Ниските води добавят нови методи за изследване на есетрите по проекта BLISS

В рамките на пет седмици ви разказваме за инициатива за спасяване на есетровите риби. 

Учени от Института по океанология (ИО) към БАН са част от международния проект „Изследване устойчивостта на есетровите риби в Дунав и Черно море” (BLISS - Black Sea Initiative for Sturgeon Sustainability) в рамките на програма INTEREG, финансиран от ЕК и МРРБ.

От 1 януари 2026 г. в България и Румъния е в сила безсрочна забрана за риболов на всички есетрови видове в българския участък на река Дунав и Черно море. Преди това има няколко временни подобни забрани за улов.
Заповедта забранява улова на четирите все още срещащи се в Дунав вида — белуга, руска есетра, пъструга и чига. Реката остава последната в Европа, която поддържа жизнени популации на тези риби. Други два вида — немска есетра и шип (атлантическа есетра) — вече се смятат за изчезнали в региона.

В рамките на проекта BLISS, който продължава до януари 2028 г., ще изследват миграцията на есетрите, местообитанията им, ще се създададе и обща платформа за събиране, управление и обмен на научни данни за опазването на есетровите видове, разказва координаторът на проекта от българска страна доц. Виолин Райков от Института по океанология към БАН във Варна.

Дали забраните за улов на есетрови риби са повлияли на популацията на рибните запаси?

Въпросът е релевантен, но оценката на запасите е много трудна. Разчитаме на информация от рибарите. В процеса на риболова те все още хващат есетрови риби, но със задължение да ги пуснат веднага. Примерно какъв вид е хванат, заснимат ги. Има доста снимки, доста филмчета от рибари в Черно море. В Дунав няма толкова информация. Данните са като цяло от долното течение, където са България и Румъния, защото в Сърбия жлюзовете Железни врата са естествена бариера за миграцията и на други проходни риби.

Друг фактор понастоящем е безводието по р. Дунав.

Не за първи път има безводие, но в за първи път може би в такива размери.  Рисковете за есетровите риби, а и за всички останали рибни запаси в тази ситуация на първо място е кислорода. Рибите се нуждаят от пространство и течение. Когато има застой на водата, те застават на дъното в хибернативно състояние и страдат от липсата на кислород. Плюс това са достъпни до бракониерите. Логично е да има и по-голяма смъртност.

Ниските води на р. Дунав са новост в проекта BLISS и влизат в методологията.

В проект при оценка на самото дъно на хабитата, т.е. на местообитанието има заложен сонар за изследване на дъното. Но при положение, че водата се е отдръпнала и дъното е пред очите, се появяват възможности за използване на нови методи. Например, използването на LIDAR (лазерен локатор), който се закача на дрон и прави топлинно замерване според вида на субстрата. Правят се ортофотомозайки - карти и по този начин много по-добре се вижда какво е състоянието на дъното. Разбира се, там, където има останала вода, дъното ще бъде изследвано чрез сонар, пояснява доц. Виолин Райков.

Това, което е замислено в самия проект и, което е основното, е маркирането на рибите. Подобно на маркирането при рибите, но с различни похвати. Има външно маркиране, има и вътрешно маркиране. Външното маркиране е с поставяне на тагчета, т.е. етикетчета - метални или пластмасови, на перките, които се закачат по определен начин. Надписва се някаква информация за вида, за връзка с нас, учените, къде са сложени. Другите видове тагове са подкожни, със специални четци или тагове, които на определен период от време се откачат самостоятелно, излизат на повърхността и там могат да бъдат засечени и открити, допълва доц. Виолин Райков.

Повече за целите на проекта BLISS може да чуете в звуковия файл в началото на публикацията.