Marc Lynn (GOTTHARD): "Уважението винаги трябва да присъства"

Интервю с Marc Lynn (GOTTHARD)

Тази година фестивалът „Midalidare – Rock In The Wine Valley“ е между 10 и 12 юли. Мястото - традиционно е средногорското селце Могилово. Там хедлайнърите по дни са – първи BAD RELIGION, втори – POWERWOLF и трети - HELLOWEEN. Но организаторите от „Bulgarian Live Music“ са поканили и още банди, които ще свирят преди тези три. Една от тях са швейцарците GOTTHARD, които се завръщат на „Мидалидаре“ с новия албум „Stereo Crush“ и неговото продължение „More Stereo Crush“. Швейцарците ще бъдат на сцената на 11 юли. Два (три) повода басистът на GOTTHARD Marc Lynn да даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Marc Lynn (GOTTHARD) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 29.06.2026 година.

 

От другата страна - Здрасти, Mark, защо решихте да продължите с разширения„More Stereo Crush“?

Marc Lynn - От една страна обяснението е обикновено. Имахме няколко песни от сесиите за „Stereo Crush“. Създадохме и записахме пет композиции повече. Т.е. записахме 18 и се чудехме какво да направим с останалите пет, които не влязоха в албума от 2025. Първо решихме да ги издадем като сингли. После си казахме, че е по-добре да изкараме нещо като втора част на „Stereo Crush“. Това се первърна в идеята да направим ново издание. Сещаш се, че новият цикъл за нов албум продължава две-три години. Песните остаряват. Създаваш нови. А ние вече имахме пет създадени и записани. Затова решихме да изкараме това издание с пет нови песни. И добавихме още три. Едната е „Liverpool“. Тя е дует с Marc Storace от KROKUS. Втората е радио версията на „Burning Bridges“. А третата е нов ремикс на песента „Mayday“, която бяхме пуснали единствено в YouTube. Създадохме я по време на COVID като благодарност към пожарникарите и медицинските работници. А и самата песен има забавно онлайн видео.

От другата страна - А защо не направихте двоен албум?

Marc Lynn - Можехме да го направим, но днес с начина, по който работи бизнеса, ако бяхме издали двоен албум, т.е. повече музика, нещата нямаше да се получат. Хората вече слушат онлайн, в стрийминг платформите. Т.е. пускат си единствено най-добрите композиции. Никой вече не слуша всяка една песен от един албум. За това и дадохме заден с двойния албум. Също така имаме нова звукозаписна компания и заради нея решихме да не издаваме нещо твърде продължително.

От другата страна - В миналото или днес е по-лесно да се създава музика?

Marc Lynn - От една страна в миналото, защото не съществуваха толкова много песни, които да звучат по един и същ начин. В същото време имаше повече възможности да се върви в различни посоки. Но така или иначе винаги е трудно да създадеш добра песен. Без значение от времената. Трудно е да доведеш една песен до момента, в който да си кажеш, че вече звучи като GOTTHARD. Трудната част за бандата днес е да не се повтаря. Да не създава песни, които много приличат на нещо, вече съществуващо. Трудното е да извадиш нещо ново и свежо. Не знам накъде ще се развият нещата. Толкова много хора създават музика, дори използвайки Изкуствен интелект. Ние не посягаме към него, защото сме на мнение, че човекът, човешкото същество трябва да стои зад музиката. Хората вярват на звездите, вярват на артистите. За това и никога няма да застанем от страната на Изкуствения интелект. И днес се затваряме в студиото, опитваме различни неща, променяме, на следващия ден отново, а на следващия изхвърляме всичко и започване на чисто.

От другата страна - За това е необходима много енергия.

Marc Lynn - Точно така. Успехът в дадена посока винаги е комбиниран с много енергия. Но нещата се получават по-истински, по-лични и по-близки, ако зад съответното произведение стои истински човек.

От другата страна - Най-голямото предизвикателство пред GOTTHARD днес?

