МЗХ: Кампанията за директни плащания ще стартира с прогнозна дата 20 март

Подготовката на Кампания 2026 за директни плащания върви по график и се очаква тя да стартира на 20 март, стана ясно след среща на земеделския министър Иван Христанов с представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), в която участва и зам.-министърът на земеделието и храните Ивана Мурджева.

„По прогнозни данни кампанията ще започне на 20 март, като окончателният старт зависи от етапа, на който Наредба №3 за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания ще влезе в сила. Не се очаква съществено забавяне, евентуално с не повече от един-два дни“, заяви заместник-министър Мурджева. Тя подчерта, че Областните дирекции „Земеделие“ в страната имат готовност да извършват всички дейности по очертаването на площите в системите ИСАК и ИСУН.

Представителите на бранша поставиха акцент върху необходимостта от по-голяма яснота и предвидимост в графиците за плащания. Председателят на НАЗ Илия Проданов посочи, че от техническа гледна точка подготовката на сектора е завършена и уточни:

Технически сме извършили всичко необходимо. Вече става въпрос за изплащане и осигуряване на бюджет. Индикативният график не се различава от миналогодишния и трябва да се търси вариант за по-ранно изплащане

Министър Христанов пое ангажимент за разговори с Министерството на финансите относно възможностите за осигуряване на необходимия ресурс в по-ранни срокове.

В рамките на дискусията беше разгледана и бъдещата рамка на Общата селскостопанска политика за периода 2028–2034 г., както и възможностите за устойчиво подпомагане на зърнопроизводството в България.

Зам.-министър Мурджева обясни, че Европейската комисия разглежда бъдещата финансова рамка по различен начин, като се обсъжда възможността различни секторни политики, включително земеделието, да бъдат обединени в по-широки финансови пакети и посочи:

Това прави ролята на Министерството на земеделието и храните още по-важна, тъй като средствата за сектора ще трябва да бъдат защитени в рамките на общия национален пакет. Нашата задача е да създадем необходимите предпоставки земеделието да не остане на заден план спрямо останалите секторни политики

Тя призова представителите на бранша да формулират своите препоръки за приоритетите в бъдещата политика, тъй като именно на тяхна база ще се защитава бюджетът за сектора на национално ниво.

Значително внимание беше отделено и на международните фактори, влияещи върху сектора, включително Споразумението МЕРКОСУР и регулацията на вноса на слънчоглед. Министър Христанов подчерта, че по темата съществуват сериозни притеснения. 

Ние споделяме притеснения в няколко направления. Първото е икономическото влияние върху българските производители. Второто е готовността на европейските граници да бъдат гарант за контрола върху това, което влиза в страната ни. Третият въпрос е дали предприетите мерки ще бъдат достатъчни, за да защитят интересите на европейските и българските земеделци

Бяха обсъдени и икономическите последици от войната в Иран, които се отразяват върху повишаването на цените на торовете, както и темата за акциза. По време на срещата се дискутираха практически проблеми пред производителите, сред които необходимостта от подобряване на напоителната инфраструктура, ефективната борба със сивия царевичен хоботник и кадровата обезпеченост в земеделския сектор.

Представителите на НАЗ подчертаха, че секторът се нуждае от конкретни решения, стабилна регулаторна среда и постоянен диалог с институциите. Министерството на земеделието и храните и браншовата организация се обединиха около необходимостта от продължаване на конструктивния диалог и съвместната работа по ключовите политики в подкрепа на българските земеделски производители.