Всеки регион в страната има своите обичаи и ритуали по време на пролетните празници. Около Възкресение Христово символните и обредни практики са вплетени в ежедневието и бита на хората, а част от тях се пазят и до днес. Така е и в района на Ямбол, където Тракийската низина среща Сакар планина и Странджа. И до днес тук се играе Ромбана, а къщите за Великден се окичват с клонка цъфнала круша. А, какво още можем да научим за традициите в Ямболско.
Като най-тачен сред празниците, подготовката за Великден е започвала далеч по-рано. С края на кукерските игри и Сирни заговезни се поставя началото на посрещането на Христовото Възкресение, а кулминацията е седмицата преди самия Великден. Тогава в съботния ден, след дълги надпявания и приготовления на носиите, лазарките тръгвали от къща на къща, за да може всички да ги видят, да чуят песните им и да ги дарят. Местната традиция в село Генерал Инзово е различна, тук момите не само пеят, но и танцуват. Това е Ромбана, разказва Янка Лилова бивш кмет на селото и дългогодишен самодеец.
Събраните яйца момите отнасят в домовете си, а в съботния ден, преди Възкресение е боядисването. Вапцали са се по 40- 50 яйца във всеки дом, припомнят си възрастни жени от селата Стефан Караджово, Поляна, Ботево и Веселиново.
В ямболския регион и до днес се пази традицията великденските яйца да се боядисват не на Велики четвъртък, а днес на Велика събота. Започва и подготовката за трапезата в празничния ден.
За да не пропуснат елеосвещението преди утринната литургия на Велики четвъртък, домакините в ямболско боядисвали яйцата в съботната сутрин.
„Берем лапад и го варим, после слагаме яйцата вътре. Първото яйце е червено и го слагаме на кандилото, там седи цяла година до другия Великден.
Преди да сложим яйцето пред иконата първо го допираме на челото на децата вкъщи, за да бъде здраво, весело и щастливо всяко дете.“
Надвечер набирали цъфнали клони крушово дърво и кичили входните порти на домовете си.
„Най-хубавото дърво е беше крушата, то е и най-здравото дърво, затова и символично се ползва то, за да бъдат хората здрави.“
За Великден се коли и първото за годината агне от най- възрастния мъж в семейството.
До средата на миналия век козунакът е бил нещо непознато за местните. Приготвяли са се обредни хлябове, наречени кукли и курабийки.
За Дядо Коледа всички са чували, но Дядо Великден е само за децата през 50-те години на миналия век.
Повече съвети и за ритуалите по Великден - в репортажа.