неделя 11 май 2025 06:15
неделя, 11 май 2025, 06:15
Размер на шрифта
Понастоящем във Варна се работи по общо 12 проекта за реставрация на архитектурни паметници. Сред тях е и т.нар. „Софийска банка“, поято сега виждаме само укрепването и съхранянето на пластиката на покрива. Предизикателството по нейната реставрация е заради достъпа до имота, който е през чужд имот.
В същото време има и не малко примери за изоставени в последните години сгради паметници на културата.
Това каза за Радио Варна главният архитект Виктор Бузев.
В списъка на сградите паметници на култура във Варна са вписани 140 имота. Близо 11-12 г. от общината чакат Министерство на културата да добави още 55 сгради. Подаваме списъка и правим опити с всяка нова администрация и министър и екипът му, но продължаваме на чакаме, каза Бузев. Междувременно обаче някои от тях изчезват – недочакали държавната оценка за стойността си, а на мястото им изникват нови бетонови кооперации с апартаменти. Преди 7 години от 140-те вписани в списъка паметници на културата и предложените преди повече от 10 години 55 други, около 80 са оценени като опасни.
От тях за това време, 20-тина вече са реставрирани, за още около 15 тече процедура – изготвят се документи, търси се финансиране, фирми и др.
В края на април, доскорошният директор на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН, преди Национален институт за паметници на културата – НИПК), арх. Петър Петров написа в отчет до медиите, че под риск са 85% от българското недвижимо културно наследство, в близките години България може да загуби половината си обекти.
Той се позовава на направен през 2021 г. мониторинг на състоянието на българското наследство след 30 години, в които няма направен подобен анализ.
Резултатите по думите на арх. Петър Петров са стряскащи.
10% от недвижимото културно наследство в страната е необратимо унищожено; 35% е в аварийно състояние, което означава, че е на път да изчезне; 40% е в добро техническо състояние, но с нарушена автентичност (например замяна на оригинални камъни от антична стена с тухли от газобетон - бел.а.). Това означава, че 85% от обектите са в риск и че в близките години България ще загуби половината си недвижимо културно наследство, посочва бившият вече директор на НИНКН.
Според него в системата на опазване на културното наследство има проблеми от различен тип - законодателни, институционални, образователни и социално-икономически.
Едва 5 от сградите паметници на културата във Варна в района на „Гръцката махала“ и на територията на археологическият резерват „Одесос“ имат един собственик – било то гражданин или фирма. Всички останали архитектурни сгради паметници са собственост на много хора и това прави работата по реставрацията им изключително трудна и бавна, тъй като се изисква пълното му съгласие и участие в процеса. При опазването и възстановяването на архитектурните сгради паметници на културата в много от случаите става въпрос и за доста сериозни финансови възможности, което също е предизвикателство за собствениците на подобни имоти.
Междувременно изчакването в рамките на съгласуването на проектите в НИНКН, както и в Министерство на културата, разрешителни, намирането на фирма, лицензирана да работи със сгради паметници, използването на специфични строителни материали, също с одобрението на МК и др., може да отнеме години и буквално всяка година „спомага“ за тяхното все по-лошо и по-лошо техническо състояние и влизането ми в графа "опасни".
Въпреки това обаче все повече се намират хора и фирми, които тръгват по пътя на този изключително сложен и скъп процес по връщането на някогашния блясък на паметниците на културата, каза Бузев.
Такива сгради има по ул. „Воден“, „Цар Симеон“, „Цариброд“, „Габрово“, на бул. „Мария Луиза“, в долната част на ул. „Преслав“. Към тях в близко време ще се присъдини и познатата като „арабска сладкарница“, стара сграда, чиято фасада е с богата орнаментика.
По публикацията работи: БНР екип
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
