Д-р Златина Каръвълчева

Разпети петък-преживяваме смъртта на Богочовека

петък, 10 април 2026, 13:00

Разпети петък-преживяваме смъртта на Богочовека

СНИМКА: Сливенска митрополия

Размер на шрифта

За втора година по инициатива на сливенския митрополит Арсений се проведоха предпразнични православни беседи в сливенска епархия. Тя бяха на различи теми, свързани с така наречените  Великопостни четения. Такава имаше и в Бургас. Един от лекторите бе д-р Златина Каравълчева. Тя е завършила  „Византийска история“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирала е гръцки език и византийска история в Атинския университет. Редактор в "Църковен вестник" през различни периоди от 1995 до 2002 г. Участва в ръководството на Центъра за образователни инициативи „Двери“. Автор е на учебни пособия за християнско ограмотяване на деца.

На Разпети петък е наш събеседник в предаването " Булевард Демокрация".

 Беседите са познати у нас, не те толкова колкото в другите страни, те са наложени като  практика най-вече в гръцката православна църква по време на важни празници, поясни историкът. Там хората се събират, общуват, обменят идеи,често задават въпроси. Ние не сме свикнали на това, очакваме проповед, а тя е еднопосочна-от амвона към миряните, каза още Каравълчева.

Самата тя има поредица от различни беседи в интернет. 

Разпети петък е ден на крайно смирение, смирение, което не се вмества в нашето мислене. Ние мислим за смъртта на Христос като една традиция и в най-добрият случай като смърт на един праведник, отбеляза още Златина Каравълчева. Смъртта на Христос е различна, ние преживяваме смъртта на просто на един праведен човек, който е бил предаден от най-близките си, който е бил убит, а преживяваме смъртта на Богочовека, заяви тя.

Той се отказва от своето всемогъщество, не призовава милионите ангели в своя защита,както са му предлагали апостолите, подчерта историкът.


Бог се отказва в този ден от своето божествено всемогъщество, за да стане един от нас във всичко. Дори в най-болезненото, което е за нас, смъртта.Той става човек като нас. Последната чаша изпива на човешкото унижение, което е смъртта. Защото смъртта на е присъща на човек. Това ни казва този ден. Това е парадокс.Че Бог решава да умре.

ПОВЕЧЕ В ЗВУКОВИЯ ФАЙЛ:


По публикацията работи: Десислава Златева - БНР Бургас

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!