Лонгозните гори по Българското Черноморие

Лонгозните гори по нашето Черноморие представляват крайречни гори, разположени в долните течения на някои черноморски реки, където климатичното влияние на морето е най-ясно изразено.

Характерният облик на лонгозните гори по Българското Черноморие е свързан с участието на редица растения с дълги увивни стъбла (лиани). Тези горски формации са възникнали в края на ледниковия период, в резултат от бързото повишаване на температурите и влажността. Специфични са за условията на преходно-континентален и средиземноморски климат с мека и влажна зима. Това определя и наличието на някои вечнозелени и топлолюбиви видове в състава им, което ги различава от останалите крайречни гори в България. Поради тази причина те са разпространени основно в близост до Черно море, в долините на реките Велека, Ропотамо, Камчия, Батова, където най-силно се чувства морското смекчаващо климатично влияние. Срещат се локално в Тунджанската равнина и Горнотракийската низина.

В тези лонгозни гори преобладават два дървесни вида – полски бряст и остролистен ясен, които почти навсякъде растат заедно и достигат до 30-35 м височина. Между тях на места има по-ниски дървета – клен, обикновен габър, дива круша, дива ябълка, летен дъб и др. Още по-рядко се срещат бяла топола и бяла върба. Като единични екземпляри растат брекинята, махалебката и др.

Особено характерни за лонгозите по Черноморието са вечнозелените дървесни лиани – висока скрипка, гърбач, бръшлян, както и листопадните дървесни лиани: дива лоза и два вида повет - обикновен повет и лозовиден повет. Тревната покривка в лонгозните гори е с непостоянен състав, поради задържането на много влага в почвата през голяма част от годината и силното засенчване, дължащо се на намаленото проникване на слънчеви лъчи в резултат от преплетените от лианите клони на дърветата.

Характерни тревисти растения за лонгозните гори на Странджа са битинският синчец, безстъблената иглика, блатната перуника, мехунката и др.

Представители на лонгозните гори могат да се видят и в зала „Растителност“ в Природонаучния музей в Бургас на улица „Константин Фотинов“, всеки ден от 10:00 до 18:00 часа.

Източник: Регионален исторически музей-Бургас