Томи Валериев: Зеленчукопроизводството е рисков сектор

През 2025 г. при всички зеленчуци се отчита спад в производството спрямо предишната година. При картофите произведството е намаляло със 17 %. Според досегашния председател на Националната асоциация на картофопроизводителите Тодор Джиков един от големите проблеми в сектора е липсата на пазар. Това не важи за Томи Валериев- земеделски производител от бойчиновското село Лехчево. Стопанисва общо около 450 декара. Отглежда слънчоглед, ечемик и пшеница, а от почти 10 години заедно с други зеленчуци, отглежда и картофи.

"Културата е доста важна, почти във всяко домакинство се търсят картофи... От 2019 година отглеждам сериозно картофи, сега имам 10 декара. В сравнение с морковите са по-лесни за отглеждане, защото там има доста ръчна работа. При картофите е почти механизирано, но и тук си има своите рискове. Тази година семената поникнаха на 70 % и се оказа, че са третирани за калинки с по-висока доза... Правим каквото трябва, след всяка изминала година мислим, че вече сме разбрали всичко и няма какво да надграждаме, а всяка година се появява някакво ново препятствие, което трябва да преодолеем, но да сме живи и здрави..."

Според Томи зеленчукопроизводството вече е много трудно:

"Много са факторите, с които се борим - природа, институции. Всяка година има нови изисквания, нови правила... Вносът е проблем за производителите, някои много намаляват площите, защото трудно реализират продукцията и нямат сигурност... Секторът е малко рискован- произвеждаш продукти, те като ти ги изкупуват евтино, се получава голяма разлика. Няколко години се справяхме, дано и тази година е добра за цена, защото разходите са по-големи от приходите... "

През годините Томи е изградил редица контакти - с търговци и ресторантьори и засажда количества и сортове, които се търсят.

"Успявам да ги реализирам, а от миналата година започнах и да ги преработвам. Има клиенти, които искат нарязани..."

За отглеждането на картофите Томи се е снабдил с необходимите машини, на кооперативен принцип си помагат и с приятели:

"Един приятел има сеялка за картофи, окопвател, аз имам картофовадачка, пръскачка, някои работи са ни общи и си помагаме..."

Томи отглежда това, което диктуват клиентите и търговците- има моркови, дини и пъпеши, засял е и 15 дка тиква. Работи упорито, защото знае, че рано или късно трудът му ще се възнагради. Затова и на стената си във фейсбук е написал:

"Да отглеждаш градина означава да вярваш в утрешния ден. Всяко цвете и растение е урок по търпение. Не се отчайвай, ако нещо не върви по план - градинарството е процес на учене. Продължавай да опитваш, грижи се за земята с радост и скоро ще видиш плодовете на своя труд!"

Иначе картофите са четвъртата стратегическа земеделска култура след царевицата, пшеницата и ориза. На глава от населението най-големите любители на картофи в света традиционно са в Източна Европа- нации, като Беларус, Украйна и Латвия. Лидерите като Германия и Франция произвеждат по 7-10 милиона тона годишно. Българите консумират средно около 210 000 - 230 000 тона картофи годишно, а по данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Евростат, годишното производство на картофи у нас се движи между 110 000 и 150 000 тона. Така родното производство успява да задоволи едва около 40-50% от вътрешния ни пазар. Останалото количество се допълва чрез внос. Основните количества картофи по щандовете в България през зимните и пролетните месеци идват от Германия, Франция, Белгия и Полша.