Георги Константинов: Бургас е нашата морска столица

Всеки изкушен от хубавата българска музикa и поезия познава творчеството на Георги Константинов. Авторът на „Обичам те до тук“ и „Миг като вечност“ е един от най-четените български поети. Той е живата връзка между поколението на най-талантливите ни лириците на 20 век и  21 век. Поколението, което има огромен принос в културния живот на страната.

Днес Георги Константинов е на 83 години, но продължава да пише. Последната му книга е озаглавена „Поетът между вчера и днес" и по най-естествения начин разказва както за автора, така и за братята му по перо. Константинов  я представи неотдавна в Дома на писателя в Бургас заедно с поетесата Левена Филчева и с барда Румен Спасов.

 За БНР Бургас лирикът разказа, че морският град присъства в книгата чрез личните му истории с  приятелите му поети, живели тук

Бургас не е само морето за мен. Бургас е може би най-хубавият, може би, най -екстравангардният град, когато познавам.Той е първият град, в който аз стъпих в юношеските си години и видях морето, обясни авторът.

Аз бях най-младият от групата, която наричаха "Млади поети". Христо Фотев беше издал вече първата си стихосбирка"Баладично пътуване":

Когато дойдох да видя морето, първо видях тях. Морето го видях на другия ден.

Сега когато се разхождам в Бургас, виждам тук има една невероятно красива комбинация от една предишна архитектура, от една нова архитектура, от една европейска архитектура.

Считам, че това е нашата морска столица. Обикновено казват, че това е Варна. Може би и тя е също толкова красив град, но по-често идвам тук.

В книгата " Поетът вчера и днес " има поне 10-15 страници само за Петя Дубарова, има страници за Христо Фотев, който аз поставям много близо до Димчо Дебелянов, каза още Константинов.

Щастлив съм, че в моите по-млади години ние с Фотев бяхме приятели, добави поетът. Помня една невероятна вечер в дома на Иван Пейчев. Христо ме заведе, обясни той и добави, че цяла нощ са рецитирали стихотворения. 

Имам чувството, че съм се докосвал до вечността на нашата литература, сподели Константинов.

В моите спомени поетите на вчера са вечните поети. Аз съм щастлив, че бях личен приятел и на Иван Радоев, на Христо Фотев, на Веселин Ханчев.

Времето сега е различно. Има много неща, които ми допадат. Главното, което не ми допада, е че няма йерархия на ценностите. Да кажеш това е изключително, това е много добро, това е по-малко добро.

ПОВЕЧЕ В ЗВУКОВИЯ ФАЙЛ: