Филмът „Лъст“ на Ралица Петрова за контрола, властта и подчинението

Филмът „Лъст“ на Ралица Петрова получи награда за най-добър режисьор от 30-тото издание на „София филм фест“. Той е копродукция между България/Дания/Швеция и направи своята световна премиера в престижната секция „Форум“ на Берлинале 2026. Снощи лентата бе представена в Бургас в програмата на „София филм фест“ на брега, а сред гостите на фестивала бяха продуцентите Поли Ангелова и Николай Тодоров от Screening Emotions. Във фестивала участват още с детския „Атлас на вселената“ и „Млечни заби“.

За филма „Лъст“и работата си с Ралица Петрова двамата разказаха:

Ралица е може би един от най-интересните творци в последните години. Дебютният й филм „Безбог“ имаше доста голям успех. С основаването на компанията решихме да подкрепяме хората със собствен глас като нея.

Тя работи много с актьорите. Не съм виждала друг режисьор, който да отделя толкова много време на това да вкара актьорът в ролята. Изпълнителката на главната роля Снежи всъщност не е актриса. Преди снимки двете се затваряха и говореха супер дълго. Вижда се, че Снежи е влязла толкова дълбоко във филма, че тя го живее, не играе. Тя се занимава с изкуство и философия, преподава в Нидерландия.

„Лъст“ проследява историята на криминален психолог в затвор, където контролът е въпрос на оцеляване, Лилиан живее в режим на клинична прецизност. Смъртта на отсъстващия ѝ баща не идва като лична трагедия, а като административен казус. Призована да се върне в родния си град, за да уреди погребението на непознат, тя попада сред неуредени дългове, институционална инерция и тяло, заседнало в бюрократичен вакуум. Срещата с майстор на шибари-традиционно японско изкуство за връзване с въжета, което съчетава естетика, медитативност, дълбока емоционална връзка и доверие между партньорите, я отвежда до ръба между контрол и подчинение, където доверието се изгражда възел по възел. С аскетична сдържаност и деликатност, „Лъст“ изследва крехката граница между власт и подчинение, задавайки въпроса какво остава, когато контролът вече не е достатъчен.