Убийства на жители на Бургас и иззето от войници на Червената армия имущество на хората. За това свидетелстват документи на Държавна агенция "Архиви", публикувани в
новия ѝ сайт "Съветската окупация в България (1944-1947)". Той е достъпен за широката аудитория от днес, 9 септември, когато се навършват 80 години от държавния преврат, извършен през 44-та година от коалицията "Отечествен фронт". Тогава правителството на Константин Муравиев е свалено, министрите са арестувани, а на власт идва Кимон Георгиев.
Съветският съюз обявява война на България на 5 септември 1944 година, а на 8-и съветски военни части навлизат през добруджанската граница и започват да завземат българска територия. За стореното от войниците на Червената армия на родна земя свидетелстват 1472-та документа с 2670 изображения, публикувани от държавните архиви. Огромната част от тях се публикуват за първи път в новия им сайт. Те са събрани от 27 архива, като най-ценните се съхраняват в Централния държавен архив. Списъкът на жертвите на Червената армия е извлечен от самите документи. Той дава възможност на техните роднини и съграждани да научат по-конкретно каква е била съдбата на тези хора.
Сред имената има и жители на Бургас и областта - Райко Иванов, на 39 години, убит от съветска лека кола; Султана Кръстева - убита от съветски войник в дома си в квартал Акациите; Иван Янев - убит от съветски конници; Тодор Маджаров - убит от съветски камион на ул. "Царица Елеонора"; Стоян Мирчев - прегазен от съветски камион; Марин Димов - убит от руски офицер в двора на жилището му в село Дебелт.
В сканираните документи може да се видят и списъци с иззетия поминък на хората по нашите земи - от един стотици овце, от друг - също стотици кози, говеда, коне, двуколки. 114-те документа, които касаят Бургас, включват например опис на присвоеното от съветските войници имущество на хората в общината, включително часовници, радиоапарати, грамофон, шкаф, дори футболни топки, кофи за вода, палто, костюм, ножица и клещи. Войниците на Червената армия не са подминали и сламата, а за прибирането на 220 тона свидетелства документ от 4 ноември 1944 година. Войници присвояват собствената кола на агрономството от гаража му същата есен, вземат без основание също корабни гвоздеи и нитове - общо 146 колетна, притежание на фирмата на корабостроителя Стоян Николов, и ги изпращат в СССР, от което се оплаква самият той в писмо, което също е запазено от българския държавен архив.
Публикуването на всички тези документи в новия сайт цели да запълни важна и съществена празнина в познанията на цялото ни общество за близкото минало, а очакванията са този архив да намери своето логично продължение в научните изследвания, документалистиката и публицистиката - казват от държавната агенция и допълват, че намерението на съставителския екип е този архив периодично да бъде разширяван и обогатяван с нови документи.