Marc Lynn - Отвън хората виждат група, която от години е на едно фантастично ниво, която понякога завива надясно, друг път наляво, понякога е повече поп, друг път повече праволинеен рок. За мнозина от феновете, както и за много музиканти, ние сме едва ли не Богове. И това е единствено заради положението, че сме заедно от дълго време и никога не сме правили пормени в бандата освен, ако няма основателна причина. Хората вярват, че на сцената виждат група, съставена от приятели, истинско семейство, отбор. Ако говорим за вътрешните предизвикателства, всеки иска да създаде най-добрите песни. Разбира се, вкусовете ни са различни. Винаги е голямо предизвикателство да събереш точните парчета в един албум. Всички сме амбициозни. Имаме своите чувства, но когато се качим на сцената, всичко остава в групата, защото знаем какво да правим, което е предпоставка за истинско забавление. Разбира се, не се усмихваме през цялото време, защото се опитваме да се борим за вниманието на всеки един фен в публиката, който е застанал през сцената. Това никога не се е променяло. Фанстастичен подход. Когато GOTTHARD се качат на сцената, означава, че сме готови да докоснем всяко едно сърце и да дадем всичко от себе си на всички.

От другата страна - Най-трудният концерт, който някога сте правили?

Marc Lynn - Имаше един в Барселона. Свирихме в малък клуб. Заради певеца ни, тогава бяхме със Steve Lee, спряхме климатизацията. Клубът беше малък. Имаше около 900 души. И вътре стана пещ, над 40 градуса. Но публиката беше полудяла. За това й дадохме не един, а цели три биса. Тръгнахме си от сцената. Не можехме да слезем по стълбите, едва ходехме до съблекалните. Беше невероятно горещо. Не можеш да си го представиш. Наистина много труден концерт. В същото време беше и много добър концерт, защото публиката беше много ентусиазирана и дива. На следващия ден ни беше много трудно да се събудим. Всичко ни болеше. Невероятно преживяване. Преди две години свирихме на един фестивал високо в планините. Имаше много сняг. В региона Юнгфрау на планината Менлихен в Швейцария правят един фестивал „SnowpenAir“, който всяка година има различна локация. Свирихме на върха на планината на около 2300 метра надморска височина. Беше мунис 19 градуса с много силен страничен вятър. Направо се бяхме вкочанили. Тотално замръзнахме. Клавиристът ни въобще не можеше да свири, защото пръстите му бяха измръзнали. Един наистина много труден и тежък концерт. Така че едното шоу беше много горещо, а второто – много студено.

От другата страна - Свиренето на рок музика не е толкова лесно, както изглежда.

Marc Lynn - А как изглежда? На първо място за мен рок музиката е източник на енергия за сърцата на феновете. Те трябва винаги да бъдат докосвани с нейната енергия. Разбира се, за това е необходима здрава работа. Успехът не пада от небето. За него трябва здраво да се потрудиш. Само с амбиции също няма да се получи. Никога не подхождаме към даден концерт, с идеята че точно днес не искаме да свирим. Никога не се е случвало в дългата ни кариера. Винаги излизаме на сцената с желание да го направим, да дадем всяка вечер най-доброто от себе си.

От другата страна - И това е формулата за успеха.

Marc Lynn - Така е, но не трябва да забравяме и реалността. Все пак всеки е платил за вход. На един рок концерт публиката не иска да гледа звезди, които се отнасят към нея като нещо второкачествено. Уважението винаги трябва да присъства. Което означава, че ако някой иска да ни гледа на живо, ние ще сме доволни, ако сме успели да дадем всичко, за да му хареса шоуто.

От другата страна - Не се ли уморявате от всичкото внимание, което получавате?

Marc Lynn - Не! Не, никога. Не мисля по този въпрос. Моята мисъл е насочена така: предстои шоу, излизаме и даваме всичко от себе си. Все едно имаме превключвач в себе си. Включваме го и се пренасяме в онова, което харесваме най-много. Да свирим сега, в момента. Когато си млада група, създаваш песни, защото трябва да имаш репертоар. Основната цел пред всяка банда и по-специално пред рок групите, е да свирят на живо. И това е най-важното дори и днес. В студиото е добре, всичко е наред, но аз обожавам концертите.

