "Прогресивна България", които трябва да докажат, че подкрепят Илияна Йотова, а това вещае ожесточение в т.нар. политически тайбрек.

• Резултати от изборите за президент при преброени 100% от гласовете
  
  
• Колко далеч е България, когато избираш нейния президент?