Зоя Калафатева: "СОЛиСиМи" създава съкровищница за българска музика

Тазгодишното издание на Младежкия музикален фестивал „СОЛиСиМи“ премина при изключителен интерес, утвърждавайки се като мащабно културно събитие с национално значение. Със своя разширен географски обхват и привличането на все по-млада публика, форумът за пореден път доказа, че класическата музика може да бъде жива, модерна и истински вдъхновяваща. В основата на този успешен проект стои фондация „Солинария“ – двигателят зад подкрепата на младите таланти и развитието на съвременното ни изкуство. Предлагаме ви разговор със Зоя Калафатева, която споделя своята равносметка и разкрива планове за бъдещето на фестивала.

- Г-жо Калафатева, фестивалът „СОЛиСиМи“ премина при огромен интерес през тази година. Какъв е вашият анализ?

- За нас е изключително удовлетворяващо, че Младежкият музикален фестивал „СОЛиСиМи“ се утвърждава като значимо културно събитие не само за Бургас, но и за страната. Още от самото начало нашата идея беше да създадем платформа, която едновременно да предоставя сцена за изява на млади класически музиканти и да създава устойчива среда за развитие на съвременната българска музика.

Това са две различни, но изключително важни направления, които във фестивала се срещат по естествен и много силен начин. От една страна, предоставяме сцена на младите таланти, а от друга — даваме възможност на съвременни български композитори да създават нови произведения, които за първи път прозвучават именно в изпълнение на тези млади музиканти. След три издания вече имаме повече от осем произведения, написани специално за фестивала, като само през последното издание те бяха четири. Това е изключително ценно, защото животът на тези творби започва от сцената на „СОЛиСиМи“, но те остават и след нас — като нов репертоар, като културна памет и като своеобразна съкровищница на съвременната българска класическа музика.

Смятам, че именно това прави фестивала различен и уникален. Той не е само място за концерти, а среда, в която се създава изкуство, изграждат се млади изпълнители и се оставя трайна следа в музикалния живот.

- Тази година за първи път имаше изнесени фестивални дни в Хасково и в Созопол. Каква беше основната идея зад това разширяване на географския обхват?

- Основната идея беше свързана с децентрализацията на проекта и с желанието ни подобен тип културни събития да достигат и до публики извън големите градове. Не всичко трябва да се случва само в София или в утвърдените културни центрове. Хората в по-малките градове също имат нужда от изкуство, от среща с млади таланти и от възможност да чуят нови произведения, създадени специално за фестивала. Изнесените фестивални дни в Хасково и Созопол показаха, че такава публика съществува и че тя приема с интерес и вълнение подобни събития. За нас това е много важен знак, че „СОЛиСиМи“ може да продължи да развива своя географски обхват и да бъде не само бургаски, но и национално значим културен проект.

- Успява ли фестивалът вече да възпита и отгледа своя собствена публика в Бургас след тези три издания?

- Да, смятам, че това вече се случва. „СОЛиСиМи“ се утвърждава не само като място, което събира млади класически музиканти, но и като фестивал, който постепенно изгражда своя вярна публика.

Наред с традиционната публика на класическата музика, в залите виждаме все повече млади хора. За тях е интересно да бъдат част от тази атмосфера, да чуят свои връстници на сцената, да видят как млади изпълнители застават като солисти пред оркестър, представят премиерни произведения и участват в сериозни професионални продукции.

Това има много силен възпитателен ефект. Класическата музика започва да се възприема не като нещо далечно и трудно достъпно, а като жива, емоционална и съвременна форма на изкуство. Особено показателна беше последната фестивална вечер, когато симфоничният оркестър на НУМСИ„Проф. Панчо Владигеров“ в Бургас, съставен от млади музиканти, представи програма с филмова музика и създаде изключителна енергия, динамика и емоция в залата.

- Какви са плановете за предстоящото четвърто издание на фестивала?

- Вече работим активно по концепцията за следващото издание и със сигурност ще продължим да развиваме основните направления на фестивала – подкрепа за младите класически музиканти, създаване на нова българска музика и развитие на международните партньорства.

Ще продължим да развиваме връзките си с организации и институции от чужбина — както от Европа, така и от други страни. Особено важно за нас е партньорството с Турция и с възпитаниците на Университета за изящни изкуства „Мимар Синан“ в Истанбул, които участват във фестивала още от първото му издание и постепенно се превръщат в естествена част от неговия международен облик.

Предвиждаме да продължим и образователната насоченост чрез майсторски класове, като планираме да включим и нови инструменти в тази програма. За младите музиканти до 18-годишна възраст подобна възможност е изключително важна, защото много от тях за първи път стъпват на голяма сцена, за първи път работят с оркестър или за първи път участват в премиерно изпълнение на ново произведение.

Считам, че подобен тип фестивал рядко се случва в България в този мащаб и с такава ясно заявена мисия. „СОЛиСиМи“ създава ефективна творческа среда, в която младите изпълнители могат да се развиват професионално, да получават увереност и да изграждат своя артистичен път.

- Могат ли тези млади музиканти да бъдат съществена част от програмата на Бургас като Европейска столица на културата през 2032 година?

- Категорично да. Младежкият музикален фестивал „СОЛиСиМи“ вече ясно заяви подкрепата си за кандидатурата на Община Бургас за Европейска столица на културата през 2032 година. Вярвам, че младите хора трябва да бъдат съществена част от подобна визия, защото те носят неповторим дух, силна енергия, харизма и усещане за бъдеще.

Класическата музика със своята уникалност и автентичност понякога изглежда по-далечна за подрастващото поколение, но именно чрез подобни фестивали тя може да стане по-достъпна и по-възприемчива. Виждаме, че когато се използват съвременни подходи, нови аранжименти, филмова музика и силно сценично присъствие, младата публика реагира много емоционално.

В този смисъл младите класически музиканти могат да бъдат едно от най-силните лица на Бургас като бъдещ европейски културен център. Те носят не само талант, но и заряд, който трудно може да бъде създаден по друг начин.

Надявам се Бургас да има възможност да бъде домакин и на големи международни събития, включително на Евровизия през 2027 година. Проследих формата и бях впечатлена, че още седмици преди финала се провеждат множество съпътстващи културни събития. Би било изключително хубаво, ако „СОЛиСиМи“ успее да бъде малка, но стойностна част от подобен мащабен форум.

Оптимист съм и вярвам, че това е възможно за Бургас. Фестивалът вече доказа, че младите класически музиканти могат да бъдат не само участници, а реални носители на културна енергия, престиж и бъдеще.