Три приоритета в културата- Хоризонт, Мрежи и Приобщаване и 15 конкретни мерки

Бургас е сред малкото общини в България, които подготвят собствен стратегически документ в сферата на културата, изработен след задълбочено проучване на средата, интензивен диалог с творческите общности, както и анализ на съществуващите проблеми и потенциали. Документът е разработен от екип с водещо участие на д-р Любомир Кутин, д-р Невена Добрева и доц. д-р Тодор Ялъмов. Авторите очертават както постигнатото до момента, така и предизвикателствата пред развитието на културния сектор в дългосрочен план. Обществено обсъждане на проекта за Стратегия за развитие на културата на Бургас се проведе в Морското казино.

Въпреки липсата на национална стратегия няколко общини имат такива стратегии. Бургас отлагаше този процес, защото нормалният ред е този-държавата да маркира основните посоки и приоритети за развитие, а общините, разработвайки свои стратегии да спазват тези основни параметри, подчерта заместник-кметът по култура Диана Саватева:

Община Бургас стартира този процес като крайно необходим за развитието на общината, тъй като културните процеси в последните над 10 години са очевидни. Има посоки, които трябва да се дисциплинират, осмислят и поставят в необходимите стратегически рамки.В целия този процес се опитахме да бъдем максимално демократични, максимално отворени към общността, защото няма смисъл да правим нещо, което сами да си харесваме и сами да си аплодираме. Желанието ни беше да чуем гласа на хората, които работят в тази сфера, създават културно съдържание, на специалистите, които организират културни събития и са запознати с дефицитите от първа линия. Фокус групите минаха с много откровени констатации, които ни дадоха много добра основа заедно да продължим с екипа работата по стратегическия документ.

Стратегията включва три основни приоритета – Хоризонт, Мрежи и Приобщаване, както и 15 конкретни мерки за тяхното реализиране. Това заяви при представянето на проекта на стратегията един от авторите й д-р Любомир Кутин:

Идеята беше стратегията да отразява цялото богатство на спектъра от културни приноси и във функционален аспект като се започне от наследство и се стигне до визуални изкуства, включително функционалност в един баланс между творчество, промотиране. В тази стратегия сме се опитали максимално да балансираме тези отделни страни в културния процес.Това са основните предпоставки, които търсихме-културата като създател на общностно включване, на местния символен капитал, управленската стабилност като условие и реалистичен хоризонт. В по-широк план се опитахме да обвържем проекта с действащите нормативни документи на ЮНЕСКО, в европейския контекст, национален и регионален мащаб. 

Сред конкретните мерки са усъвършенстване на планирането и координацията на културните дейности; годишен мониторинг и обществен дебат;  подобряване на административния и експертен капацитет;  „Дебюти: Бургас - територия на млади творци“;„Бургас - творческа дестинация“; „Култура за всички“; Опазване и социализация на културното наследство; Създаване на съвместни архиви;

Проектът е разработен и в контекста на кандидатурата на Бургас за Европейска столица на културата. Процесът на кандидатстване се разглежда като ключов инструмент за привличане на ресурси, създаване на партньорства и активизиране на международни културни мрежи. Потенциалното спечелване на титлата се възприема като катализатор за цялостна трансформация и устойчиво развитие на града.

Общественото обсъждане даде възможност на граждани, творци и представители на културния сектор да изразят мнения и да направят предложения по документа.

Доволен съм от това, което прочетох -достатъчно аргументирано и отворено е заяви директорът на Регионалния исторически музей Милен Николов като постави акцент върху културното наследство. 

Адмирирам цялото това усилие, колкото повече се говори за култура, толкова по-добре, заяви директорът на държавния куклен театър Петър Тодоров като посочи, че е директор съм на театъра от няколко месеца, но с култура се занимава от 30 години и проблемите в сектора са му до болка познати. Той постави акцента върху бюджета за култура. 

Стратегията е прекрасна като възможност, заяви художникът Андрей Янев, който е начело на Градската художествена галерия Петко Задгорски. Той коментира програмирането на културните събития.

В дискусията активно се включиха председателят на Фондация "Бургас 2032" Руска Бояджиева и издателят Румяна Емануилиду. 

Предложения за корекции и допълнения могат да се подават до 13 март. Предстои проекта на Стратегия за развитие на културата на Бургас да бъде гласувана от Общинския съвет на заседанието на 17 март.