По следите на стакевския патентован картоф

Белоградчик вече си има запазена марка картофи, след като кметът Боян Минков патентова местния сорт "Синь цвръцаняк". Картофите са синьолилави.

Сортът е почти изчезнал. В малки количества може да се намери в турлашките села около Белоградчик, Чипровци и в съседна Сърбия. Две жени от белоградчишкото село Стакевци обаче го отглеждат все още- не толкова за да се хранят, а за да го съхранят.

Василка Тонинска е снаха в селото, но откакто е дошла, в градината й присъства и този стар сорт картофи:

"Името идва от това, че когато се пече в селската шпора, той цвърчи и пукне- оттам идва думата цвърцаняк. Сортът е стар- аз съм 30 години тук снаха. От тогава го садя и все си оставам да си садя... Баба му на моя мъж го е садила и от нея това ми е останало-един спомен. Садя го в средата на април... Този картоф не приема амониева селитра, само домашна оборска тор. Сади се на педя разстояние... Два пъти се обрева, не го зариваме до края, оставаме да си върви нагоре стъблото... Не го поливаме, защото гние много бързо... За сорта дали е суша или не- не му действа толкова. Събираме през септември- на картофа са му необходими 3 месеца и след това септември го вадим, по-едрия го ползваме за храна, по-дребния- за семе. Най-вкусен е за разядки и за салата... "

Сортът е дребен, не ражда много, въпреки това дълги години хората са го отглеждали:

"Защото са си го харесвали и са го използвали. Явно са садили по-голямо място и са използвали повече... Ние си садим съвсем малко, нямаме животни, няма за какво- ние колко ще изядем..."

Откакто се помни, Лиляна Заркова отглежда стария сорт. Споделя, че животът на хората от Стакевци е свързан с Балкана, който им дава всичко:

"В Балкана ни най-напред имаше дърводобив... Имаше и малини, диви малини- и аз съм ходила като дете от Балкана да берем малини. Имаше пункт дето се приемаше- къпини, малини... Горе имаше и ливади със сено, събирахме гъби, да не говорим за билките- това ни е аптеката тук... Една година се изкупуваше жълти кантарион, бъз, липа, всичко имаме, всичко. Природата ни е дала всичко- и син цвърцаняк... Помния още като дете сме го садили, той не изисква толкова специална обработка и специална почва- обикновено тук нашата е камениста, песъклива почвата и си го садим на ямки и само сме го ползвали за печене. Кога сложим в печката и кога се е напекъл хубаво, почва да цвърчи, цвърчи и се пръсне, стане сипкав..."

Лиляна не знае откъде сортът се е появил в Стакевци:

"Още много отдавна от нашите прадеди сигурно... Откъде е дошъл и как е запазен тук в селото, не мога да кажа, но няма къща, да не е имало... После дойдоха другите сортове "бинте", "червен" "бела роза", "червена роза", върбовски, салашки, какви ли не дойдоха и постепенно хората се отказаха да гледат..."

Лиляна продължава да отглежда сорта, но засажда по малко всяка година:

"Колко да не го затрием, да остане да се види какво сме имали, какво сме произвеждали..."

Каква е реколтата от син цвърцаняк, какъв е вкусът на патентования сорт, какви ястия може да се приготвят и къде още намира приложение- чуйте в звуковите файлове.