От другата страна - Най-странната реакция от феновете на ваш концерт?

Marc Lynn - През 2001 година бяхме съпорт на AC/DC на един концерт от турнето им. Включихме в сетлиста всички рок песни, които имахме. Но за да представим групата, прибавихме и баладата „Homerun“. В средата на песента променихме леко конструкцията и се заиграхме с ритъма от „The Jack“, след което бяхме решили да представим групата. Когато започнахме „Homerun“, публиката остана разочарована, защото беше съставена от рок фенове, които не искат балади. Започнаха да ни замерят с бутилки. Хвърляха по нас дори хляб. Парчета падаха по сцената. Освиркаха ни. И в момента, в който започнахме ритъма от „The Jack“ всички изведнъж се успокоиха и започнаха да ни окуражават. Към този момент това беше най-странното ни преживяване. Краят на концерта беше невероятен. Бяхме спечелили публиката.

От другата страна - Предизвикателството да създаваш музика за новите поколения от фенове?

Marc Lynn - Ние сме динозаври. Нашите основи са в 70-те и 80-те години на миналия век. Там са корените ни. Това е музиката, която искаме да занесем и в бъдещето. Разбира се, че имаме и модерни елементи в песните ни, но ако сте от феновете на много модерната музика, GOTTHARD не е вашата банда. В основата на музиката ни винаги е стоял рокът, но блусарският рок. Блусарският рок на AC/DC, на WHITESNAKE. В днешните модерни времена подобни банди се срещат рядко. Защото феновете предпочитат по-агресивната или по-танцувалната музика. Няма лошо в модерното, но не бихме променили посоката, за да постигнем успех като модерна група. Ние трябва да се придържаме към онова, което правим най-добре. И точно на това наблягаме. За това и посоката ни е динозавърска, но и много хора я харесват. Е, по този начин не пълним стадиони, но препълваме зали. Което ни е напълно достатъчно.

От другата страна - Кое е музикалното клише, което най-много те дразни днес?

Marc Lynn - Бих посочил немския рап. Не го харесвам, защото постоянно се пее, че са лоши момчета, които живеят в страна, където толкова много неща са супер. Концепция, създадена и използвана, за да произвежда звезди. Според мен е по-важно да бъдеш истински, за да си добър. Рано или късно хората ще осъзнаят, че в случая става въпрос единствено за празни приказки. Хората ще ти повярват, когато пееш за нещо, което наистина си преживял. И ще го споделят с теб. Немският рап не е моето нещо.

От другата страна - Каква е успешната формула за създаване на хит?

Marc Lynn - Ако знаех отговора, в бъдеще щях да изпълнявам само хитове. Винаги става въпрос за непрекъснати опити. Винаги е предизвикателство. Докосваш сърцето на някого и той решава, че това е най-добрата за него. Друг обаче не я харесва. Понякога навсякъде си на върха на класациите, обаче нищо не се случва. Понякога предлагаш половин песен и всички са запленени от нея. Ще ти дам пример с нас. Когато издадем добър албум, последващото турне е добро. Когато обаче предложим албум, за който казват, че е по-слаб от предишния, свирим в разпродадени зали. Ситуацията е много странна. Не можеш да предвидиш нищо. Как пееха NIGHT RANGER…„What’s The Secret of My Success?“. Трябва да опитваш и да не се отклоняваш. Извън това, ние свирим рокендрол, изпълняваме рок музика. Рокът никога не е бил под прожекторите. Делът му на музикалния пазар е едва 5%. Но феновете на рока, какви сме и ние, са единствените, които наистина обичат музиката. Ние не просто я слушаме, ние я преживяваме.

От другата страна - Клишето „секс, наркотици и рокендрол“ още ли е актуално?

