Проф. Лилков: Всяка улица в София говори, ние трябва да се научим да слушаме

Именуването на софийските улици е една от личните каузи на проф. Вили Лилков - зам.-председател на Столичния общински съвет, съпредседател на коалиция "Синя България". Той е професор в Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски". Автор е на редица книги, сред които "Стопанските абсурди на българския комунизъм" и "Доблест и наказание", и е съавтор с Христо Христов на книгите "Бивши хора" и "Погубената България".      

Личната кауза на Вили Лилков е свързана с именуването на улиците в София, като е участвал в именуването на почти 200 улици.      

"По моя инициатива почти 200 улици са именувани, което е свързано с определена работа, систематична. Проучване на квартала, проучване на достойни имена и достойни личности, съобразяване с топонимията на квартала. Много е важно да се съобразяваме, защото това какво означава? Не можеш да сложиш, улица "Академик Иван Петров", примерно казвам, в район, в който наоколо всички улици са цветя или дървета, или природни забележителности. Много често трябва да се проучи историята на квартала, за да може да се намерят и историческите аргументи за именуване, защото принципът, който заложихме с Владимир Кисьов преди около 20 години, когато направихме първата наредба за именуванията и преименуванията на общински обекти, е този. Първо - възстановяване на историческата справедливост, второ -именуване на имена на личности, които са заслужили за България и особено за София, именуване на природни забележителности, свързани със София, съобразяване с топонимията, за която говорих. Тези условия трябва да бъдат изпълнени, защото понякога се получават имена кръпки, бих казал, а това се е получило особено в периодите на масови преименувания", обясни проф. Лилков.      

Той даде пример със София как през годините след 9 септември 1944 г. са преименувани улици - премахват се имена, свързани с Царство България, с историята, която не се харесва на комунистите. Така се появяват имената на "Васил Коларов" вместо ул. "Солунска", а "Гладстон" става ул. "Владимир Поптомов". По думите на проф. Лилков от това се разбива имената структура на улиците и се получава хаос, в основата на който е възвеличаването на комунистическото минало и особено поклона пред Русия и Съветския съюз.      

"След 1989 година, пък имаше едно друго залитане - да се премахват имената символи на комунистическата система. Започна преименуване, което не беше съобразено с ясни правила. Върнаха се действително имената на старите улици, което е правилно, но се появиха и нови улици, които не се вписваха, не че хората не заслужаваха, но не се вписваха в имената структура", посочи проф. Вили Лилков.      

В момента към Столичния общински съвет съществува консултативен съвет по преименуванията, който преглежда всички предложения и на общински съветници, и на районни кметове, а и на граждани, и на организации от граждани, преди да пристъпи към преименуване. В последните две години е възприет групов подход – ако в един квартал, в който улиците са предимно цифрови, се избира темата, с която ще бъдат обозначени.      

"Така например, в края на минала година 11 улици с цифрови имена в район "Люлин" бяха именувани на видни българи учени, инженери, ротарианци и общественици", добави Вили Лилков. Бяха дадени нови имена на ул. 108 – "Инж. Георги Атанасов", индустриалец и дарител, един от основателите и директор на дружество "Гранитоид", на дружество "Орион" за използване на рилските води за производство на електроенергия и дружество "Пирин" за добив на въглища. Ул. 113 – "Проф. Любен Божков", председател на Българското географско дружество, член на Нешънъл Джеографик в САЩ, носител на Големия кръст на Почетния легион, главен директор в дирекция "Железници и пристанища" и директор на Дирекция "Природни богатства". Ул. 102 – "Проф. Стефан Ватев", ръководил катедра "Детски болести" в Медицинския факултет. Ул. 116 беше именувана "Инж. Цвятко Кадийски", който въвежда напояването чрез дъждуване в България и изгражда първите инсталации за оросително напояване у нас и др.      

"Преди доста години именувахме 10 улици в район "Триадица", в кв. "Кръстова вада". И там една от улиците, улица 485, беше "Емилиян Станев". И аз тогава предложих да бъде "Емилиян Станев" и след като именувахме там улиците на "Генерал Колев" и "Емилиян Станев", организирахме едно тържество на наследниците на тези хора. И в район "Триадица", при кмета се събрахме тогава и тъй като Емилиян Станев няма наследници, дойде като негов представител неговия много добър приятел, писателят Йордан Радичков. И си говорихме за улиците, беше много интересно. Беше и съпругата на майор Павел Лазаров Павлов, първият офицер, загинал при отбраната на София. Той е дядо на певеца Орлин Павлов. Той е загинал при отбраната на София като излита от Горна Оряховица. Ако не се лъжа, пресреща самолет и някъде извън София загива. Първият офицер загинал", разкри Вили Лилков.

Той припомни, че улиците и махалите преди Освобождението са били с турски имена. Улиците са били криви и затворени. След Освобождението, новото управление на София започва преименуването и изправянето им.      

"Улица "Самоковска", която води към Самоков. Ул. "Кюстендилска",  ул. "Ломска", ул. "Нишка", "Цариградско шосе", т.е. отправната точка, "Ботевградско шосе". Започват да задават ориентирите на града, т.е. той се отваря към цяла България. Второ - в центъра – "Хан Аспарух", "Цар Самуил", "Цар Петър", "Цар Асен", "Княз Борис", т.е. основателите на българската държава или хората в темелите на държавата. Да се разходим малко около Софийския университет – "Шипка", "Шейново", "Оборище", "Търново". Ето още един дял от историята, който може да бъде разказан, например да седнем в градинката зад Народната библиотека. Т.е. чрез името на един квартал и на улиците можеш да разкажеш цяла част от историята на България", каза проф. Лилков и добави:      

"Всяка улица и всяка къща говорят, ние трябва да се научим да ги слушаме".      

Подробности можете да чуете в интервюто на Лили Големинова с проф. Вили Лилков.