За влиянието на Ботев в поезията и литературата

Само 20 са стихотворенията останали след Христо Ботев, но и до днес те пулсират в колективните представи по значими теми като свобода, отдаденост, народ и родина, непримиримост към неправдите и обществените и социални недъзи. Ботев е създал и модел за героичност и безсмъртие не само в литературата, но и в националната ни памет, особено със знаковите фрази в баладата Хаджи Димитър.

Историкът проф. Вера Бонева коментира за БНР:

Ботев е фигура, чиито завети не можем да сведем до няколко думи или до няколко изречения, но той и в практическите си действия, и в поезията си е цялостен и монолитен - прави това, за което пише, което обещава, което популяризира чрез творчеството си. В този смисъл единството между думи и дела, сякаш е най-важният завет на Ботев, защото той още 1868 година пише "На прощаване", в която казва, че ще загине като герой и го прави само 8 години след това.

Ако Ботев отнякъде може да погледне в момента, мисля че той ще е много удовлетворен поради жилавостта и популярността на неговото творчество и поради истинския култ към неговата личност. Би бил удовлетворен, че всъщност се е сбъднала не само онази част "Моята молитва", в която казва, че е готов да си намери в борбата гроба, но че иска и неговото слово да не изчезне като в пустиня.

Златният фонд на БНР пази свидетелства, че нито едно време не пропуска да прочете себе си през Ботев и неговото "Жив е той"

През 1976 година, на стогодишнината от Ботевия подвиг, официалното слово е на академик Панталей Зарев - тогава член на централното партийно ръководство и председател на Съюза на българските писатели.

"Тъкмо в оригиналните Ботевски образи, напомнящи ни за най-високата световна традиция на революционната поезия и все пак несрещани другаде, проличава мощта на едно въображение, което служи на революцията и няма сякаш равно на себе си и до днес".

Еталонът за безсмъртие, което гениалният поет и революционер кодира във фразата че "тоз, който падне в бой за свобода, той не умира" и днес е все така актуален. Професор Николай Аретов от Института за литература при БАН коментира 150 години след подвига на Ботев

"Тази фраза е наистина знаменателна и я откриваме къде ли не, по всички паметници. Разбира се, тя тръгва от Ботев. Разбира се, тя има предистория - навсякъде по света падналите за свобода са героизирани и са възприемани като безсмъртни, тоест присъстват в следващите десетилетия и векове. Това е едно от нещата, с които помним Ботев. Тя е, разбира се, от баладата "Хаджи Димитър", посветена на един от героите на борбата за свобода, също загинал някъде под връх Бузлуджа, не се знае точно къде и как, но непосредствено след разгрома на четата се появяват слухове, че войводата е жив и е действа някъде из Балкана. Това е формалният повод за написването на фразата. Интересното е, че същото се повтаря 9 години по-късно с Ботев, за когото също се появяват слухове, че той е жив някъде, даже го откриват и на Балкана и десетилетия по-късно - на други места. Тоест съществува жажда героят да бъде жив и да бъде някъде между нас - малко като Крали Марко, който спи и ще се събуди и ще въдвори реда в света.

След това Яворов иска много да повтори съдбата на Ботев. С участието си с четите в Македония, той едва ли не търси смъртта и търси да повтори подвига на Ботев, коментира ученият.

Професор Аретов е на мнение, че баладата "Хаджи Димитър" задава стандарта за героизъм на българите и обединява с представата на българите за света

"Става дума за това как е устроен светът - как има един горен свят – на подвига, "там на Балкана", как има долен свят, по-нисък свят - на ежедневието, в което "жетварките пеят тъжни песни", как има сърхестествени сили, които се събират и почитат героя и как всичко това става поезия. И то при Ботев става. Въпросът е, че вероятно съществуват и други начини, други събития, други преживявания стават поезия, без да са непременно свързани с героичната смърт и борбата с враговете".

Саможертвата е вечна тема, но Ботев намира фразата.

"Преди Ботев, в българската книжнина по-трудно ще я открием, ще я открием в други революции, другаде по света. След Ботев вече тя става задължителна, така да се каже".

Мнозина са се опитвали да направят знаково стихотворение за Ботев, но все още няма такова, емблематично като "Обесването на Васил Левски", "На прощаване" и така нататък.

"За Ботев съвременниците не успяват да напишат такава въздействаща, запомняща се, бих казал вечна творба като баладата "Хаджи Димитър"".