Петя Дубарова ни напуска на този ден през 1979 година

На 4 декември се навършват 46 години от смъртта на слънчевото момиче на българската поезия Петя Дубарова. 17-годишната бургазлийка избира да напусне този свят сама, но въпреки крехката си възраст оставя огромно поетично наследство и талантът ѝ не позволява да бъде забравена през годините.

 

Поетът Недялко Йорданов, който заедно с Христо Фотев, е сред първите й ментори, си спомня:

Петя беше весело дете. Беше 6-ти или 7-и клас, когато аз излъгах моя приятел Григор Ленков, който беше заместник-главен редактор в списание „Родна реч“, че е осмокласничка, за да пуснат нейно стихотворение. Тъкмо вече получаваше известност, репетирах в театъра, когато пристигна Христо с Илия Буржев и казаха: „Петя я няма.“ Не можех да повярвам. Погребахме я-очите й бяха отворени, не можаха да се затворят!

Още в първия брой на алманах „Море“ са публикувани 20 стихотворения на Петя Дубарова. Така нейната поезия стана национално известна, добавя Недялко Йорданов. За митологизирането на образа й допринася и написаната от Веселин Андреев книга „Соната за Петя Дубарова“.

В нови времена сериозно изследване върху творчеството на поетесата направи д-р Добрина Топалова. Нейният труд в два тома е озаглавен  „Явлението Петя Дубарова“.