Започва Страстната седмица

От днес започва Великата (Страстната) седмица, която е от Цветница до Великден. Всеки един от дните са велики, защото са наситени с много страдания и обичаи. През Страстната седмица Христос завършва земния си живот. През всичките дни църквата има тържествени богослужения, припомнящи евангелието.

Първите три дни - понеделник, вторник и сряда са наречени за почистване на къщата. На Велики понеделник православната църква си припомня как Божият син влязъл в храма и изгонил търговците.  Това е едно от най-важните послания за чистотата и предназначението на храма.

На Велики четвъртък се боядисват яйцата. Първото винаги е в червено. С него домакинята потърква децата по бузките и челото, за да са здрави и червени, а след това го оставя пред домашната икона. Там то стои цяла година, когато по вътрешността му гадаят за бъдещето. Вярва се, че първото червено яйце може да лекува.
Този ден се тачи и за предпазване от градушка. Затова жените не работят, а мъжете не орат. Същите забрани се отнасят и до следващите шест четвъртъка, а последният е Спасовден.
На Велики четвъртък се извършва и Тайната вечеря на Христос с 12-те апостоли, по време на която той предсказва смъртта си предателството на Юда. След вечеря вечеря в Гетсиманската градина по време на молитва идват войници и сед целувката на Юда, со която той е предаден , го хващат. На този ден свещениците изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.

Сутринта на Велики петък Христос е разпънат на кръста. Погребан е в каменен саркофаг, в пещера пред която властите оставят стража и огромен камък на входа ѝ. П време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото на Христос след свалянето му от кръста и се извършва опелото му. На вечерното богослужение с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението му. Миряните минават под плащеницата. В този ден се замесват и приготвят козунаците и великденските сладки.

На Велика събота Богородица и Мария Магдалена отишли на гроба, но го намерили празен, а пред тях се явил ангел, който им съобщил, че Христос е възкръснал.
Вечерта в събота, в 23 часа започва т.нар. Пасхална полунощница. В полунощ в края на службата свещениците запяват тропара „Христос възкръсна отмъртвите“, с което обявяват  Възкресението. Всички богомолци, празнично облечени, със запалените свещи следват свещениците в тържественото литийно шествие. Християните се поздравяват с думите „Христос воскресе - Воистину воскресе!“. С огъня със свещите взет от храма, по стар обичай се прибират по домовете си.

В неделя е Възкресение Христово. Великден се празнува три дни. На празника младоженците ходят у кумовете, у родителите на булката, като носят боядисани яйца и великденски краваи. Според обичаите празничната трапеза у дома да е винаги заредени, за да покаже гостоприемство. Поздравът от Великден до Възнесение остава „Христос воскресе“ и се спазва 40 дни.