Marc Lynn - Не съм сигурен дали въобще някога е било актуално. Може би единствено през 70-те. Когато започвахме през 90-те години на миналия век, бяхме напълно наясно, че ако са замесени наркотици, рокендролът е пътник. Няма да съществува. Винаги ги е имало онези LA банди, които са успявали да са на повърхността за няколко години. Нашата цел обаче беше да се задържим с десетилетия. А тук няма място за наркотици. Разбира се, че пием алкохол след концерт, но никога преди шоу. Никога. За всички тези години, никога не сме си го позволявали. Другата част – сексът. Той е лично решение. В много отимената на албумите ни пирсъства думата секс. Както и в много от текстовете ни. Това донякъде е отражение на живота ни, мисленето ни, ежедневието ни. А рокендролът го изпълняваме. По някакъв начин клишето „секс, наркотици и рокендрол“ е тук, но не както през 70-те. И така е от доста време.

От другата страна - Има ли нещо, което не много хора знаят за GOTTHARD, но би искал то да достигне до повече?

Marc Lynn - Принципно не, защото сме доста отворени като група. Е, разбира се, не разкриваме всичко на всеки. Не допускаме всичко от кухнята на групата да бъде осветлявано. Смятаме за себе си, че като група не сме толкова интересни, колкото е интересна музиката ни. За това и няма да видиш чак такова масирано присъствие в социалните медии, за да споделяме лични истории. Интересуваме се основно от музиката ни, от екипа ни, следим за марката GOTTHARD и групата GOTTHARD. Няма чак толкова много скрити истории около нас. Фокусът ни е изцяло върху музиката и това е. Не създаваме големи и интересни истории. Разбира се, всеки си има хоби, понякога попадаме в различни странни ситуации, от които се измъкваме успешно. Няма нищо специално и нищо скрито-покрито.

От другата страна - Двете най-важни решения в кариерата на групата?

Marc Lynn - Когато репетираме, най-важното решение винаги е било, къде ще вечеряме заедно. Казвам го, за да покажа, че дори след репетиция сме заедно. Вечеряме, говорим си… Най-важното решение, разбира се, го взехме след инцидента със Steve. Тогава трябваше да решим дали продължаваме и продължаваме ли с нов певец. Най-трудното решение, което някога сме вземали. Да намериш правилния вокалист и да работиш с него в продължение на години до момента, в който се намираме днес, не е толкова лесно. Защото само времето показва дали решението е било правилно. Вече знаем, че е било перфектното решение, но беше трудно решение. Второто най-важно решение, което сме вземали, беше, когато работихме по албума „Open“. Бяхме все още със Steve. Тогава взехме грешното решение. След него направихме обратен завой и отново започнахме да втвърдяваме звука, да създаваме по-праволинейни албуми. Искахме да се върнем към идентичността ни. Към онзи момент се бяхме повлияли от много хора, които ни обясняваха, че рокът е мъртъв и трябва да забравим за него. Всъщност след толкова години вече сме наясно, че рокът е винаги жив.

От другата страна - Най-важният компромис, който някога сте правили?

Marc Lynn - В една група няма място за егоисти. Винаги ще има хора, които ще изпъкват и други, които ще стоят в сянка. Но винаги някой ще продуцира повече, друг ще върши различни офис задължения, трети – ще организира участия. Всеки има своята роля в групата извън музикалната част, за да може бандата да функционира. Става въпрос за взаимното уважение. Това е много важно. Дори и когато времената са тежки, когато има спорове, уважението и достойнството не трябва да се забравят. В групата сме приятели. Приятелството съдържа, както добри така и понякога не толкова добри думи. Но никога не трябва да се пада под определно качество и ниво. Уважението винаги трябва да присъства.

От другата страна - Най-странното предложение за ваша песен?

Marc Lynn - Мога да ти кажа за най-якото. Дойде от един парашутист. Искаше две песни от нас. Щеше да прави скок от планината с един от онези летящи костюми, с който да кандидатства за книгата на рекордите „Гинес“. Това наистина беше доста странно. Слушаш собствените си песни, гледайки неговото видео, в което ги е използвал, как лети, скочил от планината, само с няколко парчета плат и някаква мрежа. Наистина беше странно предложение. Със сигруност има и други, за които не знам. Защото запитванията отиват първо при мениджмънта. И може, и да има, и други истории преди тази, за които да не знам.