Чорба от коприва в Етнокухнята на бургаския музей

Историк даже и в кухнята, докато умело режеше попарената коприва, пресен лук и другите необходими подправка, д-р Николов изнесе пред събралата се от аромата в двора на музея публика, цяла лекция за произхода на копривата, нейните свойства и употреба от древността до наши дни.

Копривата е диворастяща. При допир с острите й мъхести листенца, усещаме парещо чувство, за което от едно време знаем, че е много полезно за здравето. В България виреят както големи, така и малки коприви. Най-добре е да бъде избрана такава, която достига до 1,5 м, тъй като според експертите съдържа повече полезни за организма съставки. Копривата се събира през пролетта или есента и е богат източник на хранителни вещества, особено на калций, който е 5 пъти повече от този в млякото и съдържа вещества, които понижават нивата на захарта. Специалисти препоръчват честата ѝ консумация, особено за хора, които страдат от анемия. Доказани са ползите ѝ в козметиката, тонизиращият ѝ и прочистващ ефект за организма.

Коприва са използвали още в Египет, в Елада и Римската империя. По нашите земи била лек срещу редица болести, под формата на отвари и чайове. А копривената чорба се готви от нашите баби от незапомнени времена.

Точната рецепта за чорба от коприва сладкодумният Милен Николов ще представи в предаването "Ева в неделя" във втория почивен ден след 14 часа.