"Лунни витамини" на Васил Люцканов-книга изповед за знаците на живота

Писателят Васил Люцканов представя новата си книга „Лунни витамини”. Сборникът съдържа 12 разказа. Това е третата книга с къси разкази и четвърта за последните пет години за дългогодишния журналист. Премиерата на „Лунни витамини“ ще бъде на 8 юли от 18.30 в Дома на писателите в Бургас.

Книгата е изповед за знаците в живота, които ни умиротворяват, посочи авторът в студиото на БНР Бургас:

Това са разкази от брега на морето за любов и извисяване, война и съпричастност, грях и изкупление, страдание и всеотдайност, достойнство и отстояване на човещината, с бистра самоирония към преходните ни страсти.

Люцканов избира за мото на сборника мисъл на Алберт Айнщайн: „Има само два начина да изживееш живота си. Единият е да живееш така, сякаш няма чудеса. Другият е да живееш така, сякаш всяко нещо е чудо“. Как тя се съотнася към разказите:

Чудесата не трябва да търсим в бомбастичните заявления или обещания, чудесата са около нас, понякога са невидими. Дали ще ги съзрем в горчивка, дали в помилувка, дали в някакви искрящи зрънца радост или пък в хвърчилото на щастието, в очите на човек, в една среща, поглед, ръкостискане, усмивка-там са чудесата. Трябва винаги да знаем, че пътят е двупосочен. Ние вървим в едната посока и срещу нас идват чудесата, но трябва да ги видим и прозрем, да отворим душата си и уморотворяването ще ни помогне. 

Сюжетите третират както най-наболелите проблеми в ежедневието ни, така и вдъхновяващите срещи и отношения между хората, отбелязва издателят, поет и музикант Ана Боянова, която ще говори за книгата на премиерата:

Едно от основните предизвикателства в текста е вникване в психиката на жените, поставени в различни ситуации, реакциите им, емоциите и чувствата им и спряването с реалиите на живота. В разказите не липсва и една особена поетика, която вплетена в прозаичния текст, носи въздушност, чувственост и запомнящо се преживяване.

Васил Люцканов създава чудесна галерия от женски образи. Със своята съдба и преживявания близки ни стават рехабилитаторката Милица от "Опасен сексапил", прикованата на легло Вера от "Никаквица", която търси щастие във фейсбук, приятелките от детство Светла и Невена, които споделят тегобите на живота си, пенсионираната учителка Ана от "Пръстенът", която намира женски пръстен в тоалетната и Ваня, вдовицата на подземен бос от "Животът ни е мигване". Създателят им коментира:

Вярно е, че историите са фокусирани върху преживявания и ситуации на жени в най-различни възрасти. Не е случайно, защото моето дълбоко убеждение е, че сетивата на жените са много по-голяма цветна дъга като емоции, чувства, вдъхновение, отколкото на мъжете и те по-лесно намират пътя или начина да преодоляват препятствия, да лекуват рани, да преодолеят грях, да простят и така да оцеляват. 

А що се отнася до разказа, който дава името на сборника "Лунни витамини" Васил Люцканов казва, че той е опит да бъдат обобщени историите, които са разказани до финала:

"Лунни витамини" е и оксиморон, но и метафора. Не бива да се подлъгваме по бомбастични обещания и решения като хапчето за вечна младост или елексир за безсмъртие, за нов рай в космоса или каквото и да е което ни обещават хората с големите пари и голямата власт, защото усещането и преживяването на обикновения човек се губи. За да разбере трябва да се освободи от тези клишета. Това е самоирония, защото всеки се подлъгва, но когато го осъзнае ще погледне така-да, може и да казват за лунните витамини, че са панацеята за всичко, но пътят и доброто са нещо много повече. 

Редактор на книгата е д-р Добрина Топалова. Тя ще представи сборника на премиерата, а за "Лунни витамини" пише:

Тази книга се идентифицира като бургаска, родена там, където с гласа на прибоя лесно се прекрачва от рутината на модерния градски ритъм към усещането за друго съществуване, интуицията и въображението естествено се пробуждат. Разказвачът мълчаливо принадлежи на света, за да се вслуша в гласовете му и в себе си – както се казва в един от разказите му – едновременно безбрежна взаимност и необходимата самота, за да я пребродиш. Той е наблюдаващ, но и съзерцаващ, търсещ „отвъд” добре познатите обичайни места, лица, ежедневни ритуали, сякаш и зад стените на съседския апартамент.

Откъс от книгата на представянето ще прочете актрисата Румяна Кралева, водещ ще бъде Анелия Казакова.

Корицата на "Лунни митамини" е дело на художника Нели Топалова. 

Васил Люцканов е добре познато име в културен Бургас. Роден в Бургас, където морето е „най-голямото събитие”. Възпитаник на бургаската английска гимназия и Софийския университет „Св. Климент Охридски” - българска филология и културология. Има журналистически стаж в 9 национални вестника през „златното време” на родната преса, както казва самият той, 15 години от което отдава на в. „Труд”. 

Като белетрист дебютира през 1987 г. със сборника разкази и новели – „Обратни влакове”.  Пречистен след ковид пандемията се изповядва в три книги: къси разкази - „Душите ни страдат красиво” (2022) и „Третото око на Едип” (2024); роман-равносметка „Сбогом, Лаврак” (2025). И сега „Лунни витамини” /(2026) е четвъртата му изповед за знаците в живота, които ни умиротворяват./ Васил Люцканов е член е на Съюза на българските  писатели, Бургаската писателска общност и Лигата на българските писателите в САЩ и по света. Отличаван е с редица награди за къса проза.